„Сънят на Сципион” от програмата на OperaVision

Моцартовият фестивал в програмата на OperaVision насочва вниманието ни към една напълно непозната опера на Моцарт - „Сънят на Сципион“. Тя много рядко се поставя в оперните театри, а и записите, осъществени от звукозаписните фирми, са само два. Така че за всички любители на операта  тя е неизвестна, може да се каже –откритие, но веднага ще  добавя -стойностно откритие, което си заслужава да се чуе!

Моцарт композира „Сънят на Сципион”, когато е на 15 години, по либрето на Метастазио, който е взел сюжета от книгата на Чичеро със същото заглавие. Странен избор за такъв гений като Моцарт - съдържанието е нравоучително, морализаторско, липсва каквото и да е  сценично действие. Може би и затова той кръщава творбата си  драматична серенада, а не опера. Всъщност това е по-скоро  оратория, защото са включени 10 арии и няколко хорови сцени, липсват ансамбли, оркестрови фрагменти, характерни за този жанр.

Съдържанието накратко: Сципион сънува, че при него идват две алегорични фигури - Фортуна и Констанца, които настояват той да предпочете коя от двете за да му стане спътница в живота. Позволяват му да им задава въпроси. Разбира се, всяка говори за добродетелите, които притежава, а те си личат от имената им - Фортуна и Констанца. В помощ идват още мъртвият военачалник Публиус и бащата на Сципион Емилио, които също съветват героя. Когато той избира Констанца, Фортуна се разгневява, Сципион се събужда и хорът пее химн на добродетелта. Странен избор за 15 годишно дете, но творбата е била посветена на архиепископ Сигизмунд фон Шратенбах и явно съдържанието е отговаряло на изискванията. Уви, той неочаквано умира и се налага Моцарт да промени  посвещението - на новия архиепископ граф  Колоредо.

На 1 май 1872 година част от операта е изпълнена - една ария, финалния хор и заключителния речитатив, посветен на новия архиепископ. До края на живота си Моцарт не вижда постановка на цялата  си творба. Едва през 1979 година операта е изпълнена в Залцбург на Моцартовите седмици като в изпълнението участват едни от най-известните певци на това време - Петер Шрайер, Лучия Поп, Едита Груберова, Томас Мозер, Едит Матис със Залцбургския камерен хор и оркестъра на Моцартеума под диригентството на Леополд Хагер. Този състав осъществява и първия запис на операта „Сънят на Сципион“. През 1991 г. е направен още един запис. През 2001 г. Готъм камерна опера представя за първи път творбата в САЩ, а миналата година тя бе представена в театър Ла Фениче Венеция. Точно това е записът, който се предлага в OperaVision.

Изпълнението е на много добро професионално ниво. Пеят предимно млади певци, вече известни изпълнители на барокова музика в Европа. Задачата им никак не е лесна - ариите са 10, но технически са много трудни, виртуозни, изискват сериозна вокална техника,  нищо че са композирани от 15-годишно дете. Въпреки че не са още типичните за Моцарт арии, каквито обичаме да слушаме, те са написани майсторски, а в някои вече се усеща бъдещото развитие на композитора, особено във втората ария на Констанца. Слушайки я, си представяме бъдещата Царица на нощта. Интересното е, че от шестима изпълнители трима са тенори /мъжете/ и три – сопрани /жените/. Изпълнителят на ролята на Сципион Джузепе Валентино Буцо, носител на наградата „Лучано Павароти, е отскоро на оперната сцена. Пее в италианските оперни театри, в Южна Америка, а скоро дебютира в Ковънт Гардън с ролята на Неморино. Музикален, със стабилна техника, той уверено върви към голямата кариера. Прави впечатление с лекия си и подвижен глас изпълнителката на ролята на Констанца Франческа Бонкомпани, известна изпълнителка на барокова музика, пяла в най-големите концертни зали по света с диригенти като Уйлям Кристи, Джон Елиът Гардинър, Филип Херевеге, Марк Минковски, Пол Егню. Това е достатъчно престижна биография! Убедителни бяха и певците, ангажирани в останалите роли: Бернарда Бобро – в ролята на Фортуна, Емануеле Д’Аганно - Публио, Лука Червони - Емилио. Спектакълът дирижира известният италиански диригент, музиколог, композитор, историк и флейтист Федерико Мариа Сардели, който много вещо представи операта. Известната италианска оперна режисьорка Елена Барбалих беше направила чудеса, за да раздвижи сценичното действие и да направи операта подходяща за гледане.

Интересен е спектакълът на „Сънят на Сципион“ и заслужава да бъде гледан! И не бива да забравяме, че тази опера е сътворена от едно 15-годишно дете!