Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Таня Димитрова: Добре е децата да знаят как работи науката

Снимка: БГНЕС

Таня Димитрова е бивш военен от американската армия, асистент по кардиология, учен, журналист, учител в гимназия. Сега преподава на деца до 4-и клас в частно столично училище. Опитва се да ги научи, че науката, боравеща с факти, е нещо различно от общите твърдения.

В настоящия момент децата се интересуват много от теми като епидемиология, вирусология, математически модели за това как се разпространява коронавирусътС учениците си Таня Димитрова е коментирала например неща като експоненциален, вместо линеарен растеж в една математическа графика.

„Разбира се, в контекста на разпространението на вируса. Те ме засипват с въпроси. Опитват се да разберат смисъла - защо са вкъщи. Някои от тях се опитват преценят колко голяма е опасността, когато излязат от вкъщи в някакъв момент. Целта ми като учител и като човек в сектора на образованието да се опитам да им покажа научните изводи, научната базировка за всичко, което се случва в момента“, разказва Таня Димитрова в предаването „Хоризонт до обед“.

Има много подвеждаща информация навсякъде в интернет, на всички езици, затова е много важно човек да е грамотен да отсява източниците си, изтъква тя.

Дали това е източник, на който мога да се доверя, трябва да се доверя. Какво знае този човек, който пише или говори тези неща. От друга страна, те трябва да имат някаква грамотност, за да разберат как науката напредва по принцип. Как ние, хората, отговаряме на въпроси по научен начин.“

Таня Димитрова фокусира вниманието на учениците си върху научната страна на дискусията в сегашната ситуация с разпространението на коронавируса по света.

Какво ни казват учените за настоящата ситуация. Какво знаем. Доколко това, което знаем, е сигурно. Има толкова много примери. Има толкова много хора, които се запасяват с лекарства, примерно. Които изобщо не е доказано, нямаме реална информация, че тези лекарства помагат срещу заболяването. И въпреки това човек го е прочел някъде и се опитва да се запаси с някакво лекарство. И е нормално ние хората да имаме инстинкти и да се страхуваме в тази ситуация. Но е важно наистина да се опитаме да сме рационални, да отсяваме информацията, която получаваме и да помагаме на децата си да отсяват информацията, която получават. Просто имат нужда да имат водач в това. Като туристически гид за света“, подчертава Таня Димитрова.

Разминават ли се разбиранията, с които децата се срещат у дома с тези на официалната наука? Едно от децата например споделило, че настоящата пандемия е полезна на света, защото ще прочисти малко населението и ще намали ръста му. Таня Димитрова определя това като тъжен коментар.

„Понеже с тях си говорихме за експоненциалния растеж в броя на хората, които са на Земята, начина, по който ние използваме ресурсите на планетата и т.н. В неговият ум, това че в момента имаме пандемия, която убива някакъв брой хора, е правилният отговор на тази ситуация. Да, наистина, не е трудно такава идея да хване почва в ума на едно дете, ако я е чуло от някой възрастен. И моят отговор беше много ясен. Дадох му пример с пандемията с испански грип преди точно 100 години, която е убила 50 милиона - много повече, отколкото настоящата пандемия. В същото време изобщо не се е отразила на графиката за растежа на глобалното население. Това са научните факти. Такива пандемии нямат ефект върху растежа на населението, а е възможно да имат и обратния ефект. Добре известен факт в демографията: когато хората се притесняват дали децата им ще оцелеят докато станат възрастни, гледат да имат повече деца. Поне може да изложиш фактите.“

Сега е идеален момент да се използват научни аргументи, убедена е преподавателката, която признава, че в момента комбинира две професии.

„Едната е преподаването, но съм преподавател един ден в седмицата. През останалото време главната ми работа е, че съм издател и създател на научно списание за деца, в което адаптираме научни статии, публикувани в академични журнали от най-престижните университети в света. И ги адаптираме на „детски език“. С илюстрации, които също са подходящи за децата. Последните ни две статии са именно за настоящата пандемия. Едната разказва и обобщава процеса, по който едно от лекарствата е тествано. Това е добър повод за децата, пък и за възрастните да разберат как се тества едно лекарство, какво са клинични изпитвания.“

Учените например са много ясни в препоръката си за глобална карантина. Колкото повече хора могат да си останат вкъщи, толкова по-бавно се разпространява заболяването. Това е научен факт, отбелязва Таня Димитрова, която също работи от вкъщи.

„В момента преподавам от вкъщи. Както повечето учители по света. Децата имат интерес. Със сигурност се изморяват доста повече, отколкото обикновено. Не е лесно за тях да прекарват цял ден пред компютъра. И не е полезно, в интерес на истината. Надяваме се ситуацията е временна. Надяваме се, че ще се оправи във възможно най-кратък срок“, казва тя. 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

След LUNAR нека бъде светлина и в Нощта на музеите

Десетки разнообразни културни и научни институции се включват в Европейската нощ на музеите (галерии на открито и закрито, национални и градски музеи, научни и културни институти, архиви, къщи-музеи на големи български писатели и поети, съвременни пространства за изкуство и култура). Над 60 обекта се включват в инициативата "Нощ на..

публикувано на 18.05.24 в 11:53
НАСА сонда Осирис астероид Бену

Между научното и комерсиалното използване на ценни материали на астероидите

Чаена лъжичка черен прах зарадва в края на миналата година учените. Причината е, че тя може да разкрие повече подробности за произхода на Земята. Но може да бъде и първата крачка към използването на метеоритите за добив на ценни метали и вещества. Бизнесът оказа се поне в САЩ, вече има идеи и събира капитали. Преди осем месеца на..

публикувано на 18.05.24 в 07:05
Емблематичният за града Рачо Ковача в карнавална премяна

Време е за традиционния габровски карнавал

Днес е денят на Габрово, а утре - традиционният карнавал . Веселият празник е символ на града на хумора. За мащабното събитие габровци се готвят цяла година, а карнавалният екип държи под око политиците , чийто кукли задължително дефилират пред погледите на зрителите. Сюжетите тази година са събрани под мотото "Правете карнавал, а не..

публикувано на 17.05.24 в 07:12

Поляците - добронамерени, но не знаят много за България. Как се привличат туристи?

Три български общини - Дългопол, Провадия, Долни чифлик, ще бъдат рекламирани на полския пазар по проект за подпомагане на черноморските общини. Проектът се нарича "Открий миналото, преживей настоящето". През лятото на миналата година у нас са почивали полски туристи от всички възрастови групи , като най-много са били семействата с деца. От..

публикувано на 16.05.24 в 07:04

Географски рекорди и невероятни факти за планетата на Фестивала на науката

ХІV Софийски фестивал на науката е към своя край, но в последния му ден можете да се удивите на каква възхитителна планета живеем с презентацията на гл. ас. д-р Калоян Цветков от СУ "Св. Климент Охридски" . Калоян се включва във фестивала за първи път, инак е изпечен географ, пътешественик и преподавател. В "Изотопия" той разкри в аванс..

публикувано на 12.05.24 в 14:53

Николай Петков представя българския път към Еверест

; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г.,..

публикувано на 12.05.24 в 06:00

Музеите в Израел отвориха безплатно врати за посетителите

45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..

обновено на 12.05.24 в 04:59