„Българските затвори са лишени от капацитет да посрещат психично-здравните проблеми, които влизат и допълнително се създават неизбежно в затвора“, коментира в предаването "Преди всички" психиатърът Румен Петров, който сътрудничи на българските затвори и работи в международна мрежа от изследователи практици.
„Просто не се инвестира в психично-здравната страна на човека в затворите, системна политика в тази насока няма“, поясни той. По думите му никой в затворите няма илюзии, че там ще могат да предложат психично-здравни грижи.
Най-близката до това предложение аналогия по света са т.нар. наркосъдилища – специализирани съдилища, които гледат дела за престъпления, извършени под въздействието на наркотици и се ангажират със системна супервизия на правонарушителя, което е на границата на пробацията и на границата с терапията, отбеляза психиатърът и призова подобни сериозни проблеми да не се решават на коляно и под натиск на общественото мнение.
Румен Петров изрази притеснения за използването на „моралната страна на профила на родителите“ на извършителя на катастрофата с Милен Цветков и заяви, че законът трябва да бъде равен „и за бедните, и за богатите правонарушители“.
„Всячески трябва да пазим съда от публичното мнение, въпреки че публичното мнение е важно, защото така си създаваме ценностите и ги поддържаме“, коментира Петров.
Подобни инциденти като катастрофата с Милен Цветков стават неприятно често. Сега трагедията с познат човек събужда интерес, профилът на извършителите допълнително, каза още той.
„Подобни казуси от юридическа гледна точка са много познати – за предизвикване на произшествие и факторите, които водят до загубата на контрол. Откакто има автомобили, правото познава тези казуси.“
Нещо, което според специалиста не се коментира, е способността на младите хора да управляват големи машини.
„Малко говорихме за това дали ако предната кола беше голяма и тежка, а задната – малка и крехка, пак с тези трима души вътре, нямаше да има обратния резултат. Което нямаше да смали отговорността на тези, които са предизвикали този удар.“
Психологически червеният светофар може би не е бил видян от водача, който се вряза с огромна скорост в колата на журналиста, предполага Румен Петров.
„Или може да е видян, както разбираме – че зачестяват нарушенията на червен светофар сега, когато улиците са празни, може червеният светофар да е видян, но да не е видяна колата, което също е проблем с този тип автомобили, които се движат – с тези габарити и с тези двигатели.“
Напълно безразсъдно изглежда поведението на трима от участниците в това събитие, подчерта специалистът. „Пада перде и се случва това.“
Относно комбинацията на различни видове упойващи вещества, която е установена при 22-годишния шофьор, предизвикал катастрофата, Румен Петров коментира:
„Очевидно при определено ниво на комбинация на тези съставки човек може да координира себе си достатъчно, за да включи двигателя, да затвори вратата и да потегли. Нещо, което подсказва, че всяка от тези съставки не е донесла ефекта, който човекът се опитва да си достави. Съчетано с високата скорост, цялата ситуация изглежда като рецепта за утеха, за доставяне на удоволствие с най-различни средства.“
Мнението на специалиста чуйте в звуковия файл.
Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..
2025-а година е определена като най-успешната след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..
"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..
За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..
Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка. Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..
Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..
Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..