Доц. Росен Люцканов: Математическите модели за Covid-19 крият много въпросителни

Все още никой от нас не е виждал разработения математически модел за развитие на епидемията у нас, подчерта той в предаването "Преди всички".

„Освен това, когато се излагат прогнозите, винаги ни се казва първо, че ако моделът предвиди правилно нещата, значи е добър и работи. Ако пък не ги предвиди правилно, значи не сме били достатъчно послушни и не сме спазвали карантината. Не са предоставени условия, при които можем да опровергаем твърдението, че моделът е ефективен.“

Странно е да се говори за български водел за развитието на кризата, тъй като такива математически водели се разработват от 100 години и са добре известни. Много е трудно да се разчита на тези модели, тъй като става въпрос за нов вирус, поясни доц. Люцканов.

„Това, което е странно, е, че той се прави от математици, а някак си аз не чух конкретни числа. Математиците по принцип обичат числата. Единственото, което чувам въз основа на този прословут български модел, е кога се очаква да бъде пикът на епидемията. Тук също има объркване, тъй като се говори за пик, което е локално дефинирано понятие, а това, което ни интересува е максимум. Така или иначе, не чуваме числа. Аз не чух в оценките на този български модел колко човека ще се заразят, колко ще починат, какво ще бъде натоварването на болничната система. Нищо подобно не чух“, коментира той.

Когато се правят прогнози въз основа на някакъв математически модел трябва да се отчита включително твърдението, че коронавирусът, причиняващ Covid-19, не е достатъчно стабилен при високи температури, допълни Росен Люцканов. 

„Знаете, преди няколко дни температурите бяха 12 градуса, след няколко дни ще бъдат 28 градуса. Тоест, оказва се, че надеждността на модела зависи от надеждността на нашата прогноза за времето, включително. Което прави нещата много, много трудни.“

Когато става дума за стари и познати болести като шарката, можем да кажем, че моделите за тяхното разпространение са много прецизни и ефективни, коментира доц. Люцканов.

„Тук не се знаят ключови неща. Оценките за това колко вирулентен е този вирус, тоест какво е неговото репродуктивно число, непрекъснато се менят. Първоначалната оценка, която беше дадена в Китай в края на февруари, беше около 1.5, което е съвсем малка стойност. Новите изследвания говорят за до около 5.7, а в момента има консенсус около 4. Това означава, че един заразен човек, инфектиран носител на вируса, е способен в отсъствието на мерки за овладяване на епидемията, да зарази четирима други. Само че, ако се окаже, че тази стойност не е 4, а е 2 – нещата са коренно различни.“

Подценява се това, че дори не знаем кога е започнала тази епидемия или пандемия, подчерта още доц. Росен Люцканов. Във Франция началото бе ревизирано, припомни той. 

„Тоест епидемията всъщност е започнала няколко месеца преди да бъде установено, че става въпрос за нещо подобно и вероятно лекарите по това време са смятали, че става въпрос за сезонен грип тип А или Б, какъвто върлуваше през зимата. Което пък означава, че е напълно възможно, както твърдят мнозина, доста повече хора, отколкото ние си мислим, да са прекарали вируса и да са се срещали с него, под една или друга форма.“

„Това, което всички виждаме и всички можем да направим, е да изтанцуваме един валс с този вирус – две крачки напред, една назад или обратното“, обобщи доц. Росен Люцканов.