Какво се крие зад дарителството на политиците

В дните на здравната криза и в сложните времена на извънредно положение българското общество ежедневно става свидетел на безпрецедентни дарителски акции от политически партии и техни представители за болници, центрове на Спешна помощ, за нуждаещи се и за социално слаби хора. 

Какво се крие зад дарителството на политиците, какви въпроси възникват сред анализаторите и може ли даренията на политиците да бъдат индулгенции? 

Дарителството в своята същност е акт на благотворителност, хуманитарна помощ или принос за дадена кауза. Всеобщо е мнението, че е благородно да се дарява и да се помага. В дните на извънредното положение обаче не може да не се отчете внушителната активност на родните политици, които правят дарения и в най-закътаните части на страната.

Дарителските акции прегряват пресцентровете на водещите политически сили в страната, а медиите щателно получават информация за финансови дарения за болници, за центрове на Спешна помощ, дарения на апарати за обдишване, тестове, маски, предпазни шлемове и облекла, дезинфектанти, на компютри, на чанти с хранителни продукти - основно олио, брашно, боб, леща, макарони, консерви, козунаци, като някои политически сили изтъкват, че продуктите са "родно производство". Има информация и за дарение от депутат от по-малка партия в управляващата коалиция - на 1 тон брашно за хората в село до София. 

Определени медии дори имат рубрики и статии, озаглавени "Големите дарители", в които съобщават за дарения не само от политици, но и от страна на бизнеса.

Политици даряваха заплатите си, докато накрая се отказаха изцяло от тях в полза на нуждите за борба с коронавируса.

Обществото остава с усещането, че се води всекидневна надпревара за доброто. Синдромът не подмина и Народното събрание, когато ярко се очерта сблъсъкът между ДПС и "Воля":

"Най-големият дарител в страната е депутат от ДПС - Делян Пеевски", каза Йордан Цонев от ДПС. Лидерът на "Воля" Веселин Марешки: 

"Само че някои напоително ги отразяват в медиите, а някои остават анонимни". 

Иначе, медийни публикации вече отчитат, че най-големият дарител - депутатът от ДСП Делян Пеевски, за малко повече от месец вече е дал над 3 милиона лева и продължава да дарява за битката с Covid-19. 

Адвокатът Александър Кашъмов, правен експерт в "Програма достъп до информация", изтъквайки, че даренията са благородство, което задължително трябва да бъде зачетено, подчертава, че трябва да гледаме на дарителството и с необходимото внимание. 

Българското законодателство дава възможност на физически и юридически лица, направили дарения, да облекчат данъчното си задължение, но не това е водещ мотив за даренията на политиците и бизнеса, смята икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Според него в условията на пандемията, когато е видимо къде е недостигът на средства, а именно в здравеопазването, трудно може да има голямо изкривяване на икономическата среда от даренията.

Според Миряна Илчева, експерт в Центъра за изследване на демокрацията, се явяват няколко етични проблема с даренията на политиците в дните на извънредното положение като отказ от заплати, например. 

Възникват редица въпроси - могат ли даренията да се смятат за индулгенция, какво можеш да си "купиш" с дарение и дали те имат цвят? 

Даренията на политиците в морален план могат да се разглеждат като индулгенция, смята адвокат Александър Кашъмов и обръща внимание: 

"От една страна трябва да приветстваме щедростта на хората и тя трябва да съществува, за да могат по-бедните да получават от това, което получават по-богатите. Гражданското общество трябва да се грижи за това съвестта на хората да не бъде евтино купена". 

Не в дарението е въпросът за справедливостта, коментира Петър Ганев, а в начина, по който са спечелени парите:

"По-скоро дебат за произхода на парите и богатството. Справедливостта е закотвена в това - как определен човек е спечелил своите пари". 

Подобно мнение изрази и Миряна Илчева, според която даренията няма как да притъпят критичността в обществото: