Извънредното положение и методът "проба-грешка"

Часове преди края на извънредното положение депутатите окончателно ще гласуват в какви условия да продължи да функционира държавата след 13 май. 

В продължение на два месеца живяхме в безпрецедентни условия на извънредно положение заради коронавируса -  политическо решение, което обедини за първи политиците у нас от дълго време насам, и което мнозинството българи посрещна одобрително - поне това показваха данните на социологическите проучвания. Какви са изводите и анализите за периода на извънредното положение и луташе ли се страната ни между неизвестното и проба-грешката?

"И съм развълнуван, и съм горд от българския парламент, от това, че в един тежък момент можем да мислим преди всичко за народа си". С тези думи на 13-и март премиерът Бойко Борисов изрази задоволството си при пълната подкрепа в пленарната зала сред управляващи и опозиция  на предложението на кабинета за въвеждане на извънредно положение. 

"Искаме за един месец това извънредно положение, то ни е нужно главно за недисциплинирани хора, които които разнасят заразата". Но месеците станаха два, а за повече властта и не посмя, защото все повече се  надигаха гласове как гладът ще победи страха - подети от държавния глава Румен Радев.

Въпреки критиките и престрелките между "Дондукотв" 1 и "Дондукотв" 2  - правителството удържаше ситуацията, колкото можеше, народът живееше с брифингите на председателя на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса ген. Венцислав Мутафчийски, а здравното министерство издаваше заповед след заповед.

Извънредното положение постави планинския курорт Банско под карантина, последваха редица ромски махали в страната. КПП-та на областните центрове проверяваха автомобилите. Празниците обаче се оказаха по-силни от ограниченията и не спряха българите. Стотици хиляди декларации препълниха канцелариите на полицейските управления - сред тях и много фалшиви. Столицата остана затворена за нарушителите на строгите пропускателни мерки, но за кратко. Кучетата с предимство се разхождаха в паркове, църквите не затвориха врати.

Социолозите отчитаха подкрепата за предприетите противоепидемични мерки от властта, но и страховете на хората за работата и доходите. В обществото все повече се надигаше гласът на такива, които отричат съществуването на коронавируса. 

Политологът Димитър Ганев от Изследователски център "Тренд" очерта тезата, че ако оперираме с думите от политическото поле, в страната са се очертали, образно казано, две политически партии - тази на председателя на оперативния щаб Венцислав Мутафчийски, която наложи мерките, и на доц. Атанас Мангъров, председател на Медицинския експертен съвет към правителството, чийто образен електорат е по-скоро скептичен към вируса.

Типично българският хумор надделя и социалните мрежи преляха от колажи и шеги, олицетворяващи категоричността за мерките, но шегата настрана. След 13 май българите продължаваме да живеем под строги правила за карантина, следене на трафични данни, с маски на закрити обществени места, на социална дистанция и в очакване на евентуално обявяване на "извънредна епидемична обстановка".

Репортаж на Виолета Ашикова в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.