Мануел Корчек: С България имаме езикова близост и културна принадлежност

„Независимо, че нашите страни не са съседни, още от времето на първоучителите Св. Св. Кирил и Методий те са свързани с духовни мостове. Нашите връзки се развиват и във времената на борби за утвърждаване на националната идентичност, а и по времето, когато всички ние принадлежахме към т.нар. социалистически лагер, казва в интервю за БНР Мануел Корчек, извънреден и пълномощен посланик на Словакия в България.

„Нашата близост и взаимно уважение ни свързват и по трудния път на политическа, икономическа и обществена трансформация от тоталитаризъм към отворено общество и демокрация. Тази близост ни помага и днес, когато всички заедно членуваме в Европейския съюз и НАТО, както и в други международни организации.“

Доказателство за дългосрочния ангажимент на Словакия към Балканите е назначаването на бившия министър на външните работи на Словакия Мирослав Лайчак за специален представител на ЕС по регионалните въпроси на Западните Балкани, изтъква словашкият дипломат.

Словакия е член на Европейския съюз от 2004 г., част е от Шенгенското пространство и повече от 10 години е в еврозоната.

„Бих искал да отбележа, че в областта на словашкото образование забелязваме изключителен интерес от страна на Словашкия технически университет в Братислава към сътрудничество с българските технически висши училища в областта на науката, изследвания в разработването на автономни превозни средства или иновативен дизайн на каросерията на превозни средства.  Българските студенти са добре дошли в словашките висши училища“, посочва още Мануел Корчек.

„Може би знаете, че българската история е свързана със словашката и чрез личността на българския цар Фердинанд I, който е живял през 30-те и 40-те години на миналия век и в Словакия, в замъка „Свети Антон“. Той е обичал словашката природа, както и хората, живеещи там.  Замъкът „Свети Антон“ е изключителен със своята архитектура. Според легендата тя се основава на календар, защото има 4 входа, колкото са годишните сезони, 7 аркади, колкото са дните в седмицата, 12 комини, 52 стаи и 365 прозорци. Ценни са мебелите, документиращи живота в замъка, където се намира и част, наречена „Български салон“, както и над 1 000 ловни трофеи, което е типично за живота на цар Фердинанд“, разказва Корчек.

Тази част на общата ни история ще бъде представена на българската професионална общественост в рамките на международна конференция, която посолството на Словакия планира за тази година.

„С България ни свързва и езикова близост и културна принадлежност. Вече три десетилетия словашкият език се преподава във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, а също и в Софийския университет. Изключително много ме радва интересът на българските студенти към изучаването на словашкия език.“

Подготвено е второ издание на преводаческия конкурс за художествен превод на словашки текст на български език. Конкурсът е открит за всички, които се интересуват от превод от словашки, възрастовата граница е 35 години, уточнява Мануел Корчек.

Словашките фирми са силни основно в областта на машиностроенето, енергетиката, строителството, околната среда и информационните технологии, както и в автомобилното производство. Двустранната словашко-българска търговия е много жива, през миналата година тя е нараснала с 10.5% до обем от 802 милиона евро, отбелязва Мануел Корчек.

„България продължава да е сред любимите ваканционни дестинации на словаците. Доказват го статистическите данни - през 2018 г. България е била посетена от над 100 хиляди граждани на Словакия. През миналата година те са били над 80 000.“

„Бихме се радвали, ако българите по често посещават Словакия и откриват природните й красоти, както и богатството на нашите исторически и културни паметници. Надявам се, че Словакия скоро отново ще стане леснодостъпна, например с обновена въздушна линия до столицата ни Братислава, разположена на река Дунав в подножието на Карпатите, със Стария град и Братиславския замък, който се извисява над града“, допълва словашкият дипломат.

Пандемията изисква координирана реакция, а това е поле за дипломатите, подчертава още Мануел Корчек.

„От информирането за приетите мерки в отделните държави до търсенето на решения в общ интерес. Дипломацията, особено нейната консулска служба, работи неуморно да помогне на гражданите да се приберат в родината. Кризисните щабове в министерствата на външните работи бяха под голям натиск. Дипломацията отсега работи  върху решения как да помага след като бъдат възобновени по-интензивните пътувания при нови условия.“

Дипломацията започна по-отдавна да се дигитализира, времето за реакция става по-кратко. Пандемията прави процеса по-бърз. Личните срещи са заместени от  видеоконференции. Но все така става дума за  взаимодействие между хора и за интересите на хората, убеден е Мануел Корчек.

„Според мен пандемията засили и солидарността като ценност. От друга страна виждаме, че увеличи опасността за разпространяването на полуистини и лъжи, на което трябва също да обърнем внимание - както ЕС, така и индивидуално държавите членки, в името на сигурността на нашите граждани“, коментира дипломатът.