Антропологът Жана Цонева: Срещаме се с непознати вируси по икономически причини

„Учените, които изследваха новия коронавирус, категорично изключиха възможността той да е продукт на тайна лаборатория. Вируси има навсякъде в природата и повечето от тях са непознати на науката. Когато някой от тях така изненадващо засегне живота ни, при това в такива мащаби, първата реакция е да се припише на зъл гений, който дърпа конци и контролира всичко. За съжаление виждаме, че вместо всесилни, учените са сравнително безпомощни да се справят с развилата се пандемия”, коментира в предаването "Хоризонт до обед" Жана Цонева, доктор по антропология и социология от Централноевропейския университет и част от екипа на Колектив за обществени интервенции.

Поради особения характер на вирусите срещу тях все още не е открито средство, както например антибиотиците повлияват бактериите, ваксините като най-сигурното ни оръжие пък не засягат всички вируси, допълни антропологът.

„Вирусите са винаги една крачка пред науката, а не я следват покорно, както допускат застъпниците на конспирациите. Въпреки това, с някои уговорки може да се каже, че в „пръкването” на вируса наистина има човешки пръст, само че не там, където го търсят теоретиците на конспирацията, а в сложните взаимоотношения между съвременното производство на храна и начина, по който е устроена природата.”

След кризата от 2008 година американски инвестиционни банки започват да наливат пари в китайското животновъдство, което расте неудържимо още от средата на 90-те години. 

„И според антропологически изследвания това изтласква навътре в горите бившите дребни земеделски стопани, неспособни да удържат конкуренцията на концерните. А в гората дебнат прилепите и патогените им. Така изтласкани от големите играчи, много стопани се преместват на пазара на дивеч. Самите концерни също навлизат все по-навътре в непокътнати гори, което учестява срещата на хората с нови патогени. Такъв е и случаят със страховитата хеморагична треска ебола”, изтъкна Жана Цонева.

Изсичането на джунглите в Западна Африка, за да се насадят палми заради глобалното търсене на палмово масло, започва да привлича плодните прилепи към плантациите, а така расте и честотата на прехвърляне на техните патогени към хората. Отделно от това унищожаването на биоразнообразието освобождава патогените от сложните екосистеми, които са обитавали преди.  Понесени от глобализираните пътища на търговията, произовдството и туризма, те тръгват по целия свят, посочи още Цонева. Тук не става дума толкова за култура и културни норми, колкото за икономически потоци и процеси, категорична е тя.

Философите, социалните учени, антролопозите имат какво да добавят към дебатите, които сега се водят основно от медицински лица, увери Жана Цонева.

„Антрополозите помагат да разберем по-добре епидемии като сегашната, защото изследват в дълбочина взаимодействието на хората и природата – например как колониализмът превръща местните икономики в плантации...”

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.