Изолацията изостря болезнената чувствителност към себе си, разговаряш повече със себе си. Когато си притиснат отвън, екзистенциалното напрежение се качва и размислите ти не са особено щастливи, сподели творецът в интервю за предаването "Нощен хоризонт".
„Нахлуват едни такива есхатологични предчувствия, изплуват едни сенки, атавистични, човек става по-чувствителен и по-тревожен. Особено когато е в малко по-напреднали години, предизвикват се някакви нива на равносметка. Когато си лишен от активно настояще, отнето ти е активното живеене в момента, започваш да превърташ лентата на живота и да заставаш в тази позиция – какво беше, какво се случи, как съм бил в това. Започваш да откриваш опорни точки в собствената си биография. А за художника всичкото това започва да минава и през образи.“
Образите в изложбата са част от тази интроспекция и равносметка. „Рисуването ставаше почти автоматично. Нещо като терапия срещу самота. В този разговор със себе си, този монолог и диалог с големия свят минава през създаването на образи.“
В самота човек става чувствителен към собствената си биография. Екзистенциалната жега разбутва неща, които са престояли някъде „дълбоко долу“ и те започват „да изскачат, да се разхождат нагоре-надолу“ и това е добре за и без друго тревожното съзнание на твореца, който се занимава със смисъла на живота и на изкуството, смята Памукчиев.
Рисунките в изложбата имат три посоки, които ги разделят на три цикъла. Единият се фокусира върху сетивно-чувственото и копнежа към другия. Вторият се спира върху пътя на човека. „Голямата тема – човекът, разположен между раждането и смъртта, между своята телесност и метафоричния хоризонт на едни по-високи духовни измерения, болезненото усилие за провиждането на смисъла, за провиждането на пътя.“ В третия цикъл изплува темата за свещеното. Станислав Памукчиев признава, че тези рисунки не са били правени за изложба и за публика.
„По време на Страстната седмица излязоха едни рисунки, които тънко се подпират на евангелските текстове. Метафизичните усещания, предчувствия взеха да намират по-конкретни очертания през историята на Спасителя – от рождеството през кръщението, цяла серия направих по притчата за добрия пастир, предчувствието за разпятието, за възнесението и възкресението. Аз съм много предпазлив към посягането към тези най-свещени, най-високи теми. Опази Боже, много се страхувам от един наивен духовен реализъм. Има много клишета и направо рецидиви, които се опитват да нарисуват Бога и там катастрофираме като опити – да намерим образ на нещо, което е много трудно определимо.“
Рамките на творбите също носят свои кодове според това от кой цикъл е рисунката. Самите рисунки са правени върху детски скицник и при откъсването им в краищата е останала назъбената от телта хартия. Експонирането в галерията е на тематични възли.
„Художникът се изразява през материята. Има тази трагична участ да материализира емоционална и духовна плът, което е много рисково. Трябва да намери образ на безобразното. В това е и драмата на художника. /…/ Проблемът за формата и за материята е най-важната част от тоя занаят, от инструментариума, с който разполагаме. /…/ Има едни чисто пластически метафори, пластически идиоми, които емоционално атакуват зрителя и той разкодира, разбира енергията на това, което му се представя. Без да чете образи като литература, а го атакува чисто сетивно- емоционално, през зрението“, разказва преподавателят.
В проектите си той използва включително пръст, въжета, въглища, пепел.„Търсенето на „как“ – как да изравниш „какво“ и „как“ на ниво на образа. Това на зрителя не му е работа да го знае. Той е пред резултата – изложен, разголен. Аз много държа да атакувам сетивно-емоционално зрителя на първа среща, а след това, ако остане време и за него и ако той има нагласа да разкодира, да чете образа, да тръгне по тоя път и да стигне докъдето може. Но на първа среща държа да го "ударя" емоционално, да го "раня" и да му задържа вниманието, да го накарам да седи в това, отново да се връща.“
В края на 2025-а година избрахме да се срещнем с хора, чиято дейност не е активна само по празниците, защото за мисията няма срокове, зад нея стоят целогодишни действия и посвещаване. Представяме ви отблизо Кристина Патева-Маринова и Виктор Топалов. И двамата са съвременни будители, вдъхновяващи и мъдри. Кристина Патева влиза в много..
Само за четири дни песента "Татко, влюбих се в мъжкар“ , написана от Папи Ханс и изпята от Деси Слава , събра над 121 000 гледания и хиляди коментари. "Буквално последните четири дена не правя нищо друго, освен да следя живота на песента в социалните мрежи и дебата, който вече провокира". Това сподели пред БНР авторът на текста..
Предстои ни среща с един артист, който не излиза често в публичното пространство, но когато го направи, винаги е събитие . Това е човек, който от години доказва, че талантът, постоянството и смелостта могат да отворят врати към световни сцени и да изведат един български глас до върховете на музиката. Красимир Аврамов е изпълнител с..
Ярки, весели, неочаквани и причудливи, също като своя автор, са платната на Росен Рашев – Рошпака, който е виден представител на наивизма в съвременната българска живопис. Той е на 55 години, роден е и твори във Враца. С четка и боички – от малък Още от детската градина Росенчо, както го наричали учителките, бил най-сръчното дете. Попълвал без..
Книгите му са преведени на повече от 50 езика. Продадени са в над 60 милионен тираж. Ю Несбьо е известен като "Краля на скандинавския ноар" . Негова емблема в криминалния жанр е инспектор Хари Хуле, а в България писателят дойде, за да представи романа си "Кръвни връзки". Продължение на успешното заглавие "Кралството", новата книга..
Отваряме страница, в която думите са преживени . Страница, през която ще се опитаме да навлезем в един свят, където поезията е житейската съдба е изстрадана и осветена отвътре. Гост на БНР е Надя Попова - поетеса със силен вътрешен глас, преводач с изключителен усет към нюанса, редактор, който десетилетия пази и пренася литературната памет . Един..
Професор Ивайло Търнев е гост в рубриката "Горещи сърца" – защото неговото сърце наистина е "горещо", а самият той наскоро усети колко много го обичат хората. "Да, има много хора, които се чувстват свързани с мен, защото сме работили по различни социални програми и вероятно сме оставили добри спомени", казва той. Когато съобщава в социалните..