Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Таня Димитрова: Добре е децата да знаят как работи науката

Снимка: БГНЕС

Таня Димитрова е бивш военен от американската армия, асистент по кардиология, учен, журналист, учител в гимназия. Сега преподава на деца до 4-и клас в частно столично училище. Опитва се да ги научи, че науката, боравеща с факти, е нещо различно от общите твърдения.

В настоящия момент децата се интересуват много от теми като епидемиология, вирусология, математически модели за това как се разпространява коронавирусътС учениците си Таня Димитрова е коментирала например неща като експоненциален, вместо линеарен растеж в една математическа графика.

„Разбира се, в контекста на разпространението на вируса. Те ме засипват с въпроси. Опитват се да разберат смисъла - защо са вкъщи. Някои от тях се опитват преценят колко голяма е опасността, когато излязат от вкъщи в някакъв момент. Целта ми като учител и като човек в сектора на образованието да се опитам да им покажа научните изводи, научната базировка за всичко, което се случва в момента“, разказва Таня Димитрова в предаването „Хоризонт до обед“.

Има много подвеждаща информация навсякъде в интернет, на всички езици, затова е много важно човек да е грамотен да отсява източниците си, изтъква тя.

Дали това е източник, на който мога да се доверя, трябва да се доверя. Какво знае този човек, който пише или говори тези неща. От друга страна, те трябва да имат някаква грамотност, за да разберат как науката напредва по принцип. Как ние, хората, отговаряме на въпроси по научен начин.“

Таня Димитрова фокусира вниманието на учениците си върху научната страна на дискусията в сегашната ситуация с разпространението на коронавируса по света.

Какво ни казват учените за настоящата ситуация. Какво знаем. Доколко това, което знаем, е сигурно. Има толкова много примери. Има толкова много хора, които се запасяват с лекарства, примерно. Които изобщо не е доказано, нямаме реална информация, че тези лекарства помагат срещу заболяването. И въпреки това човек го е прочел някъде и се опитва да се запаси с някакво лекарство. И е нормално ние хората да имаме инстинкти и да се страхуваме в тази ситуация. Но е важно наистина да се опитаме да сме рационални, да отсяваме информацията, която получаваме и да помагаме на децата си да отсяват информацията, която получават. Просто имат нужда да имат водач в това. Като туристически гид за света“, подчертава Таня Димитрова.

Разминават ли се разбиранията, с които децата се срещат у дома с тези на официалната наука? Едно от децата например споделило, че настоящата пандемия е полезна на света, защото ще прочисти малко населението и ще намали ръста му. Таня Димитрова определя това като тъжен коментар.

„Понеже с тях си говорихме за експоненциалния растеж в броя на хората, които са на Земята, начина, по който ние използваме ресурсите на планетата и т.н. В неговият ум, това че в момента имаме пандемия, която убива някакъв брой хора, е правилният отговор на тази ситуация. Да, наистина, не е трудно такава идея да хване почва в ума на едно дете, ако я е чуло от някой възрастен. И моят отговор беше много ясен. Дадох му пример с пандемията с испански грип преди точно 100 години, която е убила 50 милиона - много повече, отколкото настоящата пандемия. В същото време изобщо не се е отразила на графиката за растежа на глобалното население. Това са научните факти. Такива пандемии нямат ефект върху растежа на населението, а е възможно да имат и обратния ефект. Добре известен факт в демографията: когато хората се притесняват дали децата им ще оцелеят докато станат възрастни, гледат да имат повече деца. Поне може да изложиш фактите.“

Сега е идеален момент да се използват научни аргументи, убедена е преподавателката, която признава, че в момента комбинира две професии.

„Едната е преподаването, но съм преподавател един ден в седмицата. През останалото време главната ми работа е, че съм издател и създател на научно списание за деца, в което адаптираме научни статии, публикувани в академични журнали от най-престижните университети в света. И ги адаптираме на „детски език“. С илюстрации, които също са подходящи за децата. Последните ни две статии са именно за настоящата пандемия. Едната разказва и обобщава процеса, по който едно от лекарствата е тествано. Това е добър повод за децата, пък и за възрастните да разберат как се тества едно лекарство, какво са клинични изпитвания.“

Учените например са много ясни в препоръката си за глобална карантина. Колкото повече хора могат да си останат вкъщи, толкова по-бавно се разпространява заболяването. Това е научен факт, отбелязва Таня Димитрова, която също работи от вкъщи.

„В момента преподавам от вкъщи. Както повечето учители по света. Децата имат интерес. Със сигурност се изморяват доста повече, отколкото обикновено. Не е лесно за тях да прекарват цял ден пред компютъра. И не е полезно, в интерес на истината. Надяваме се ситуацията е временна. Надяваме се, че ще се оправи във възможно най-кратък срок“, казва тя. 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Йордан Божилов

Йордан Божилов: Самите палестинци трябва да се разграничат от "Хамас"

"Мисля, че днес е ден на надежда, че могат да бъдат решени едни от най-сериозните проблеми на съвременния международен свят , а именно - войната, която се води в Близкия изток между терористични групи и Израел. Това може да доведе до нормализиране на цялата обстановка в региона, а оттам и подобряване на ситуацията в света ". Това отбеляза пред БНР..

публикувано на 13.10.25 в 18:02
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Нетните инвестиции за последните няколко месеца не са положителни

"Това, което  е най-сериозно в бюджета, е именно разходната част  и по-скоро това, че разходите влизат в едно такова увеличаване, което може да се сравни с принципа на снежната топка ". Това обясни пред БНР Любомир Каримански , член на Управителния съвет на Българската народна банка: "Колкото повече време минава, толкова повече тя се увеличава,..

публикувано на 13.10.25 в 17:02
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев: Фискалната политика на България е сгрешена поне от пет години насам

"Категорично от доста години не виждаме воля за това да се пречупи негативният фискален тренд ". Това коментира пред БНР Михаил Кръстев , икономист от Съюза за стопанска инициатива: "Фискалната политика на България е сгрешена поне от пет години насам - от 2019 година, която беше последната нормална фискална година . Оттогава се взимат..

публикувано на 13.10.25 в 15:06
Стефан Софиянски

Стефан Софиянски: Проблемът в София е в липсата на добра комуникация между почистващите фирми и общината

" Не мога да кажа колко са зависими фирмите от политиците. Има очевидно неразбирателство ". Това каза пред БНР Стефан Софиянски , бивш кмет на София, във връзка с кризата с боклука в столичните райони "Люлин" и "Красно село": "Мисля, че проблемът е в липсата на добра комуникация между почистващите фирми и общината ", коментира Софиянски...

публикувано на 13.10.25 в 14:18
Даниел Стефанов

Даниел Стефанов: Частичните местни избори никога не изглеждат особено добре

"Частичните местни избори извън общия цикъл никога не изглеждат особено добре" . Това заяви пред БНР Даниел Стефанов , политолог и изборен експерт: "Обикновено даже има по-ниска активност от тази на вчерашните избори в Пазарджик. Местните избори по принцип в България са проблематични , защото разликите между спечелилия и загубилия са доста..

публикувано на 13.10.25 в 13:42
Ивайло Катерски

Ивайло Катерски: Да използваме нашата идентичност, за да се наложим като дестинация за винен туризъм

България може да използва инерцията след привличането на вниманието към страната ни като дестинация за винен туризъм . Това мнение изрази пред БНР Ивайло Катерски от Асоциацията на винените професионалисти. " Топката е в нашето поле . Трябва да използваме тази инерция и заедно всички – Министерството на туризма, Министерството на..

публикувано на 13.10.25 в 10:51

Къде отлитат прелетните птици?

"Трите групи птици, които мигрират у нас - това са грабливите птици, водоплаващите и пойните птици най-общо казано и на този ден се наблюдава как мигрират, разказа в "Нощен Хоризонт" д-р Асен Игнатов от НПНМ при БАН във връзка със Световния ден на прелетните птици - 11 октомври.  Всяка година на този ден в страни като САЩ и Западна Европа е да се..

публикувано на 13.10.25 в 09:52