Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Covid-19 измества фокуса от другите проблеми пред бъдещето

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Белодробните, сърдечносъдовите и неврологичните заболявания, следвани от рак и диабет, са петте големи групи хронични болести, които ежедневно взимат жертви у нас. Това сочат данни на Световната здравна организация. Ето защо здравни експерти и природозащитници се обедняват около позицията, че докато се справяме с последиците от новия коронавирус, не бива да подценяваме останалите проблеми, застрашаващи бъдещето ни

Такава е например заплахата от атмосферното замърсяване, което има конкретни екологични, социални и политически измерения. Становищата бяха изразени в рамките на публична онлайн дискусия, организирана от Лабораторията за анализ и политика на въздуха към Нов български университет.

В страните с висока концентрация на атмосферно замърсяване се констатира по-висока смъртност от новия коронавирус, показват данни от чуждестранни проучвания в областта на общественото здраве. Причината – хроничните заболявания на дихателната система повишават риска при заразяване. Изследванията връщат дискусията за вредата от фините прахови частици.

Пулмологът доктор Александър Симидчиев:

„Където стана най-големият проблем с коронавирозата, беше Северна Италия, най-замърсеното място. Индустриалният им капитал не искаше да се въведат мерки, за да не им пострада производството още януари и февруари, в резултат на което много закъсня и видяхме какво стана след това“.

Надеждата, че епидемията ще бъде овладяна, не бива да ни успокоява, защото при наличието на атмосферно замърсяване човешкото здраве е постоянно изложено на риск.

За сериозността на проблема говори и Георги Стефанов от българския офис на Световния фонд за дивата природа:

„Всеки ден от замърсяването на въздуха 4-5 души намират преждевременно смъртта си. Имаме глобална пандемия, свързана с изгарянето и ползването на въглищата, с климатичната криза и с честотата на атмосферното замърсяване“.

В столицата местната власт и представителите на научните среди се разминават в твърденията за произхода на най-сериозния замърсител на въздуха у нас, каквито са фините прахови частици. И докато официалната статистика на Общината сочи, че 57 процента от замърсяването се дължи на транспорта, а едва 35 процента са генерирани от битовото отопление, то д-р Атанас Терзийски, съосновател на отворената мрежа за наблюдение на околната среда,има различна интерпретация:

„Трафикът не се променя зиме и лете, основният фактор за замърсяването не е транспортът. Произходът на ФПЧ е отоплението от печките на хората“.

Икономическият живот спря на много места в Европа и по света, което доведе до подобряване на качеството на атмосферния въздух, но не бива да се забравя, че у нас това съвпадна и с излизането от есенно-зимния отоплителен сезон. Радостната статистика обаче не засяга климатичните промени, алармира Георги Стефанов:

„Макар и заключени вкъщи и непътуващи, продължаваме да консумираме енергия. Климатичните промени представляват глобален риск и за икономиката, и за природата. Ако допуснем унищожаване на баланса между екосистемите и нуждите на човека, няма да има сила, която да ни позволи да се възстановим. Това е разликата между една пандемия и климатичната криза. Последните дни изтичат“.

Екологът изтъква необходимостта от трансформация на икономиката и общественото поведение

Експертите отбелязват, че епидемията от Covid-19 ще отшуми, но страната ни трябва да бъде подготвена за други предстоящи здравни заплахи. Д-р Александър Симидчиев:

„Имаме проблеми, не по-малко тежки от коронавируса. В България ще се увеличава маларията, денгата, това са тежки инфекциозни заболявания. Те ще се променят и ще станат чести заради температурните разлики, които са с 1-2 градуса нагоре, но са достатъчно, за да живеят комарите на тази територия“.

Репортаж по темата можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ирак се подготвя за парламентарни избори

Иракчаните се подготвят за парламентарни избори, които идват в решаващ момент за страната и региона, пише АП. Гласуването започва в неделя с вот на силите за сигурност и разселените хора, живеещи в лагери, а общите избори са насрочени за вторник. Резултатът от вота ще определи дали министър-председателят Мохамед Шиа ал-Судани ще продължи да..

публикувано на 08.11.25 в 23:05

Хиляди кюрди протестираха в Германия за освобождаването на Абдуллах Йоджалан

Хиляди кюрди се събраха в германския град Кьолн, за да протестират за освобождаването на лидера и основател на Кюрдската работническа партия Абдуллах Йоджалан, който е в затвора в Турция, предаде ДПА. Според полицията, в шествието, която премина през центъра на града, са се включили няколко хиляди кюрди. По време на демонстрацията са били запалвани и..

публикувано на 08.11.25 в 22:53
Запорожката атомна електроцентрала (ЗАЕЦ) се вижда от Никопол, Украйна, октомври 2022 г.

Запорожката АЕЦ е отново със захранване

Възстановена е втора външна електропреносна линия към контролираната от Русия Запорожка атомна електроцентрала в Украйна, съобщиха руските оператори на централата, цитирани от руски медии.  Най-голямата атомна електроцентрала в Европа с шест реактора беше превзета от руски войски в първите седмици след нахлуването в Украйна през февруари 2022 г. Русия и..

публикувано на 08.11.25 в 22:05

Младежи от Босилеград записват шофьорски курсове в Кюстендил

Млади жители на Босилеград записват щофьорски курсове в Кюстендил, тъй като в сръбския град няма школа за водачи на МПС. Възможност за обучение има в Сурдолица, но повечето хора предпочитат Кюстендил, каза пред БНР баща на момиче, което се обучава в българския град.  Повечето от автомобилите в Босилеград са и с кюстендилска регистрация. В..

публикувано на 08.11.25 в 21:56
Италианският външен министър Антонио Таяни.

Антонио Таяни: Италия ще разшири програмите си на Балканите, в Азия и Африка в борбата срещу трафика и пристрастяване към наркотици

В Рим се проведе 7-мата Национална конференция за зависимостите и най-вече за пристрастяването към наркотици и техния трафик. За президента на Италия Серджо Матарела „ангажиментът за борба с наркотиците е „фронт за свобода“. Опитът на Италия в борбата с пристрастяването и трафика на наркотици "е модел, признат в целия свят", каза външният министърът..

публикувано на 08.11.25 в 21:53

Масов протест в Лисабон срещу трудови реформи; синдикати обявиха обща стачка на 11 декември

Десетки хиляди хора протестираха по улиците на Лисабон срещу пакет от трудови реформи, предложен от правителството на португалския премиер Луиш Монтинегру. Демонстрантите носеха плакати с надписи "Не на трудовия пакет" и призоваваха за месечна минимална заплата от 1050 евро през следващата година при настояща 870 евро. Протестът беше организиран от..

публикувано на 08.11.25 в 21:38

Приключи строежът на детската градина във великотърновския квартал "Картала"

Във Велико Търново приключи строежът на детската градина в квартал "Картала". Тя е за 150 деца и се очаква да започне прием от идната учебна година. Изцяло са положени вътрешните инсталации в новата детска градина. Остава поставянето на слънцезащитните сенници по фасадата. В детската градина ще има пет групи, всяка със собствена..

публикувано на 08.11.25 в 20:40