ВМРО внесе втори проектозакон за регулиране на разпространението на фалшиви новини - този път с предвидени допълнителни функции и правомощия за Комисията за защита на лични данни. Предишното предложение Съветът за електронни медии да регулира сайтовете в Интернет бе отхвърлено.
Текстовете звучат странно, авторите на законопроекта нямат идея какво е дезинформация или фалшиви новини, смята Вени Марковски, един от основателите на „Интернет общество“. Управителният съвет на организацията огласи своя позиция по темата.
Марковски има опит като участник в експертна група на високо равнище към Европейската комисия. Терминът „дезинформация“, даден от експертната група, няма нищо общо с визираното в законопроекта, изтъкна той в предаването „Хоризонт до обед“.
Вени Марковски критикува предложението собствениците на сайтове да дават информация онлайн, която представлява лични данни и не би трябвало такива да бъдат публикувани.
Текстовете според него съдържат вътрешни противоречия, а освен това в законопроекта се слага знак на равенство между дезинформация и невярна информация. Чак „министерство на истината“ не прозира, но е очевидно, че има опит за контрол върху публикуваната информация, коментира Вени Марковски.
Според него под ударите на закона освен журналистически материали, може да попадне например и разказването на виц.
„Ние не виждаме изобщо това решение да е работещо. Това е по-скоро проблем, а не решение. Това е начин да се създаде вътрешна цензура“, заяви Марковски пред БНР и нарече това нова, по-висша форма на цензура спрямо тази от времето на комунизма.
Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..
- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..
" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях". Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..
Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..
Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..
Днес е новият бойкот на търговските вериги, който този път обхваща и банките. Призивът днес е освен да бъдат бойкотирани хипермаркетите, хората да не плащат и с банкови карти. В 18 часа пред БНБ организаторите ще изнесат допълнителна информация, свързана с банковите такси, както и ефекта от днешния бойкот. "Погледнато назад във времето, към..
Бойко Борисов в момента е в най-трудната ситуация, защото трябва да задоволи всички желаещи страни с техните неформални и неофициални искания. Това коментира пред БНР Пламена Игнатова от Клуб Z. " От една страна трябва да задоволи Ахмед Доган и неговите хора , защото мнозинството не е стабилно. Трябва да задоволи и неформалното влияние на..
" КС е представил едни данни, а манипулациите в България са много по-големи. Тези данни дали ще бъдат признати от "Информационно обслужване", или отново..
Неизвестни факти от руските военни архиви сочат, че през 1878 година Кърджали е освободен след тежко сражение, разказва за БНР Станчо Станчев,..
Цялото интервю на Снежана Иванова с Радан Кънев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.
Ясно
Разкъсана облачност