Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Станислав Памукчиев и неговата терапия срещу самота

"Ранявам" емоционално зрителя при първа среща с творбата, казва преподавателят

Станислав Памукчиев
Снимка: БГНЕС

Проф. Станислав Памукчиев представя в галерия „Арте“ изложбата си „Монолози – Рисунки в изолация“.

Изолацията изостря болезнената чувствителност към себе си, разговаряш повече със себе си. Когато си притиснат отвън, екзистенциалното напрежение се качва и размислите ти не са особено щастливи, сподели творецът в интервю за предаването "Нощен хоризонт".

Снимка: Ани Петрова

„Нахлуват едни такива есхатологични предчувствия, изплуват едни сенки, атавистични, човек става по-чувствителен и по-тревожен. Особено когато е в малко по-напреднали години, предизвикват се някакви нива на равносметка. Когато си лишен от активно настояще, отнето ти е активното живеене в момента, започваш да превърташ лентата на живота и да заставаш в тази позиция – какво беше, какво се случи, как съм бил в това. Започваш да откриваш опорни точки в собствената си биография. А за художника всичкото това започва да минава и през образи.

Образите в изложбата са част от тази интроспекция и равносметка. „Рисуването ставаше почти автоматично. Нещо като терапия срещу самота. В този разговор със себе си, този монолог и диалог с големия свят минава през създаването на образи.“

В самота човек става чувствителен към собствената си биография. Екзистенциалната жега разбутва неща, които са престояли някъде „дълбоко долу“ и те започват „да изскачат, да се разхождат нагоре-надолу“ и това е добре за и без друго тревожното съзнание на твореца, който се занимава със смисъла на живота и на изкуството, смята Памукчиев.

Снимка: БГНЕС

Рисунките в изложбата имат три посоки, които ги разделят на три цикъла. Единият се фокусира върху сетивно-чувственото и копнежа към другия. Вторият се спира върху пътя на човека. „Голямата тема – човекът, разположен между раждането и смъртта, между своята телесност и метафоричния хоризонт на едни по-високи духовни измерения, болезненото усилие за провиждането на смисъла, за провиждането на пътя.“ В третия цикъл изплува темата за свещеното. Станислав Памукчиев признава, че тези рисунки не са били правени за изложба и за публика.

Снимка: Ани Петрова„По време на Страстната седмица излязоха едни рисунки, които тънко се подпират на евангелските текстове. Метафизичните усещания, предчувствия взеха да намират по-конкретни очертания през историята на Спасителя – от рождеството през кръщението, цяла серия направих по притчата за добрия пастир, предчувствието за разпятието, за възнесението и възкресението. Аз съм много предпазлив към посягането към тези най-свещени, най-високи теми. Опази Боже, много се страхувам от един наивен духовен реализъм. Има много клишета и направо рецидиви, които се опитват да нарисуват Бога и там катастрофираме като опити – да намерим образ на нещо, което е много трудно определимо.“

Рамките на творбите също носят свои кодове според това от кой цикъл е рисунката. Самите рисунки са правени върху детски скицник и при откъсването им в краищата е останала назъбената от телта хартия. Експонирането в галерията е на тематични възли.

Снимка: БГНЕС

„Художникът се изразява през материята. Има тази трагична участ да материализира емоционална и духовна плът, което е много рисково. Трябва да намери образ на безобразното. В това е и драмата на художника. /…/ Проблемът за формата и за материята е най-важната част от тоя занаят, от инструментариума, с който разполагаме. /…/ Има едни чисто пластически метафори, пластически идиоми, които емоционално атакуват зрителя и той разкодира, разбира енергията на това, което му се представя. Без да чете образи като литература, а го атакува чисто сетивно- емоционално, през зрението“, разказва преподавателят.

В проектите си той използва включително пръст, въжета, въглища, пепел.

„Търсенето на „как“ – как да изравниш „какво“ и „как“ на ниво на образа. Това на зрителя не му е работа да го знае. Той е пред резултата – изложен, разголен. Аз много държа да атакувам сетивно-емоционално зрителя на първа среща, а след това, ако остане време и за него и ако той има нагласа да разкодира, да чете образа, да тръгне по тоя път и да стигне докъдето може. Но на първа среща държа да го "ударя" емоционално, да го "раня" и да му задържа вниманието, да го накарам да седи в това, отново да се връща.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 
В публикацията са използвани и снимки от предишни изложби на автора.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Зорница Иларионова

Зорница Иларионова: Да носиш удоволствие на публиката - това е моето вдъхновение

Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..

публикувано на 03.02.25 в 10:48
Слава Рачева

Слава Рачева: Гледайте си децата, обичайте ги, обръщайте им повече внимание

Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...

публикувано на 02.02.25 в 07:08
Георги Господинов

Георги Господинов: Радиоскалата бе моето първо пътуване на Запад

Най-ранните спомени на Георги Господинов свързани с Българското национално радио, са от предаванията "България - дела и документи“ и "Ранобудно петленце". БНР връчи годишните си награди "Сирак Скитник" Авторът на "Времеубежище" описа сигналите на тези предавания като "особен отключвател на памет" и разказва за първото си радио..

публикувано на 27.01.25 в 20:40
 Здравка Евтимова

Здравка Евтимова: Цялото ми семейство високо цени Българското национално радио

"Винаги съм слушала Българското национално радио с интерес. За мен то е една много достойна, много почтена институция , която своевременно, безпристрастно, информира своите слушатели. Цвети Радева е носителят на голямата награда на БНР "Сирак Скитник" От момента, в който съм си купила автомобил, винаги радиото ми е на Българското..

публикувано на 27.01.25 в 21:55
отец Вениамин

Отец Вениамин: Кръстът е нашата надежда, сила, упование и пазител

Отец Вениамин от храма "Света Троица" в Ловеч гради храмове, възстановява манастири и прославя Бога. Завършил е Софийската духовна семинария. 2002 година негово високо преосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил ръкополага отец Вениамин в дяконски чин, след което в свещенически чин. "Вече 22-23 години сме на Божията нива и с Божията..

публикувано на 26.01.25 в 07:29
Дейвид Линч

Дейвид Линч: Никога не съм се чувствал различен

Цялата история чуйте в звуковия файл.

публикувано на 17.01.25 в 13:15
Петя Грудева - психолог

Петя Грудева: Все по-често хората търсят помощ и подкрепа от психолог

Гост в рубриката "Горещи сърца" е Петя Грудева. Тя е психолог и помага на децата с увреждания да се справят по-добре в живота. Живее в Пловдив, обича да пътува и да опознава света и другите култури. Убедена е, че човек се учи докато е жив. "На психолог се ходи, когато действително имаш трудности да преработиш определено събитие, а не..

публикувано на 19.01.25 в 06:10