"Божков би могъл да участва в политиката, но едва ли лично - като политически лидер, а би подкрепил или би създал политическа формация. Ако има пример за непубличен човек, който не обича да се появява публично, това е бизнесменът Васил Божков през последните 30 години поне. Той е дълбоко ешелониран и скрит". Това каза пред БНР политологът доц. Огнян Минчев.

Той анализира информациите и комиксите, които обвиняемият бизнесмен публикува във фейсбук профила си, като елементи от едно състезание между Божков и структурите на властта:

"И на изпълнителната власт, и на прокуратурата. Състезание кой кого ще надхитри. По какъв начин ще могат да се изиграят аргументите на едната и на другата страна - като в публична партия покер".

По думите на доц. Минчев "малките порции" с информация, които изнася намиращият се в Дубай бизнесмен, не са травмиращи за властимащите, но показват, че той може да отиде и по-далеч:

"Въпросът е кой ще надиграе другата страна с тези блъфове, защото ако Божков извади по-сериозни аргументи или компромати?". Политологът коментира, че характерното за компромата е, че може да се извади само веднъж. 

Прогнозата на доц. Огнян Минчев за политическото бъдеще в България е по-вероятно да няма предстоящи избори, но той добави, че ако се появи криза, която "да размести картите достатъчно драматично", тази прогноза може и да се окаже невалидна.

В предаването "Нещо повече" политологът коментира протестите в САЩ и Европа, породени от смъртта на афроамериканеца Джордж Флойд при арестуването му в Минеаполис.

"Има три предпоставки за продължителността и драматизма на събитията. Първата е изключително напрегнатите отношения между двата политически лагера в САЩ - на републиканците на Тръмп и на демократите, който в годините на управление на Доналд Тръмп е във все по-леви позиции. Това е не само политическа поляризация, това е културна поляризация - сблъсък на ценностни системи, на идейни представи за устройството на самата държава"

По думите му вторият фактор е епидемията от Covid-19 и високата безработица в Америка.

"Третата предпоставка е свързана с това, че предходните расови вълнения, каквито на 10 години по веднъж, са локални и по една седмица, не по-продължителни. Сега са масови, национални и продължителни в САЩ, а се преместиха и в Европа. Това е благодарение на една много добра организация на протестиращите". Той посочи "Антифа" и "Черният живот има значение" като национални мрежи, които имат съществен принос в организирането на тези протести. 

"Очевидно се е намерил и някой, който да финансира протестите", добави политологът.

Цялото интервю на Людмила Железова с доц. Огнян Минчев в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.