Читалището в чирпанското село Спасово навърши 150 години

За кмета на Спасово Димо Нецов поддържането на читалището е и поддържане на българския дух. Въпреки трудностите в последните десетилетия, институцията в селото пази наследството на родолюбиви българи.

Читалището е основано на 3 май 1870 година като доброволно дружество „Напредък“ по инициатива на 96-годишния Съби Иванов и на местния учител Манол Минков Коларов, който впоследствие става поп Манол Коларов.

Съби Иванов преди това е дарител на земя и подпомага построяването на църква, която сега е 170-годишнина.

„Ние обмисляхме да открием паметник на поп Манол Коларов, понеже на въпросния Съби Иванов нямаме снимка и не знаем как е изглеждал. Бюст-паметник на поп Манол Коларов, защото той е впоследствие е и деец за освобождението на България, участник в Старозагорско въстание. Титан от национално значение“, отбелязва Димо Нецов.

Кметът се надява след края на карантината в Спасово да могат да открият както бюст-паметник на поп Манол Коларов, така и да отпразнуват празника на читалището. 

Народното читалище си има фолклорна група - „Болярка“, чието начало е поставено преди 40 години. Вичка Жекова е една от десетте участнички в певческата група.

„Читалището, макар и много трудно в тези години, го пазим живо, защото това читалище в Спасово поддържа и нашия дух“, твърди тя. Жекова допълва, че възрастовата група е над 60 години. „Имаме самодейка на 78 години, която с желание идва. Пеем, защото песента е в нас. Без песен не можем.“

Дори с малкото участници, по събори и надпявания печелят награди. 2019-а била своеобразен връх в дейността.

„На 25 излизания в общината и извън нея донесохме 3 златни медала, 3 сребърни и 1 бронзов, едно второ място и много, много грамоти. Но най-голямата награда за всички нас, за самодейките от певческата група и за самото село, бе златният медал от Световния фолклорен фестивал в Поморие. Нашите ръководители са Юсеин Осман и Мария Гаджова, на които дължим всичко това“, разказва Вичка Жекова.

„Българските народни песни ги има от веки веков и ще ги има, докато ние ги пеем. А ние ще ги пеем, докато сме живи“, допълва Жекова.

Будителството в Спасово се опитват да запазят и с отварянето на 170-годишната църква в селото, която е паметник на културата, както и със създаването на битова къща, която само преди дни е получила статут на паметник на културата от местно значение от епохата на Възраждането. Това дава възможност за кандидатстване по различни оперативни програми, за да може къщата да се обнови, уточнява Нанси Маринова от Историческия музей в Чирпан.

„За там имам идея да се изградят различни работилници, които да представят занаятите по нашия край - керамично производството, папукчийство, абаджийство, лозарство. Дворът е достатъчно широк в задната си част и позволява изграждането на такива работилници“, пояснява Маринова.

Къща „Спасово“ към момента отваря за посетители само с предварителна заявка. „Ще направим и едно кафе на пясък, което да предлагаме там. Надявам се с дамския певчески клуб към читалището да правим общи събирания. Много би ми се искало да организираме едновремешните седянки, надпявания. Да могат те да предават своите знания, умения на младите. Имаме миналата година едно много хубаво представяне по повод празника на хляба, октомври месец. Демонстрираха как се меси хляб с нощви. Дамите им показаха как се замесва хляба, показахме им просфорни печати, които също могат да се слагат върху самия хляб.“

С развитието на подобни малки обекти по селата Нанси Маринова вижда и шанс за привличане и на туристи в района на Чирпан.

„С Историческия музей, къщата-музей „Яворов“, имаме страхотен палеонтологически музей, данни за най-стария манастир в Европа- говоря за село Златна ливада - манастир „Свети Атанасий“. Цялото това нещо може да бъде обхванато в една широка мрежа. Отделно, имаме и археологически обект, който е значим не само за нашия район, а и като цяло за археологията и историята в страната.“

И Нанси Маринова от Исторически музей в Чирпан, и кметът на село Спасово Димо Нецов се надяват всичко това да потръгне след епидемията с коронавируса.

„Младите хора започнаха малко по малко да се усещат, че по този начин - да се мисли само за пари и за вещи - няма да стане. Тоя икономически вирус ще мине и ще отмине. Ще сплоти донякъде хората. Може би ще ги накара да се замислят дали всичко може да се купи с пари. И мисля, че нещата ще станат, хората ще станат малко по-добре едни към други“, оптимист е Димо Нецов.

А докато животът се нормализира, Вичка Жекова от певческата група към читалището в чирпанското село Спасово споделя рецепта за справяне.

„Нали не трябва да се събираме сега - нито в читалището, нито в клуба. По телефона понякога си запяваме и песничка. Да се поздравим, за да не забравим песните. Ами как то правим? Обадя се на приятелката, изпея една песен. Тя пък ми отвърне с друга песен.“