Книгата живее нов живот у нас. Съвсем наскоро тя беше издадена самостоятелно в безспорно красиво издание с твърди корици.
Творбата е пренаписвана многократно
Раждането на творбата минава през доста перипетии.
„Твърде неконвенционална за нашата британска публика… реалистична, непредразполагаща, непривлекателна“. С тези думи критикът Едуард Гарет определя книгата, която е отхвърляна 20 пъти преди да бъде публикувана.
Книгата е създадена като естетичен ескиз с името „Портрет на художника“ през 1904 година. Джойс я предлага на списание „Дейна“, но я отхвърлят. Тогава писателят решава да я преработи в автобиографичен роман с работно заглавие „Стивън героят“ под влияние на старинна английска балада. Работи над текста 2 години паралелно с писането на разказите от сборника „Дъблинчани“.
Неудовлетворен от резултата, през 1907 г. отново започва да пише „Портрет на художника като млад“. Завършва го 4 години по-късно, но през 1913-1914 г. отново го преработва. През 1914 г. романът излиза като подлистник на списание „Егоист“, а две години по-късно е издаден и като книга.
Първото ехо на постмодерните нюанси в рисунъка на портрета от художника на думи Джойс, подгизнал в красивата сложност на езика му, изобразява конфликта, контраста, сблъсъка на християнските догми с бягството в галоп към символа на артистичната свобода – не само да действаш без ограничения, но и да съзезерцаваш, да чувстваш и да бъдеш.
Из сложно красивия свят на Джеймс Джойс и „Портрет на художника като млад“ ни води един от най-изтъкнатите ни преводачи - Иглика Василева, превела „Одисей“ на Джойс, определян като "библията на постмодерната литература".
"Със сигурност това е един от стълбовете на литературата на модернизма. Много важен е този роман, защото е първият на Джойс. Той тръгва от една страшна аморфна маса. Непрекъснато си е нахвърлял някакви неща, от които е смятал, че ще стане роман. Той прави това, докато пише разказите си „Дъблинчани“. Тези неща набъбват докъм 400 страници. Но, разбира се, никой не може да публикува такова нещо. Той най-накрая осъзнава и прави тези 5 глави на „Портрета“, които са прекрасни, стегнати. Това е първият роман на Джойс. Това е първият Bildungsroman на ирландската литература. И за първи път въвежда, това е важно, героя си Стивън Дедалус, който след това продължава и в „Одисей“ да бъде един от главните герой, заедно с Леополд Блум."
За да ни разкрие всичко това, Джойс използва модернистичната нехронологичност, линеарното повествование:
"В "Портрета" това е много ясно и хубаво направено. Той тръгва по така установения ред, героя го срещаме още от малък. Може би ключовата глава и най-важното нещо в този роман е проповедта на отец Арнал. Все пак не забравяме, че Джойс учи в йезуитски колеж. Тази проповед на отец Арнал е проповед за ада и за вечното проклятие и абсолютно е в стила, и в духа на Игнатий Лойола. Тя е блестящо направена. Междувременно се случва едно посещение при проститутка на самия Стивън. Това още повече засилва усещането му, че той трябва да се пребори с тези предразсъдъци, освен с тежкото си материално положение. Тази реч като че ли предопределя неговия отказ да стане йезуитски свещеник. И тук са вплетени най-страшните неща на католицизма, с които този млад дух трябва да се пребори. Даже в един момент той казва, цитирам по памет, „да живееш, да се заблуждаваш, да падаш, да побеждаваш, но от живота да създаваш живот“, посочва Иглика Василева.
История за зимен ден и ново раждане
Новото самостоятелно издание на творбата на Джойс у нас идва благодарение на неслучайна среща на Гергана Димитрова, редактор на книгата и главен редактор на издателството, което я издава.
"Идеята за трето раждане на тази книга в България се появи през януари. Имахме среща с Николай Б. Попов. Тогава не подозирах, че той е преводач на "Портрет на художника като млад". Срещнахме се, за да сключим договор за превод с неговата майкаq от немскиq на Йозеф Рот. Тогава в разговора стана ясно, че той е преводачът на тази книга на Джойс. Аз реших, че наистина е време тя да се появи отново на книжния пазар. Защото в момента дори и кратко време е нужно, за да се изгуби една книга от вниманието на читателите. Последният път, когато е издавана, е през 1999 година", уточнява Гергана Димитрова.
Какво е един портрет без своя художник?
Милена Вълнарова е автор на корицата и цялостното графично оформление на книгата. Съвсем по джойсовски нещата са многопластови, а в унисон с историята на многото преработени издания на "Портрета", Милена Вълнарова прави десет варианта на корица.
"Избрахме най-кондензирания вариант, ако можем така да го наречем. Тя събира в себе си няколко от главните символи и пластове на книгата. Целта ми беше това да е нещо просто и да е разбираем символ. Там виждаме крила, пътища, част от лабиринт, изобразени с прости средства. Опростяването е и заради това, че е твръда корица. Не всичко може да стои добре на твръда корица.
Предизвикателството да издаваш Джойс във времена на бързосмилаемост
Още за новия живот на книгата може да чуете в звуковия файл.
Станислава Копанкова е старшата акушерка в Неонатологията в столичната АГ болница "Шейново". За нея грижата за бебетата и професията акушерка е една от най-хубавите. С огромна любов се грижи за новородените деца. Спонтанно решава да стане акушерка. По време на държавния стаж разбира, че неонатологията е нейната професия. "Много ми..
В Плевен с празнични прояви и много музика в три поредни вечери отбелязаха 40 години от създаването на една от културните емблеми на града - детската хорова формация „Звъника“, създаден от Ваня Делийска, която е художествен ръководител и диригент на формацията. Хор „Звъника“ и до момента е към Центъра за работа с деца, където подредиха..
Навършват се 40 години от насилствената смяна на имената на мюсюлманите у нас. На днешния ден, 26 декември 1984 година при протест в село Могиляне е простреляна малката Тюркян, майката е ранена, а други двама са убити. Възпоменателен митинг край Могиляне за 40 г. от смяната на имената на българските турци " Възродителният процес в..
С годините изборът на коледни подаръци, особено за най-близките хора, се превръща в изпитание. 48-годишната Марияна Кърк от Ямбол сама избира своя подарък за миналата Коледа. Но какво се случва, когато желанието ѝ се сбъдва и къде я отвежда загадката от старите фотографии, попаднали в живота ѝ? Марияна Кърк отдавна живее в Лондон, където работи..
Четири момичета, жертви на насилие, посрещат Рождество Христово в кризисния център за деца, жертви на трафик и насилие във великотърновското село Балван. Най-малката е на 10 години, а най-голямата е 17-годишна. Вместо да отварят коледни подаръци под елхата в домовете си, те са под закрила и на чуждо за тях място. Имат своята Коледа,..
Млади хора от село Столник, община Елин Пелин обикалят къщите в селото на Коледа. Коледарската група е от единадесет млади момчета . Коледарите пеят песни и правят наричания за здраве и плодородие . От читалище "Иван Вазов" в селото са им ушили носии, пояси и яморлуци. Коледарите носят и геги, на които жителите на селото..
Днешното утро ще "подсладим" с историята на един шекерджия от Габрово. Преди броени дни той беше обявен за живо човешко съкровище и вписан в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство . Боян Минчев е на 35 години и продължава традициите на занаята, предаден му от неговия дядо. С майстора на познатите..
Благотворителността му е присъща, но отказва да говори за това на кого и за какво помага, така както пише и в евангелието от Матей: "А ти,..
Над 2 хиляди бебета се родиха в Столичната болница "Шейново" през 2024-та година. Работата на екипа през годините показва, че доверието към..
Столичната община стартира инициатива, която осигурява топла храна и напитки на хората в нужда през най-студените месеци. Кампанията, инициирана от..