Трудно е да се определи кое и къде е най-старото Христово разпятие

Велико Търново от векове е зареден с необикновена духовна сила. Неслучайно преди година с решение на Народното събрание получи признание и статут на историческа и духовна столица на България.

„Толкова книжовници, толкова велики мислители интелектуалци е излъчила тази духовна столица Търновград и до ден-днешен не е изгасвал този дух“, казва в интервю за "Хоризонт" проф. Казимир Попконстантинов - историк, археолог и богослов.

В епохата на Второто българско царство в Търново са се съхранявали мощите на 13 светци и други свещени реликви. Това направило средновековната столица толкова прочута в православния свят, че константинополският патриарх Калист нарекъл царския град „Втори Константинопол от Третия Рим“.

И до днес се смята, че устойчивостта на Търново векове наред се е дължала не само на уменията и далновидността на средновековните владетели, но и на силата на светите мощи, допълва историкът.

„Тяхното пребиваване в продължение на различни периоди от време си остават като тяхна загриженост и тяхно покровителство на нашия град. Манастирите, в които те са пребивавали чрез своите свети мощи, и до ден-днешен те си битуват“.

За жалост и частиците от светите мощи са обект на посегателства и кражби. Проф. Казимир Попконстантинов, който е завършил и Духовната семинария в София, с болка си спомня, че частица от откритите от него преди 10 години мощи на Св. Йоан Предтеча, е била отрадната при показването на реликвария в Сливен. 

„Бих могъл да предположа, но не мога да съдя, съди Господ само. Дано, не като проклятие, дано този, който се е докоснал, или който е бил посредник за открадването на мощи, да си носи греха, докато е жив. А съдникът - той ще се изправи пред него“.

Преди четвърт век проф. Попконстантинов открива безценни стенописи от манастира, носещ името на Свети Дух, до Преображенския манастир край Велико Търново. Води го негов студент, случайно намерил при разходка в горите парчета от стенописи, изровени от иманяри. Три години продължила работата, намерени са отлично запазени стенописи от XIII век с височина до два метра.

„Част от тези стенописи са експонирани в Археологическия музей в експозицията на Велико Търново. Трепетът бе неописуем, защото изтръгваме от земята едно огромно богатство - първо храмът като храм, второ - стенописи в такъв вид, в какъвто са били в продължение, може би, на стотина и повече години на монаси отшелници. Идеята е да се продължат разкопките на този манастир“, разказва изследователят.

Проф. Казимир Попконстантинов е откривателят на мощите на Св. Йоан Кръстител преди 10 години на остров Св. Иван до Созопол - епохално откритие в световен мащаб.

Трудно е да се определи кое и къде е най-старото Христово разпятие, откривано от историци и археолози, подчертава проф. Попконстантинов, който е носител на много национални и международни отличия, включително и на Хердеровата награда - за изключителния си принос в науката. Споделя, че едни от най-старите разпятия, които той е виждал, са от X-XI век в Атон в Азерския манастир.

„Има спекулиране от колеги, че откриват т.нар. енколпиони. Това са бронзови кръстчета, които са от две части, отварят и затварят, и в тях има поставени или частици от мощи, или от дърво и обявяват - „Аз открих частица от Божия кръст!“ И тук, колкото и предизвикателно да прозвучи, ако съберем от целия свят обявените частици от Кръста Господен, ще е една влакова композиция, която може да обиколи земното кълбо“.

Вярата е в душата, тя не е показност, изтъква проф. Казимир Попконстантинов.