Сценарии за бъдещето - адаптиране към променения климат или миграция

 „Ту ни е студено, ту ни е топло и всеки път казваме – такова нещо не се е случвало, но то се случва все по-често“, казва гл. ас. д-р Лилия Бочева от Националния институт по метеорология и хидрология. Тя ръководи отдел „Метеорологични експериментални данни“ в Департамент „Метеорология“.

Всеки вече усеща, че нещо се случва и времето не е такова, каквото го помни, отбелязва Лилия Бочева.

Температурите глобално наистина растат. Средно за България последните 10-15 години са сред най-топлите, откакто се правят метеорологични измервания. Честотата на топлите години зачестява. 2019-а е била най-топлата година за нашата страна от 1930 г. насам, пояснява тя в предаването "Нощен хоризонт".

Глобалното затопляне се отразява различно в различните региони на света. На Балканите например промените не са толкова резки, колкото в централните части на Европа. При нас промените се изразяват в увеличен брой на екстремните явления – например за кратко време пада голямо количество дъжд, обикновено през лятото, зачестяват и продължителните суши.

Торнадо в България би могло да се прояви навсякъде, у нас обаче това явление не е толкова мощно и продължителността му не е повече от половин час, обичайно 10-15 минути на неголяма площ, когато е на сушата. През 1906 година има съобщения за вихър, довел до валеж от риба край морето. Тези явления над морето обикновено са далече от брега, траят десетина минути и се разпадат. Торнадото в България по международната скала попада в най-ниската степен, разказва Бочева. И добавя, че честотата на такива явления не нараства, просто сега имаме повече възможности да ги документираме, защото всеки ходи с телефон в джоба си.

Неблагоприятните последици ще бъдат видими за следващите поколения. Изменението на климата не е толкова актуално за толкова хора, защото не е нещо, което се случва днес, утре или вдругиден, бързо и сега, изтъква гл. ас. Лилия Бочева. 

„Климатът на много места ще стане по-неблагоприятен и по-недружелюбен към хората и хората ще трябва да се адаптират към него или ще се стигне до т.нар. климатична миграция.“

 „Температурата, границата от 1 градус над тези отпреди 100 години вече е мината. Това, за което се борим, е да ограничим това нарастване. Защото не е без значение дали глобалната температура нараства с части от градуса или с цял градус. Разликите са огромни“, коментира специалистът по климата.

Чертаят се различни сценарии, най-неблагоприятният от които е в края на настоящото столетие температурата да се увеличи с 3-4 градуса, което за някои държави би било катастрофално. Затова сега стремежът е на фона на единия градус увеличение, който вече е факт, процесът да бъде задържан до 2 градуса, допълва Лилия Бочева.

При изработването на климатичните сценарии учените се опират върху математически модели, спътникови изследвания, статистика от наземни измервания.

Цялото интервю в детайли слушайте в звуковия файл.