Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Антропологът Жана Цонева: Срещаме се с непознати вируси по икономически причини

Индустриите променят местообитания, хората рушат екосистеми, зачестява близостта с патогени

Рекламно пано на фасадата на търговски център призовава да не се ловуват, ядат, купуват и продават диви животни заради заразата от коронавирус. Гуанджоу, Китай, 30 март 2020 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Има ли и какви са връзките между индустриалното или биологичното земеделие и вирусната епидемиология? Вирусите и индустриално животновъдство са по-свързани, отколкото предполагаме.

„Учените, които изследваха новия коронавирус, категорично изключиха възможността той да е продукт на тайна лаборатория. Вируси има навсякъде в природата и повечето от тях са непознати на науката. Когато някой от тях така изненадващо засегне живота ни, при това в такива мащаби, първата реакция е да се припише на зъл гений, който дърпа конци и контролира всичко. За съжаление виждаме, че вместо всесилни, учените са сравнително безпомощни да се справят с развилата се пандемия”, коментира в предаването "Хоризонт до обед" Жана Цонева, доктор по антропология и социология от Централноевропейския университет и част от екипа на Колектив за обществени интервенции.

Поради особения характер на вирусите срещу тях все още не е открито средство, както например антибиотиците повлияват бактериите, ваксините като най-сигурното ни оръжие пък не засягат всички вируси, допълни антропологът.

Вирусите са винаги една крачка пред науката, а не я следват покорно, както допускат застъпниците на конспирациите. Въпреки това, с някои уговорки може да се каже, че в „пръкването” на вируса наистина има човешки пръст, само че не там, където го търсят теоретиците на конспирацията, а в сложните взаимоотношения между съвременното производство на храна и начина, по който е устроена природата.”

След кризата от 2008 година американски инвестиционни банки започват да наливат пари в китайското животновъдство, което расте неудържимо още от средата на 90-те години. 

„И според антропологически изследвания това изтласква навътре в горите бившите дребни земеделски стопани, неспособни да удържат конкуренцията на концерните. А в гората дебнат прилепите и патогените им. Така изтласкани от големите играчи, много стопани се преместват на пазара на дивеч. Самите концерни също навлизат все по-навътре в непокътнати гори, което учестява срещата на хората с нови патогени. Такъв е и случаят със страховитата хеморагична треска ебола”, изтъкна Жана Цонева.

Изсичането на джунглите в Западна Африка, за да се насадят палми заради глобалното търсене на палмово масло, започва да привлича плодните прилепи към плантациите, а така расте и честотата на прехвърляне на техните патогени към хората. Отделно от това унищожаването на биоразнообразието освобождава патогените от сложните екосистеми, които са обитавали преди.  Понесени от глобализираните пътища на търговията, произовдството и туризма, те тръгват по целия свят, посочи още Цонева. Тук не става дума толкова за култура и културни норми, колкото за икономически потоци и процеси, категорична е тя.

Философите, социалните учени, антролопозите имат какво да добавят към дебатите, които сега се водят основно от медицински лица, увери Жана Цонева.

Антрополозите помагат да разберем по-добре епидемии като сегашната, защото изследват в дълбочина взаимодействието на хората и природата – например как колониализмът превръща местните икономики в плантации...”

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

КНСБ иска контрол на ВУЗ-овете, където преподавателските заплати са по-ниски

МОН да упражни контрол по отношение на държавната субсидия за заплати във връзка с големите разлики в заплащането на преподавателите.  За това настоя пред БНР проф. Лиляна Вълчева, председател на Националния браншови синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ.  " Държавата даде тези средства, които на 100% трябва да отидат само за..

публикувано на 29.08.25 в 10:30

Въпреки гръмките обещания: Тревненската гимназия още чака пари за покрива си

Сградата на Националната гимназия по изкуствата в Трявна, опустошена при пожар през април, остава с временен покрив на прага на новата учебна година. Вече два месеца се чака решение за отпускане на необходимите средства за ремонт от Междуведомствената комисия за възстановяване при бедствия и аварии, въпреки гръмките обещания на властта, че ще се..

публикувано на 28.08.25 в 10:23

Теодора Ангелова: Забраната на смарт устройства в училище звучи назадничаво

Психологът смята, че забраната   ще породи голямо напрежение, особено в гимназиална възраст. След това ние откъде да знаем, че след училище, когато получат телефоните си, те няма да са цяла нощ на тях, попита Ангелова . За нея е напълно адекватно да няма телефони, докато тече учебният процес, но в свободното им време трябва да е..

публикувано на 28.08.25 в 09:45
Капитан Мартин Попов

Мартин Попов от регионална служба Военна полиция-София: Харесвам си работата!

В рубриката "Горещо сърце" ще ви представим капитан Мартин Попов от регионална служба Военна полиция – София .  Част от работата му е секретна и затова няма как да разкаже повече за нея. Но като цяло с невидимото си присъствие те осигуряват спокойствието и сигурността на всички НАТО-ски военни делегации, осигуряват преминаването на техниката на..

публикувано на 24.08.25 в 07:30
Гледка към Катедралния храм Св. Александър Невски през една от ремонтираните фасади на НХА

Арх. Стефан Добрев: В ремонта на НХА вписваме и старо, и ново. Всяка сграда е огледало на епохата

"В архитектурата не можем да преповтаряме стари стилове – така се получава кич . Когато търсим да пресътворим стилове от минали епохи, винаги е неуспешно. Всяка сграда е огледало на епохата ." Това заяви пред БНР авторът на проекта за реконструкция на Националната художествена академия в София арх. Стефан Добрев, урбанист, специализирал в..

публикувано на 22.08.25 в 10:55

Кой и защо възпрепятства медиацията при съдебни дела?

Законът за медиацията вече е в сила и съдиите са длъжни да предписват задължителна медиация по определен кръг дела. Медиаторите обаче са несъгласни с определените тарифи за заплащане на час работа. Те са записани в наскоро приета Наредба на ВСС, която е минала без необходимото обсъждане.  Според адв. Надя Банчева, която е активен участник в..

публикувано на 22.08.25 в 09:47
Проф. Симеон Ананиев

Проф. Симеон Ананиев за процедурата за избор на жп превозвачи: Порциите са разпределени

България дава достъп до релсите си както за чужди, така и за частни жп оператори. Вчера Министерският съвет одобри процедура за избор на пътнически жп превозвачи, която заедно с покупката на нов подвижен състав, е част от реформите в националния план за възстановяване и устойчивост.  Възлагането на договорите ще бъде на регионален принцип, като..

публикувано на 21.08.25 в 10:40