Избори във време на коронавирус? Как управляващите в Полша се оказаха без полезен ход

публикувано на 04.04.20 в 14:28

Ярослав (със синьото сако) Говин и Ярослав Качински в полския Сейм

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Интервю на Константин Мравов със социолога Ян Сова за предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ситуацията с коронавируса е на път да доведе до сериозна политическа криза в най-голямата страна членка на Евросъюза в Източна Европа.

Управляващите консерватори от партията "Право и справедливост" държат, въпреки пандемията, редовните президентски избори на 10 май да не бъдат отлагани. Планът е поляците, които са под карантина, да упражнят правото си на глас дистанционно - по пощата.

Целта на управляващите - изглежда - е да използват увеличения в условията на извънредните мерки рейтинг на действащия държавен глава Анджей Дуда и, както предричат социолозите, той да спечели още на първи тур.

С този сценарий обаче не са съгласни дори в самата управляваща коалиция, като един от по-малките партньори на "Право и справедливост" категорично настоява за отлагане на вота заради здравния риск. А това може да означава и край на правителството.

Планът на "Право и справедливост" трябваше да мине през парламента снощи, но в последния момент гласуването бе отложено.

Дисциплина и икономика

Идеята за избори по време на епидемията контрастира на цялостната реакция на партията спрямо коронавируса. В началото на седмицата Полша въведе още по-строги мерки срещу заболяването, като разминаване на улицата на по-малко от два метра разстояние вече може да струва на нарушителите до 6600 евро. Премиерът Матеуш Моравиецки направи забележка на гражданите, че не са достатъчно дисциплинирани. Осъзнават ли поляците сериозността на ситуацията?

"Полша е сред страните, които не са сериозно засегнати от пандемията до този момент. Потвърдените и смъртните случаи не са много за мащабите ни, ситуацията не е дотолкова драматична. Навсякъде по света хората реагират на извънредните мерки смесено - от една страна с разбиране, от друга - с желание да продължават с живота си. Трябва да се отбележи и че управляващата партия много държи на дисциплината и реда, така че може би реагират малко пресилено", смята социологът Ян Сова.

Полското правителство анонсира големи спасителни програми за икономиката, включително има готовност да изплаща 50 процента от заплатите на работници, чиято работа е спряна заради епидемията. В същото време собственици на малки бизнеси направиха автопротест в центъра на Варшава, като смятат, че властта не прави достатъчно, за да оцелеят. Но достатъчни ли ще са мерките, за да предотвратят сериозна икономическа криза след епидемията?

"Всички взети мерки ще бъдат почувствани като неадекватни заради самия мащаб на проблема. Тук не става въпрос за компенсиране на някаква малка част от обществото, говорим за разрив в основната тъкан на социално-икономическия живот. Малките предприемачи винаги са се чувствали репресирани от системата - че плащат прекалено големи данъци и осигуровки, че има прекалено много бюрокрация. Но не мисля, че са най-засегнатата част от обществото. Това са хората, които работят без трудов договор - между 1 и 2 милиона поляци, на които се плаща за отработен час, и те са заети в най-различни сектори - култура, медии, продавачи, шофьори, хора в частния охранителен бизнес, който е много голям тук. Всички те ще пострадат повече от малките предприемачи", каза за "Хоризонт" Ян Сова.

"Право и справедливост" нямат полезен ход

Управляващите от "Право и справедливост" на Ярослав Качински са в странна ситуация. Голяма част от електората им е от по-бедните населени места, сред по-възрастните и в ниските нива на средната класа. Това са хората, които ще понесат най-големи последствия от епидемията и в здравен, и в икономически аспект.

"Възможностите им са много ограничени, защото те вече изиграха козовете си. Миналата година имахме парламентарни избори, преди които правителството заздрави имиджа си с много социални мерки - всеизвестната надбавка от 500 злоти за всяко дете в семейството, увеличиха пенсиите и обещават още. Намалиха символично и данъците за хората с най-ниски доходи. Полската държава все още би могла да получи пари, като продава облигации на дълговия пазар. Това им дава някакво поле за действие, но както казах проблемът е самия мащаб на ситуацията. Каквито и средства да има едно правителство, ситуацията ще е трудна", казва социологът.

В тази безпрецедентно объркана ситуация управляващите консерватори в Полша продължават да настояват за избори, въпреки че с това са несъгласни коалиционните им партньори от "Споразумение" на вицепремиера Ярослав Говин.

"Ситуацията е много хазартна. От една страна подкрепата за президента Дуда разбираемо се повишава. От друга, до момента ние все още сме на по-малко проблемния етап от кризата - живота ни се промени, седим си вкъщи, отпадат ни планове за отпуска. В следващите седмици предстоят фалити и уволнения. Първата реакция в опасната ситуация е, че ни трябва лидерство и съответно подкрепата за действащото политическо ръководство се увеличава. Последствията обаче могат да са много различни. Другият проблем е, че те може и да спечелят изборите, но ще се стигне до ситуация, в която армията влиза в изборните комисии заради недостиг на доброволци, ще има допълнителна охрана, специални мерки. Усещането ще е за избори във време на военно положение, което тук няма да се приеме добре предвид скорошната история. През 80-те имаше танкове по улиците и всеки аспект на живота се контролираше от униформени служби", казва Ян Сова.

Целия материал чуйте в прикачения звуков файл.