"Хората от дефилето" – истории от Зверино

Какви спомени крият пасторалните пейзажи около Искър и могат ли да се пресекат планинските вериги на биографичните истории? Калин вече е направил 4 видеоинтервюта с местни хора от врачанското село Зверино. Не крие, че в главата си има поне още 10-15 разговора, които иска да осъществи. 

За Калин идеята да започне да снима видеата тип "малки истории" зрее твърде дълго. Възхищавайки се на свой учител по английски, някъде там, в междината между гимназията и университета си мислел как някой ден трябва да направи поредица от биографични видеоинтервюта, а той би бил първият събеседник. Учителят, който бил енциклопедична личност и син на свещеник,  починал, а Калин и до днес съжалява, че не е бил първият гост в рубриката му.

Да "прелистиш" живота на местните невинаги се оказва лесна задача. Хората, които имат най-много за разказване, се притесняват най-много от това историята им да получи публичност, сподели Калин Дацов. Типичен пример е местният учител по история и физкултура и треньор по футбол. „Той е бивш футболист, играл е срещу ЦСКА, играл е срещу „Интер“ в Италия. Има много истории зад гърба си.“ Отнело им време да го убедят, че е хубаво да ги разкаже.

Няма как една история да не ти повлияе, признава Калин. След като един човек застане пред камерата ти, малко или много се сближаваш с него, някои ти стават приятели. Казва, че тези истории подхранват любопитството му. „Като пъзел ми е, опознавам хората, опознавам селото.“ Откъснал се вече години от местния колорит, през тези истории и завръщанията си той поддържа жива връзка със Зверино.  

Той обаче „колекционера“ не само образи и разказани истории, а и зрънцата зверински диалект.

Иска някой ден да превърне рубриката си в YouTube в книга. „С не много страници, сам ще си го финансирам. Просто искам да оставя нещо след себе си за селото. Въпреки че е толкова близо: 70-80 до от София, говорът е много различен, много е цветен.“

Периодично през видеата на Калин се прокрадва звук от преминаващите през дефилето влакове. Зверино е железничарско село. 

Повечето хора ги познавам като параван на моя живот, през обичайните поздрави за добър ден и добър вечер, но много често се оказва, че не знаем почти нищо за хората, с които делим една ограда, признава Калин Дацов. „Като се разговори човек с тях, като ги върнеш малко назад в миналото, можеш да откриеш много интересни неща.“

Вече три години Калин поддържа Фейсбук страницата на село Зверино, където качва снимки и видеа. Веднъж му попадат албуми на ученици от Зверино на местен фотограф – чичо Борис. На една от снимките се откроява ученик в костюм. Започва да разпитва и се оказва, че това е брат на прабаба му, който през 20-те години на миналия век е участвал активно в създаването на местното читалище и на духовия оркестър, както и в изнасянето на първата театрална постановка. „Той е бил човек тясно ангажиран с културната дейност в селото, впоследствие 1957 година е кмет на селото…“

Населението на Зверино е около 1500 души, а местните хора се радват на усилията на Калин да пази паметта на селото. 

„Това, което аз правя, го правя буквално за тях. Има много от тях, които живеят в чужбина и това им е единствената връзка със селото, с актуалното, което се случва.“

Целият разговор е в звуковия файл.