Теодора Димова: Ще бъдем ли преобразени духовно след кризата

"Трябва да изтърпим всичко това в името на живота. След като излезем от тази криза, ще бъдем ли преобразени духовно? За мен това е най-важното". Това каза пред БНР писателката Теодора Димова.

"Колкото повече времето напредва, толкова по-трудна става социална изолация. Повече усещаме някакъв мълчалив гняв и душевно отеснение, няма как да не е така", добави тя.

В предаването "Хоризонт за вас" писателката сподели наблюденията си за една "развихрила се агресия":

"Агресия към всичко и към всеки. Това незачитане на усилията на лекарите, полицаите - хората на първа линия". 

По думите на Теодора Димова много хора възприемат ограничителните мерки с гняв и агресивност, "сякаш тази пандемия се разразява, за да наруши личните им планове, като че ли те са единствено потърпевшите". 

Според нея в първите две седмици на извънредното положение българите са били мобилизирани:

"С възхищение наблюдавах как всички стоят смирени и кротки, може би прекалено изплашени. Тогава се спазваха мерките, тогава не се роптаеше. Изведнъж изби някакво хейтърско говорене, някаква омраза против абсолютно всички - против щаба, против правителството, против лекарите, против полицаите, няма някой, който да е пощаден от това хейтърство".

 Димова коментира, че в момента сме на етапа на гнева - по степените на скръбта, описани от швейцарска психоложка:

"Още две степени трябва да се преминат, за да си каже човек - да лошо е, страшно е, не знам какво ще бъде, но трябва да вървим напред и да полагаме максимални усилия, но кротко и смирено, както го правят лекарите".

Лекомислените хора в този момент не са лекомислени само за себе си, а за околните, за цялото общество, посочи Теодора Димова в отговор на въпрос на какво се гневи в тези дни и добави:

"Трябва да имаме концентрация и да бъдем мъдри. Както на война хората се концентрират и всички инстинкти в тях се събуждат. Целият им разум и цялата им вяра се събуждат. В такова състояние трябва да бъдем, за да успеем да минем колкото се може по-безболезнено през това, което ни се случва.

Писателката сподели, че с болка коментира мерките, които са предприети за празничните дни в християнските храмове:

"Би могло мерките да са по-строги. Казвам това с огромна болка, защото за един вярващ човек да не бъде в храма и да не посещава богослуженията в Страстната седмица е много мъчително. В името на другите, в името на здравето на свещениците, в името на здравето на всички ни - по-добре е да си останем вкъщи".   

Според нея евангелските думи на възкръсналия Христос към Мария Магдалена, стояща пред гроба му: "Жено, защо плачеш? Кого търсиш?" - могат да бъдат отнесени към всяка ситуация, дори към нашата:

"Защото ние не можем да устоим на този плач и той преминава в агресия, в автоагресия, в омраза. Ако успеем да заплачем, ние ще можем да чуем и втория въпрос - кого търсиш? Ние винаги търсим Бог, независимо дали го знаем, или не го знаем - Той е центърът на живота, но през последните годи в центъра на живота ни застанаха едни малки идоли - кариера, власт, имущество, предмети, слава, известност и т.н. Ние може и да не коленичим пред тях, може и да не ги изобразяваме като идоли, но ние се държим съобразно техните изисквания. Те ни издават техните заповеди, ние тях боготворим и обслужваме. Ако тези идоли се отместят и центърът на нашия живот стане естественият център, който е Бог, тогава нещата ще бъдат много по-спокойни и всички ние бихме се наместили спрямо себе си и един към друг като общество".

Цялото интервю на Снежана Иванова с Теодора Димова в предаването "Хоризонт за вас" можете да чуете от звуковия файл.