Глобалната пандемия от Covid-19 зарази икономиката и финансовата система. Рецесията е неизбежна, а повечето експерти започнаха да се тревожат за банковата система, която и преди кризата с коронавируса имаше недолекувани проблеми. Правителствата и централните банки обмислят редица регулаторни изменения, така че банките да преминат през кризата без допълнителни поражения върху здравината си.
Но мнозина се питат заразата, плъзнала през икономиката и обхванала бюджетите на засегнатите държави, може ли да премине леко през банките и има ли лечение и за тях, ако заболеят отново.
Марта Младенова разговаря по темата с двама експерти - Пиер Ортлиб от Официалния форум за парични и финансови институции и Маркус Демари от Германския икономически институт в Кьолн
Риск от необслужвани кредити
„Първият риск идва от неплатежоспособността, която фирмите и домакинствата ще изпитат заради изолационните мерки. Ако погледнем банковата система на Италия, където все още има много пукнатини въпреки направените подобрения, необслужваните кредити може наистина да достигнат много притеснително ниво и да създадат огромен проблем“, заяви в интервю за „Събота 150“ Маркус Демари от Германския икономически институт в Кьолн.
„Аз обаче мисля, че има друг важен проблем за банките и той може да се появи от пазара на държавни облигации. За да преодолеят тази корона криза, държавите трябва да поемат дълг, а в същото време заради ограничителните мерки, приходите им от данъци намаляват. Просто фирмите, които нямат дейност в момента, няма да плащат данъци или вноските от тях в хазната ще бъдат много по-малки от планираното в бюджетите. Това директно води до поскъпване на дълговите книжа за държавите или казано по друг начин - ще им е по-скъпо да си набавят необходимите пари“, допълни Демари.
Според него гуверньорът на Европейската централна банка Кристин Лагард вече е имала своя първи момент, в който трябва да вземе мерки „каквото и да струва“ - фразата, с която предшественикът ѝ Марио Драги именно през 2012 година спаси еврото.
Освен „базуката“ от 750 милиарда евро, които Франкфурт ще налее в икономиките на страните от еврозоната чрез изкупуване на дългови книжа, банката разреши на страните безлимитно да се възползват от този инструмент - начин, по който да помогне на правителствата да си набавят необходимите финансови ресурси.
Всички те обаче са насочени към здравната система от една страна, а от друга - към овладяване на социалните и икономически последици, настъпили от масовата изолация.
Тогава - какво се случва с банките?
„Проблемът тук е в магнитуда на труса, който ще се появи от ръста на необслужваните кредити. Много банки бяха доста „крехки“ по този показател още преди кризата, макар че като цяло банковата система е в доста по-добра ликвидна позиция спрямо кризата от 2008 година благодарение на регламента Базел 3. Въпреки това в идеалния вариант ще бъде разрешено на определени клиенти да забавят плащания. Не вярвам да се стигне до опрощаването на кредити. Както и да бъдат „разхлабени“ правилата, след кризата банките ще се окажат с доста по-големи портфейли от необслужвани кредити и трябва да се намери начин ситуацията да не бъде изпусната от контрол“, коментира Пиер Ортлиб от Официалния форум за парични и финансови институции.
Суапови линии и хеджиране
Той обърна внимание на една от по-малко коментираните мерки, а именно задействането на суаповите линии между централните банки. Това са инструменти, в случая на валутния пазар, които представляват договори за бъдещи плащания. Федералният резерв в Съединените щати задейства пет такива линии, две от които с Европейската централна банка и с Английската централна банка, припомни Ортлиб.
„Активирането на суаповата линия между Федералния резерв и Европейската централна банка беше много важна стъпка, защото позволи на европейските банки да имат сигурна доларова ликвидност. В много аспекти тя е много по-важна от евровата. Всъщност, ФЕД усети сериозната необходимост от долари не само в Европа, но и в Азия“.
„Има два вида институции, които понасят щети от коронавируса. Единият вид са застрахователните компании, които работят в евро, но инвестират портфейлите си в кошница от инструменти, голяма част от които са в долари. Covid-19 кризата обаче направи много по-трудно за тях да хеджират инструментите в портфолиото си, особено доларовите. Въпреки че звучи доста далечно за крайния потребител, това е потенциален сериозен системен риск“.
„Хеджирането“ е финансова операция на един пазар за намаляване на риска от загуба на друг пазар.
Не само при застрахователните компании, но и при пенсионните дружества - активите се държат в кошница от инструменти, които носят различен риск - акции, облигации и други, често разпределени в пазари в различни държави.
Нарушените доставки удрят паричните потоци
Проблемът с Covid-19 е, че е с глобално разпространение, което прави почти невъзможно да се намери сигурно убежище, а това удря немалка част от портфейлите на дадени компании, допълни Ортлиб.
„Вторият риск идва от нарушаването на веригите за доставки. Това може би е по-малък проблем за Европа и по-голям за Азия. Нарушаването на веригите променя и паричните потоци, да не кажа, че ги спира. В много случаи говорим отново за доларови плащания. Въпреки това крайният ефект се отразява навсякъде, защото ако има нарушения в плащанията и работниците не могат да получат заплатите си. Това обаче връща топката към банките и останалите институции, които не могат да получат вноските си на време“.
И отново се връщаме към темата с необслужваните кредити. Едни от нискорисковите активи, които са част от банковите портфейли, са държавните облигации. Обаче заради Covid-19 ситуацията, в която се очаква все повече държави да поемат дълг, рискът ще се повиши, което - ще увеличи цената на правителствения дълг за държавните хазни.
Спорът за „коронаоблигации“ в Европа
Ето защо най-закъсалите държави - като Италия, Испания и Франция настояват за общи еврооблигации, които придобиха названието „коронаоблигации“, но Германия и Нидерландия категорично се противопоставят - ситуация, също позната от предишната криза.
„Кризата е изключително тежка в Италия. Ако няма някакъв механизъм, през който цялата еврозона да сподели риска, то тогава ударът няма да е само върху тази държава, но и върху цялата еврозона. За да се върне Рим към икономически растеж, ще има нужда от много пари, но в условия на рецесия вероятността това да стане чрез самостоятелно поет дълг е минимална. Ето защо еврозоната трябва да използва еднократно общ дългов инструмент, с който да подпомогне Рим в осигуряването на достатъчен ресурс, за да се справи“, каза Маркус Демари.
„Противопоставянето на еврооблигациите през 2011 и 2012 година беше заради факта, че имахме несиметричен шок в еврозоната. Някои държави бяха ударени много повече от други. Кризата с коронавируса обаче е симетричен шок за цялата еврозона, всъщност за цяла Европа и много държави извън нея. Необходимо е общо действие, за да се справим с тази ситуация. Ето защо съм убеден, че е добро решение да емитираме общи еврооблигации, в които рискът е споделен между държавите от еврозоната“, добави той.
Освен това изграждането на банковия съюз вече дава на страните от еврозоната ресурси - чрез Европейския стабилизационен механизъм и други институции, които могат да бъдат използвани, допълни Маркус Демари.
Но какво правят тези страни, сред които е и България, които все още не са въвели еврото.
„Тези държави имат подобни регулаторни изисквания, следователно и инструменти, каквито и в еврозоната. Разбира се, те имат механизми за овладяване на банкова криза, но проблемът е, че трябва да го направят самостоятелно - без помощ от институциите в еврозоната. За да осигурят стабилизиране на банковата система, те трябва да наберат ресурс от пазарите, което моментално ще увеличи дълга им“, каза Демари.
В България банковата система е стабилна, а и централната банка предприе редица регулаторни мерки, с които да осигури допълнителна ликвидност на търговските банки. Тези действия на БНБ имат категоричната подкрепа на експертите.
Репортажа може да чуете от звуковия файл.
В света има любители на нетрадиционни туристически дестинации, а също и такива които съчетават традиционните – културно-исторически и кулинарен туризъм с нетрадиционните. Какво имам предвид – това са туристи, които искат да станат свидетели на грандиозни зрелища, като изкачвания в близост до активни вулкани. "Вече има и българи, които се интересуват..
"В началото сформирахме творчески екип, който да подбере млади хора, които да възстановят дейността на трупата за античен театър с патрон Огнян Радев, както и да подготвим първия спектакъл", разказа в "Нощен Хоризонт" историкът и преподавател Радослав Илиев, председател на фондация античен театър "Огнян Радев" . Това е единственият античен..
Лятото не е просто сезон – то е усещане за волност, свобода и полет. Лятото ни дарява с енергия и вдъхновение да се чувстваме свободни и да живеем пълноценно . Слънцето грее ярко, дните са дълги и това е перфектното време да се погрижим за нашето лятно здраве и форма. Всеки слънчев лъч, всяка топла вечер ни напомнят за онова обещание, което сме..
"За първи път в столицата беше открит Дневен център за пълнолетни лица с тежки множествени увреждания, предоставящ уникалната услуга на заместваща грижа." Това съобщи Надежда Бачева, заместник-кмет по направление "Социални дейности и интеграция на хора с увреждания" по време на церемонията по..
Тази седмица Светият Синод избра тримата кандидати за патриарх. Това са врачанският митрополит Григорий, видинският Даниил и ловчанският Гаврийл. Един от тях следващата неделя на 30 юни ще стане новият български патриарх. Още на първи тур, с най-много гласове и над необходимият минимум от 9 гласа, е избран Врачанският митрополит Григорий...
Около 40% от българите са с Индекс на телесната маса над здравословния, а 36 % страдат от затлъстяване. 25% от хората в България са със затлъстяване I-ва степен, 9% с II-а степен и 2% са с III-та степен, сочат данните от социологическо проучване на Агенция „Тренд“, което бе представено съвместно с експерти от Алиансa срещу затлъстяването...
Докато в Швейцария течеше мирната конференция за Украйна, а Израел и Хамас продължват да преговарят за прекратяване на огъня в ивицата Газа, Агенцията за бежанците на ООН излезе с доклад, който показва, че към днешна дата има безпрецедентно висок брой разселени хора заради конфликти. Рекордните 120 милиона души са били принудени да напуснат домовете си..
Поводът да пишем за парка във Ветрино преди 2 години беше конкретно изследване. Интересувахме се как протича комуникацията по отношение на..
В Плевен подеха кампания срещу придвижването с електрически тротинетки в централната пешеходна зона и на забранените други места, определени с..
Няма как една и съща дейност да се извършва за в пъти по-малко заплащане. Аптеките ще спрат да работят и все по-често ще виждаме надписи, че не работят..