Татяна Становая: Боя се, че Путин не може да намери сили да се оттегли

„Боя се, че имаме класически случай на застаряващ политически лидер, който не може да намери в себе си сили да се оттегли.“ Това каза в интервю за БНР руската анализаторка Татяна Становая, коментирайки изненадващото развитие отпреди дни в Русия, което открива пътя Владимир Путин да остане президент и след 2024 г.

„Нито ръководството на Държавната дума, нито отговорните за поправките в конституцията хора в Кремъл са знаели, че всичко ще се обърне по този начин. Даже в началото на изказването на Путин в Думата не са знаели какво решение ще вземе в крайна сметка. Затова всички са в шок“, каза тя в интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

През седмицата стана ясно, че Владимир Путин може да се кандидатира за президент и след изтичането на настоящия му втори поред и общо четвърти мандат през 2024 г. Във вторник Държавната дума обсъждаше на второ четене промените в конституцията. От парламентарната трибуна първата жена космонавт и настоящ депутат от управляващата партия „Единна Русия“ Валентина Терешкова призова да бъдат занулени мандатите на настоящия държавен глава с влизането в сила на промените, така че той да може да се кандидатира отново. В пленарната зала се появи самият Путин и заяви, че няма нищо против тази възможност, ако конституционният съд не възрази.

Конституционните промени, включително „поправката Терешкова“, бяха спешно одобрени от двете камари на парламента – Думата и Съвета на федерацията, както и от регионалните парламенти на всичките 85 субекта на Руската федерация. Ако  и  конституционният съд одобри законопроекта, той ще бъде подложен на всенародно гласуване през април.

И така, какво ще решат конституционалистите и как ще гласуват гражданите? Ще има ли протести на опозицията? Президентът Путин не иска или не може да се раздели с властта? Приложима ли е изобщо демокрацията в Русия? Тези въпроси зададе кореспондентът на БНР в Москва Ангел Григоров на Татяна Становая – нещатен сътрудник на Московския център „Карнеги“ и ръководител на аналитичната компания R.Politik.(Reality of Russian Politics).

- Изненада ли ви новината, че Владимир Путин няма нищо против възможността да остане на президентския пост и след изтичането на настоящия му мандат през 2024 г.?

- През последните два месеца действително се наложи гледната точка, че Путин ще си тръгне. На този фон, разбира се, изказването му в Държавната Дума на 10 март беше шок. Моите източници твърдят, че нито ръководството на Държавната дума, нито отговорните за поправките в конституцията хора в Кремъл са знаели, че всичко ще се обърне по този начин. Даже в началото на изказването на Путин в Думата не са знаели какво решение ще вземе в крайна сметка. Затова всички са в шок.

- За първи път Владимир Путин спомена за възможни промени в конституцията по време на голямата си пресконференция през декември миналата година. Как мислите, дали още тогава е планирал оставане на власт или първоначално е възнамерявал да се оттегли, след което е променил решението си по някаква причина?

- Експертната общност в Русия се раздели по този въпрос. Много експерти смятат, че казвайки „А“ Путин не е знаел докъде ще стигне и какво окончателно решение ще вземе в края на пътя. Другата гледна точка, към която се придържам и аз, гласи, че Путин от самото начало е знаел, че ще има зануляване на президентските мандати. Всъщност още през декември казах, че ще стане точно така. Друг е въпросът, че ми се наложи да се откажа от тази позиция, защото всички около мен твърдяха обратното. Путин също фактически ни уверяваше, че няма да има никакво продължаване на мандата му.

Доколкото разбирам, той е искал да продаде конституционната реформа като глобален исторически проект, чиято цел е да утвърди всичко добро срещу всичко лошо и това да не асоциира с желанието му да остане на власт и занапред. И той го направи. Фактически представи реформата като проект, който не зависи от личните му планове. Да си припомним, че в посланието си към Федералното събрание ни разказваше, че ще се увеличава ролята на парламента, че ръководителите на силовите ведомства ще се назначават след консултации със Съвета на федерацията, че ще има по-справедливо разпределение на властта. Създаваше се впечатление, че конструира нова конфигурация на властта за своя приемник. И доколкото разбирам сега, това се е правело съзнателно, за не могат нито обществеността, нито елитите да заподозрат Путин, че иска да занули мандатите си.

Втората причина е свързана с това, че той фактически защити реформата си от евентуални атаки на опозицията. Нямаше никакви възможности за антипутинска мобилизация. Населението беше или равнодушно, или като цяло подкрепяше реформата. Много е трудно хората да бъдат изкарани на улицата, когато заедно с реформата на президентската власт се правят и социални предложения.

- Нека все пак да уточним, че това, че Путин си гарантира възможността да остане на власт и след 2024-та не означава, че задължително ще се възползва от тази възможност.

- Мисля, че трябва да разграничим плановете му от юридическата възможност. Юридически той получава правото да се кандидатира и през 2024, и през 2030г. Путин ще реши по-нататък какво да прави след четири години. Вероятността да се кандидатира отново, разбира се, е много голяма.

- Ще одобри ли конституционният съд поправката за зануляването на президентските мандати, както поиска Владимир Путин?

- Мисля, че ще я одобри. Конституционният съд в нашата политическа система е институция, която много добре усеща политическата целесъобразност и умее да борави със закона така, че буквата на закона да съответства на тази целесъобразност.

- На 22 април конституционните промени ще бъдат подложени на всенародно гласуване. Това няма да е референдум. За какво гласуване всъщност става дума?

- Не е референдум, защото отначало нямаше юридическа сила. Путин искаше допитване. Отначало никой не разбираше какво означава допитване, защото в закона няма такава норма. Тази инициатива беше отвъд всички законодателни правила. Сега това стана част от конституционната реформа. За влизането й в сила е необходимо избирателната активност да надхвърли 50% и над 50% от участниците в гласуването да подкрепят реформата. Струва ми се, че най-големият страх на Путин беше, че при официален референдум залозите за опозицията щяха да бъдат много по-големи, а мотивацията за мобилизация – много по-силна. 

- Очаквате ли да има и негативен вот?

- Мисля, че процентът на негативния вот през април може да бъде по-голям, отколкото ако го нямаше това изявление за зануляването на президентските мандати. 

- Путин по-скоро не иска или по-скоро не може да се раздели с властта?

- По-скоро не може. Мисля, че всъщност си имаме работа с двама Путиновци. Единият разсъждава стратегически в дългосрочен план, че властта в Русия трябва да се сменя, че трябва да има силен президент, че бившият президент не трябва да влияе върху политиката на приемника си. В идеалния случай си представя Русия като страна, изградена по западен модел: с устойчиви институции, силни партии, когато смяната на една партия с друга не води до революция или до преразглеждането на някакви фундаментални устои. Той мечтае за такава Русия. Мисли си, че Русия може да изглежда така някога в далечното бъдеще, след 30 или 50 години. В тази бъдеща Русия властта трябва да се сменя. 

Има и друг Путин – сегашният. Той разсъждава така - срещу нас се води война, намираме се в обсадена крепост. Страната не е толкова устойчива, колкото бихме искали. Не трябва да се доверяваме на елитите. Партиите не са толкова развити, колкото бихме искали. Затова е твърде рано да си тръгвам.

Всъщност Путин влиза в капан - струва му се, че моментът, когато Русия ще узрее ще настъпи скоро, но самият той постоянно отлага този момент във времето. Боя се, че имаме класически случай на застаряващ политически лидер, който не може да намери в себе си сили да се оттегли.

- Възможно ли е изобщо Русия да се развива като демократична държава или за да се съхрани,  ако приемем концепцията за „обсадената крепост“, трябва да си остане в една или друга степен авторитарна държава?

- Проблемът като цяло не е в обсадената крепост, а в това, че почти 85% от населението зависи от държавата в една или друга степен. У нас няма силна средна класа, няма разбиране за това какво е частна собственост, какво са лични права. Докато хората не получат възможност да печелят независимо от държавата, да пестят и да запазват спестеното в течение на няколко поколения, у нас няма да има демокрация. Ще има хаос, както през 90-те години или авторитарен режим. За съжаление.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.