Протестите в САЩ като извор на надежда

Стотици са възможно най-близо до Белия Дом, чийто периметър е отцепен, но сградата се разкрива ясно пред очите ни. Събота сутрин е, пламенни викове с познатия лозунг „Без справедливост няма мир“ се преплитат със скандирания на имената на загинали в ръцете на полицията афроамериканци като Джордж Флойд, Бриана Тейлър и много други жертви, превърнали се в символи на една продължаваща десетилетия борба. Така изглежда един от районите на протестите.

Смята се, че най-малко десет хиляди са участвали в протестите в събота във Вашингтон. В епицентъра им там вече има новопокръстена улица - Black Lives Matter Plaza - в груб превод "Животът на афроамериканците има значение". 

На създадения площад дошлите бързат да се снимат до огромните жълти букви по асфалта по-малко от 24 часа след получаването на новото име.

Според един от присъстващите афроамериканци, вече има индикации за тръгване в правилната посока. За разлика от преди, при случая с Джордж Флойд е имало бързо уволнение на замесените и повдигане на обвинения. „За момента ответните реакции са добри, можеше да действат по-бързо.“

Бяло момиче без да се замисли отсича, че това не е първият й подобен протест, но се надява да е последният й. Запитана дали вижда нещо оптимистично, тя отговаря, че повече бели хора започват да схващат реалното положение.

Афроамериканец с черна маска срещу Covid-19 с надпис “Не мога да дишам“ – болезнената фраза от последните мигове на Джордж Флойд, е дошъл с храна и вода за демонстриращите, защото вярва, че всеки участник в движението Black Lives Matter е от значение. Мъжът коментира, че присъствието хора от различни етноси е оптимистичен сигнал, който ще доведе до необходими за провеждане на разговори.

На няколко пъти по време на протестите на протестите се забелязват и спорадични танци. Органите на реда са почти незабележими. Но фона на хубавото време хората във Вашингтон се възползват максимално от това да станат част от историята и да се похвалят в социалните мрежи, но има и такива, които не забравят причината за събирането – наново отворени дълбоки рани, които изискват конкретно лечение.

Непоставяни под въпрос с десетилетия дискриминационни практики в ущърб на афроамериканците, за които някои бели американци дори и не са се замисляли. Сега индикациите са, че има чуваемост, емпатия и готовност за помощ. Но тепърва предстои да се види дали реално енергията от протестите ще трансформира реалността - дали ще се доближим до свят, в който цветът на кожата не е определящ фактор за това кой да заеме място в мениджърски екип. Свят, в който цветът на кожата не е определящ фактор за това кой да бъде приет в болница и кой да бъде оставен на самолечение. Свят, в който цветът на кожата не е определящ фактор за това кой да се се размине с леко наказание и върху кого да бъде използвана смъртоносна сила.