Мартина Апостолова: Остава омерзение от отношението на властта към творците

„Ние от човешки същества се превърнахме в проекти. Аз трябва да опиша биографията си и да пускам доказателства, че през 2019 година например съм играла в еди кое си представление, за да докажа, че съм творец. Те сломяват достойнството на така или иначе загубилия достойнството си български артист“, коментира актрисата пред "Хоризонт" по повод т.нар. творчески стипендии за подпомагане на творци по време на кризата, които затрудниха достъпа на мнозина от тях до финансова помощ.

Унизително е големи и доказани творци на преклонна възраст да се окажат „негодни за някаква помощ от 700 лева“, смята Апостолова. „И сега се разбира колко сме отчаяни, колко вече нямаме сила дори да се надяваме, щом не излязохме на протест, не се видя никаква гилдия. Ние нямаме сила да се вдигнем и да викнем. Това е по-тъжно от всичко, по-тъжно е от глада, по-тъжно е от недоимъка и от мизерията: че ти си артист, който остава без дух.“

Няма оправдание, че няма регистър на независимите артисти, изтъква Мартина Апостолова. 

"Аз си починах много добре, колкото и да си мислех, че нямам нужда от почивка. Всъщност се замислих и си дадох сметка, че от октомври 2018 година не съм имала почивен ден. Много, много добре ми повлия това време, в което можех да обърна внимание на себе си. За мен почивката е да прочета една книга, за която не съм имала време, да мога да изгледам някой стар филм, да погледам интервюта с любими актьори", споделя актрисата в предаването "По първи петли".

Мартина Апостолова се е потопила в биографични четива - за Катя Паскалева, Симон дьо Бовоар, Пеги Гугенхайм и е открила връзки между прочетеното и преживяното днес.

„Да речем Пеги Гугенхайм, начинът по който е израснала, тя разказва как по време на войната дядовците й са продължили да събират произведения на изкуството. Тя е имала приятели, покровители, патрони на нейните галерии, които са я съветвали – купувай, изкуство се купува в криза, защото е най-доброто.“

От прочетеното за Катя Паскалева пък е успяла да съотнесе нейното виждане за връзката и срещите между артистите и публиката с онова, което се случи на артистите във времето на изолация – „които и да искат, не могат да имат досег с публиката“.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.