Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Антропологът Жана Цонева: Срещаме се с непознати вируси по икономически причини

Индустриите променят местообитания, хората рушат екосистеми, зачестява близостта с патогени

Рекламно пано на фасадата на търговски център призовава да не се ловуват, ядат, купуват и продават диви животни заради заразата от коронавирус. Гуанджоу, Китай, 30 март 2020 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Има ли и какви са връзките между индустриалното или биологичното земеделие и вирусната епидемиология? Вирусите и индустриално животновъдство са по-свързани, отколкото предполагаме.

„Учените, които изследваха новия коронавирус, категорично изключиха възможността той да е продукт на тайна лаборатория. Вируси има навсякъде в природата и повечето от тях са непознати на науката. Когато някой от тях така изненадващо засегне живота ни, при това в такива мащаби, първата реакция е да се припише на зъл гений, който дърпа конци и контролира всичко. За съжаление виждаме, че вместо всесилни, учените са сравнително безпомощни да се справят с развилата се пандемия”, коментира в предаването "Хоризонт до обед" Жана Цонева, доктор по антропология и социология от Централноевропейския университет и част от екипа на Колектив за обществени интервенции.

Поради особения характер на вирусите срещу тях все още не е открито средство, както например антибиотиците повлияват бактериите, ваксините като най-сигурното ни оръжие пък не засягат всички вируси, допълни антропологът.

Вирусите са винаги една крачка пред науката, а не я следват покорно, както допускат застъпниците на конспирациите. Въпреки това, с някои уговорки може да се каже, че в „пръкването” на вируса наистина има човешки пръст, само че не там, където го търсят теоретиците на конспирацията, а в сложните взаимоотношения между съвременното производство на храна и начина, по който е устроена природата.”

След кризата от 2008 година американски инвестиционни банки започват да наливат пари в китайското животновъдство, което расте неудържимо още от средата на 90-те години. 

„И според антропологически изследвания това изтласква навътре в горите бившите дребни земеделски стопани, неспособни да удържат конкуренцията на концерните. А в гората дебнат прилепите и патогените им. Така изтласкани от големите играчи, много стопани се преместват на пазара на дивеч. Самите концерни също навлизат все по-навътре в непокътнати гори, което учестява срещата на хората с нови патогени. Такъв е и случаят със страховитата хеморагична треска ебола”, изтъкна Жана Цонева.

Изсичането на джунглите в Западна Африка, за да се насадят палми заради глобалното търсене на палмово масло, започва да привлича плодните прилепи към плантациите, а така расте и честотата на прехвърляне на техните патогени към хората. Отделно от това унищожаването на биоразнообразието освобождава патогените от сложните екосистеми, които са обитавали преди.  Понесени от глобализираните пътища на търговията, произовдството и туризма, те тръгват по целия свят, посочи още Цонева. Тук не става дума толкова за култура и културни норми, колкото за икономически потоци и процеси, категорична е тя.

Философите, социалните учени, антролопозите имат какво да добавят към дебатите, които сега се водят основно от медицински лица, увери Жана Цонева.

Антрополозите помагат да разберем по-добре епидемии като сегашната, защото изследват в дълбочина взаимодействието на хората и природата – например как колониализмът превръща местните икономики в плантации...”

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Петър Ганев: Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната без промяна в курса

Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..

публикувано на 27.02.25 в 13:26

Иван Стойков: За да има ефект инициатива срещу банките, тя трябва да е масова

Днес е новият бойкот на търговските вериги, който този път обхваща и банките. Призивът днес е освен да бъдат бойкотирани хипермаркетите, хората да не плащат и с банкови карти. В 18 часа пред БНБ организаторите ще изнесат допълнителна информация, свързана с банковите такси, както и ефекта от днешния бойкот. "Погледнато назад във времето, към..

публикувано на 27.02.25 в 11:21
Пламена Игнатова

Пламена Игнатова: Борисов е в най-трудната ситуация

Бойко Борисов в момента е в най-трудната ситуация, защото трябва да задоволи всички желаещи страни с техните неформални и неофициални искания.  Това коментира пред БНР Пламена Игнатова от Клуб Z. " От една страна трябва да задоволи Ахмед Доган и неговите хора , защото мнозинството не е стабилно. Трябва да задоволи и неформалното влияние на..

публикувано на 27.02.25 в 10:15

Мироопазване или мироналагане – какво предстои в Украйна?

За какво за се готвим, ако между Украйна и Русия настъпи мир, заявки за което се чуват основно от САЩ на Доналд Тръмп и Русия на Владимир Путин? ООН прие декларация, която може да се отчита като  една от първите стъпки за мира. Според Христо Христов – старши национален представител на България в Ирак по време на втория ни контингент там, има..

публикувано на 27.02.25 в 10:09
Венелин Стойчев

Защо лекарствата за деца у нас не са безплатни?

" Когато децата плащат цената – публичното финансиране на лекарства за деца между солидарността и предразсъдъците" – така е озаглавено проучване, поставящо на фокус темата за заплащането на тези лекарства. Изследването, проведено от Института по философия и социология на БАН, е част от по-голяма инициатива - "Цветно утре за нашите деца", дело..

публикувано на 25.02.25 в 12:06

Надежда Цекулова: Голямата червена лампа са медицинските сестри и акушерките

Бележник 2025 ще покаже какъв е успехът на държавата в грижата за децата. Националната мрежа за децата продължава подготовката на 14-ото издание на годишния мониторингов доклад. И тази година анализът ще бъде изготвен от десетки независими експерти и ще включва оценка за напредъка на държавните институции в 9 области. Експертното проучване ще се..

публикувано на 25.02.25 в 11:46

БНБ с нова серия отговори за присъединяването към еврозоната

Българската народна банка публикува нова серия с въпроси и отговори за присъединяването на България към еврозоната .  Секцията се намира горе в ляво на сайта на институцията, като всеки потребител може да намери данни за превалутирането, промените в банковите резерви и нормативните промени, свързани с въвеждането на единната европейска валута.  В..

публикувано на 24.02.25 в 16:10