Помирението между европейските народи след втората световна война създаде ЕС като успешен проект, заяви политологът Огнян Минчев в интервю за БНР.
„Едно от основанията за успеха на европейската интеграция, на ЕС, е дълбокото съгласие между победители и победени в Западна Европа за същността на нацисткия режим и последствията от войната на територията на Европа и на поуките от нея. А именно – че Европа трябва да преодолее катастрофите на първата половина на XX век, като промени изцяло начина, по който гледа на себе си и на отношенията между основните страни, нации на континента“, каза той в предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.
Според преподавателя по политически науки в СУ „Свети Климент Охридски“ спомените за Втората световна война „се превръщат в оръжие там, където последствията от войната не са обект на съгласие между бившите участници в нея“.
Той посочи, че Източна Европа не получи свобода и не извоюва свободата си след края на нацисткия режим.
„Тя попадна под ботуша на алтернативен и в някои отношения по-страшен тоталитарен режим – този на съветския болшевизъм, на сталинизма. Това беляза и бележи развитието на Източна Европа и до ден днешен“.
Минчев смята, че истината за продължаващата доминация на тоталитаризма в Източна Европа след Втората световна война – до 1989 г. е факт, който в много голяма степен определя живота ни. Но днес – 30 години по-късно, е време да се фокусираме върху това какво направихме и постигнахме и какво не успяхме за този период, след като получихме възможност за свобода.
Русия още не е приключила сметките си с историята
Известно е, че първата жертва на всяка война е истината. За нея се скараха Русия и Полша, след като руският президент Владимир Путин омаловажи значението на пакта „Рибентроп-Молотов“ за избухването на войната. С упрек към Москва, че се опитва да изопачава историята и така да манипулира обществеността, се обединиха източноевропейски държави, включително и България.
По думите на Минчев днешна Русия не е в състояние да застане на историческа дистанция от самата своя история.
„Да разбере и приеме факта, че огромната саможертва на съветските народи във Втората световна война е саможертва, причинена както от нацистката инвазия от юни 1941 г., така и от опитите на сталинисткия режим първоначално да флиртува с нацизма, а в последствие – след като го побеждава с кръвта и усилията на съветските народи, да продължава практиките на несвобода, които продължиха до 1989 г. и от които днешното ръководство на Русия не се е отказало до степен, която да му позволи да приключи своите сметки с историята“.
Тревожното
За Огнян Минчев е тревожно, че поколенията след Втората световна война изглежда са забравили ужаса на войната.
„След 7 десетилетия и половина мир европейското самосъзнание приема мира за даденост, което само по себе си е опасно, тъй като развиват поведение и стереотипи, които не приемат войната и опасността като нещо реално… Днес сме заплашени от недооценка от тези поколения, живели в мир след 1945 г., на предизвикателствата пред европейската сигурност в един свят, в който съперничеството и конфликта много бързо се завръщат“, каза той.
Оптимистичното
Политологът обаче вижда оптимизъм в сегашната ситуация с коронавируса.
„Днес, когато преживяваме последствията от тази пандемия, която най-силно удари Европа през последните месеци, същите тези европейски граждани наблюдават всеки ден какво означава европейските граници да бъдат затворени, страните да бъдат изолирани помежду си – икономически и от гледна точка на възможни контакти между граждани. И всичко това трябва да послужи като един урок какво би се случило, ако си позволим с лека ръка да жертваме достиженията на европейската интеграция“, каза той.
Нови лидери заради коронакризата
В условията на пандемия цикълът от кризи, пред който Европа е изправена днес, ще доведе до издигане на нови лидери, прогнозира Огнян Минчев.
„Предстои да видим издигането на нови фигури, силни лидери, които ще трябва заедно да преодоляват кризите на Европа и да гарантират нейното оцеляване и просперитет".
Евросъюзът – като гаранция срещу авторитаризъм
„ЕС със своите политически критерии и взаимоотношенията между страните членки е една гаранция срещу установяването на авторитарни порядки", подчерна Минчев“, но продължи:
„Въпреки това демокрацията никога не е била фотьойл, в който можеш да седнеш. Тя е нещо, което трябва да се отстоява всеки ден, и то от обикновените граждани“.
Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.
Двама души са загинали, а един е в тежко състояние в резултат на пожара, който избухна по-рано днес в петролна рафинерия на "Лукойил" в град Ухта, република Коми. Според версията на следствието пожарът е избухнал по време на планирани ремонтни дейности. Огънят е локализиран, рафинерията продължава да работи. Ръководителят на Коми Владимир Уйба посочи,..
Около една трета от учениците, пълнолетните хора и бременните жени у нас не приемат достатъчно йод, тъй като консумират нейодирана сол – например хималайска. Това означава, че поставят в риск нормалната работа на щитовидната си жлеза, предупредиха специалисти-ендокринолози през изминалата седмица на осведоменост за заболяванията на тази..
Животновъди ще блокират Подбалканския път през следващата седмица заради проблеми с пасищата. Блокадите започват от 4 юни. Животновъдите ще затварят пътя за един час дневно . Ще бъде вдигнат палатков лагер – " за да се види, че има хора в Подбалкана и да останат хора в България , да има бъдеще за децата ни", обяви пред БНР Тодор Диклиев,..
"Никой не може да ме обезсърчи, че България няма бъдеще." Това заяви пред БНР генетикът акад. Атанас Атанасов, участник в предстоящия научен агрофорум на тема "Устойчива агрохранителна система – национален приоритет за продоволствената независимост на България“. На събитието, организирано от Министерството на земеделието и храните, ще бъдат..
Читалището е символ на стремежа към образование, духовно просвещение и национално единство. Ролята на читалищата в чествания като 24 май е изключително важна, защото именно те организират различни мероприятия, които подчертават значението на българската азбука, книжовност и културно наследство. За празника и ролята на читалищата в него, които..
Нужен е консенсус в решенията за повсеместно въвеждане на иновативните терапевтични подходи при децата с хемофилия за осигуряване на сигурна и щадяща профилактика на заболяването по време на тяхното израстване. Ключови сгради в страната светнаха в червено за Световния ден на хемофилията - 17 април. Време е здравните власти да обърнат внимание..
Българската хранителна банка е спасила над 169 хиляди килограма храна през миналата година, която е на стойност над 2.2 милиона лева. Това съобщи пред БНР изпълнителният директор на фондацията Цанка Миланова. "Ние сме единствената лицензирана организация у нас, която прави необходимото поне част от храната да бъде спасена, за да достигне до хора..
В Плевен от 25 юни до 8 юли за първи път ще се проведат Международни театрални дни, в рамките на които е и новият фестивал „Школа“. Той е..
" Голяма част от българските граждани казват - този политически елит не защитава нашият интерес, поради което отказваме да го легитимираме . Не е..
"Имаме зацикляне на всички политически сили. Никой не се опитва да излезе от противопоставянето и агресията на това кого ще изберем, а не..