Помирението между европейските народи след втората световна война създаде ЕС като успешен проект, заяви политологът Огнян Минчев в интервю за БНР.
„Едно от основанията за успеха на европейската интеграция, на ЕС, е дълбокото съгласие между победители и победени в Западна Европа за същността на нацисткия режим и последствията от войната на територията на Европа и на поуките от нея. А именно – че Европа трябва да преодолее катастрофите на първата половина на XX век, като промени изцяло начина, по който гледа на себе си и на отношенията между основните страни, нации на континента“, каза той в предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.
Според преподавателя по политически науки в СУ „Свети Климент Охридски“ спомените за Втората световна война „се превръщат в оръжие там, където последствията от войната не са обект на съгласие между бившите участници в нея“.
Той посочи, че Източна Европа не получи свобода и не извоюва свободата си след края на нацисткия режим.
„Тя попадна под ботуша на алтернативен и в някои отношения по-страшен тоталитарен режим – този на съветския болшевизъм, на сталинизма. Това беляза и бележи развитието на Източна Европа и до ден днешен“.
Минчев смята, че истината за продължаващата доминация на тоталитаризма в Източна Европа след Втората световна война – до 1989 г. е факт, който в много голяма степен определя живота ни. Но днес – 30 години по-късно, е време да се фокусираме върху това какво направихме и постигнахме и какво не успяхме за този период, след като получихме възможност за свобода.
Русия още не е приключила сметките си с историята
Известно е, че първата жертва на всяка война е истината. За нея се скараха Русия и Полша, след като руският президент Владимир Путин омаловажи значението на пакта „Рибентроп-Молотов“ за избухването на войната. С упрек към Москва, че се опитва да изопачава историята и така да манипулира обществеността, се обединиха източноевропейски държави, включително и България.
По думите на Минчев днешна Русия не е в състояние да застане на историческа дистанция от самата своя история.
„Да разбере и приеме факта, че огромната саможертва на съветските народи във Втората световна война е саможертва, причинена както от нацистката инвазия от юни 1941 г., така и от опитите на сталинисткия режим първоначално да флиртува с нацизма, а в последствие – след като го побеждава с кръвта и усилията на съветските народи, да продължава практиките на несвобода, които продължиха до 1989 г. и от които днешното ръководство на Русия не се е отказало до степен, която да му позволи да приключи своите сметки с историята“.
Тревожното
За Огнян Минчев е тревожно, че поколенията след Втората световна война изглежда са забравили ужаса на войната.
„След 7 десетилетия и половина мир европейското самосъзнание приема мира за даденост, което само по себе си е опасно, тъй като развиват поведение и стереотипи, които не приемат войната и опасността като нещо реално… Днес сме заплашени от недооценка от тези поколения, живели в мир след 1945 г., на предизвикателствата пред европейската сигурност в един свят, в който съперничеството и конфликта много бързо се завръщат“, каза той.
Оптимистичното
Политологът обаче вижда оптимизъм в сегашната ситуация с коронавируса.
„Днес, когато преживяваме последствията от тази пандемия, която най-силно удари Европа през последните месеци, същите тези европейски граждани наблюдават всеки ден какво означава европейските граници да бъдат затворени, страните да бъдат изолирани помежду си – икономически и от гледна точка на възможни контакти между граждани. И всичко това трябва да послужи като един урок какво би се случило, ако си позволим с лека ръка да жертваме достиженията на европейската интеграция“, каза той.
Нови лидери заради коронакризата
В условията на пандемия цикълът от кризи, пред който Европа е изправена днес, ще доведе до издигане на нови лидери, прогнозира Огнян Минчев.
„Предстои да видим издигането на нови фигури, силни лидери, които ще трябва заедно да преодоляват кризите на Европа и да гарантират нейното оцеляване и просперитет".
Евросъюзът – като гаранция срещу авторитаризъм
„ЕС със своите политически критерии и взаимоотношенията между страните членки е една гаранция срещу установяването на авторитарни порядки", подчерна Минчев“, но продължи:
„Въпреки това демокрацията никога не е била фотьойл, в който можеш да седнеш. Тя е нещо, което трябва да се отстоява всеки ден, и то от обикновените граждани“.
Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.
" 36 години нямаме политическо съгласие, за да се въведе предметът "Религия" в училищата, както направиха в съседна Румъния. Там въведоха този предмет в училище и доколкото общувам с румънски колеги, има добри резултати сред младото поколение , така че нека да се направи нещо". Това каза пред БНР проф. Иван Желев, богослов и бивш шеф на Дирекцията..
Тази година се навършват 116 години от първите официални контакти между България и Япония . Зад тях стоят лични истории, оставили специална следа в отношенията на двете държави извън междуправителствените връзки, политическите речи и официалните визити. Президентът Радев посети японска авиобаза В страната на изгряващото слънце копнеят за..
" На 27 юни предстои нещо много грандиозно, а именно да представя най-новия си грандиозен спектакъл "Отвъд реалността" , който ще бъде представен в зала 1 на НДК и зрителите ще имат възможността да видят наистина шоу, което надхвърля всичките ни представи за магия". Това сподели пред БНР Иван Петров , по известен като Старбой Айвън : "Преди..
Липсата на персонал за детските градини и ясли в София се превръща в сериозен проблем и дори измества липсата на свободни места в детските заведения, предупреди преди дни столичният кмет Васил Терзиев . Той е внесъл законодателни промени. Като една от тях е яслите да минат към Министерството на образованието и науката. "Въпреки бързото темпо, с..
С две конференции - национално научна и национално ученическа, на 31 май и на 1 юни Никопол ще отбележи 630 години от смъртта на цар Иван Шишман . Събитието е под патронажа на ректора на Софийския университет "Свети Климент Охридски" проф. д-р Георги Вълчев и министъра на образованието и науката Красимир Вълчев . Пред БНР д-р Симеон Хинковски..
На 31 май в НДК, в кино "Люмиер", "Фондация “МС – Мога Сам” за поредна година организира Международен семинар по повод Световния ден на това коварно заболяване. Тази година конференцията ще събере световни експерти, лекари, психолози и пациенти от Канада, Индия, Италия, Франция, Непал и България, за да продължи дискусията на тема " Мозъкът - проблеми..
Какво се случва, когато войната престане да бъде изключение и се превърне в постоянен фон на живота ни , когато кризите вече не идват и си отиват, а текат една в друга без край и без ясно начало? В средата на юни - от 13 до 15 юни , София ще бъде домакин на едно много различно събитие - "Градски форум" . Пред БНР Жана Цонева , политически..
Влизането ни в еврозоната от 1 януари 2026 г. ще е твърде рано , категоричен бе пред БНР икономистът Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и..
„Аз не съм за еврото в този момент, и съм за провеждане на референдум. В момента това политическо натискане отвън озверява хората.“ Това каза..
" Пеевски като валяк прегази къде каквото има по пътя му. Не бих казал, че Доган окончателно ще излезе от политиката, но това са последни издихания - на..