"Спрете болката!" - за протестите срещу расизма и още международни акценти от седмицата

"Не мога да ви опиша каква болка изпитваш, когато гледаш подобно нещо. Когато гледаш твоя брат, който цял живот е бил пример за теб, да умира. Да умира, молейки се за майка си?"

"Тук съм, за да Ви помоля да спрете това. Спрете болката! Джордж не вредеше на никого през онзи ден. Той не заслужаваше да умре заради едни 20 долара. Аз Ви питам: Толкова ли струва животът на един чернокож? 20 долара? Сега е 2020-та. Стига толкова!"

„Стига толкова“, каза Филонис Флойд - братът на задушения в Минеаполис Джордж Флойд, пред конгресмените от ресорната комисия на Камарата на представителите, заели се да оправят с нови закони този изначален бич на Съединените щати - расовата омраза.

Това не им попречи - на конгресмените, да продължат да се джафкат. Едните, представящи се за поборници на социалната справедливост, а другите за блюстители на реда и законността.

Как Доналд Тръмп се справя с гражданското недоволство в страната си. Застанал пред репортерите под жаркото слънце миналия петък, американският президент лъщеше от оптимизъм заради неочаквано позитивните данни за пазара на труда. Оказа се, че вместо да се увеличи заради продължаващите противопандемични ограничения, през май безработицата в Съединените щати е спаднала от 14 на 13 процента.

„Дано Джордж гледа сега отгоре и да си казва колко хубаво нещо се случва с нашата страна. Днес е голям ден за него. Днес е голям ден за всички. Днес е голям, голям ден за равенството. Това изисква нашата Конституция и затова я има нашата страна.“

Но нямаше как добрите новини за икономиката да разсеят недоволството от начина, по който Тръмп настоя да се справи с протестите заради убийството на Джордж Флойд.

Срещу предложението на президента армията да бъде хвърлена срещу гражданите се обявиха редица висши военни. Сред тях бе и генерал Колин Пауъл - първият афроамериканец, заемал постовете държавен секретар и председател на началник-щабовете на американската армия:

„Ние имаме конституция. Ние трябва да следваме тази конституция. А президентът се отклони от нея. Силно съм притеснен от начина, по който той сипе обиди по всеки, който дръзне да му противоречи. Това е опасно за нашата демокрация, опасно е за нашата страна.

Моралният ни облик е демонизиран по света само като ни гледат. Гледат тези демонстрации. Виждат, че те са справедливи и не подлежат на нападки. Видяха убийството на Джордж, както президента го нарича, и чуха президента да твърди, че Джордж го гледа от небето и благославя това, което президентът върши. Как очаквате някой да вярва на такива приказки?“

Положението на икономическия "фронт" съвсем не е толкова добро, колкото Тръмп се опита да го изкара.

Отрезвяващият глас бе на ръководителя на Федералния резерв Джером Пауъл.

„Докладът за безработицата през май бе, разбира се, приятна изненада. Надяваме се да имаме още много такива изненади. Но мисля, че трябва да бъдем честни и да признаем, че пътят ще е дълъг - при 20 милиона души изхвърлени от трудовия пазар възстановяването ще отнеме известно време. Ние, Федералният резерв, ще използваме всичките си възможности, независимо колко време ще отнеме това,“ каза Джером Пауъл.

Федералният резерв предрече, че през 2020-а американската икономика ще се свие с повече от 6 процента. Безработицата едва ли ще слезе под 9 на сто. Възстановяването ще продължи поне две години.

За безработицата и възстановяването мислят и в Европа - еднакво засегната от пандемията и противопандемичните мерки.

През седмицата в Леднице, Чешката република, се събраха лидерите на Вишеградската четворка, за да кажат "тежката" си дума по плана на Урсула фон дер Лайен за рестарт на икономиката със 750 милиарда евро заеми.

Унгарският премиер Виктор Орбан даде благословията си с думите: философски съм против задлъжняването, но отчаяните времена изискват отчаяни мерки. Но не спести остри думи по адрес на Брюксел и даде да се разбере, че пазарлъкът на срещата на 27-те идната седмица съвсем няма да е лек:

"Трябва да бъдат изчистени абсурдните елементи в плана, защото богати страни получават повече пари от по-бедните страни. Това е морално неприемливо и не може да остане така, защото не може да има добра икономическа политика без морални основи."

Поне две страни то Четворката - Чехия и Словакия, са силно недоволни от дела на грантовете, който им се предоставя от Брюксел. Полша е по-облагодетелствана от предложението на Фон дер Лайен, но все пак премиерът Матеуш Моравецки подкрепи колегите си от Централна Европа.

"Много важно е да намерим допълнителни източници за Европейския бюджет. Полша заляга много силно на това тези допълнителни плащания да бъдат справедливи, даже прогресивни. По-богатите страни трябва да плащат повече. Не бива да има повече отстъпки в евробюджета за страните, които са много по-богати."

  В началото на седмицата у нас се притеснявахме от изникващите огнища на ковид-19 в Сърница и село Изгрев. По света броят на починалите надхвърли в понеделник 400 000. 70 000 от тях са в Латинска Америка. Майк Райън от Световната здравна организация отбеляза резкият скок на инфекциите в Мексико, Перу и Еквадор.

„Това, което виждаме от Мексико до Чили, е един все по-ясно очертаващ се модел. Не става дума за една страна -- става дума за много страни, които изпитват сериозни проблеми заради епидемията. Виждаме там това, което вече видяхме в Европа и Северна Америка - здравни системи, поставени под силен натиск, с недостиг на легла в интензивните отделения. Виждаме и много страх и объркване в обществото.“

„Бих казал, че епидемията в Централна и Южна Америка е най-комплексният от всички проблеми, с които се сблъскваме по света днес. Това е време, в което имаме нужда от силно правителствено ръководство в Латинска Америка. Имаме нужда и от силна международна солидарност, за да поставим тази зараза под контрол.“

В Русия след два месеца и половина "затвор" властите разрешиха на московчани да се поотпуснат. Кметът на столицата Сергей Собянин обяви в понеделник:

„Още от утре, 9 юни, се отменят самоизолацията и пропускателният режим. Заедно с това се отменя и графикът за разходки. Жителите на града, включително и московчаните на възраст над 65 години и страдащите от хронични заболявания ще могат без ограничения да излизат навън, за да си вършат работата.“

Заразата продължи да се шири без видими признаци за отслабване -- всеки ден руските власти потвърждаваха за над 8 000 нови пациенти. В сряда общият на заразените руснаци от началото на пандемията надхвърли половин милион.

С нов скок в броя на инфекциите Северна Македония бързо се нареди начело в черната статистика на Балканите. Но президентът Стево Пендаровски отказа да удължи извънредното положение и прикани водещите партии да намерят консенсус за датата на парламентарните избори. На карта са европейските ни амбиции и общественото здраве. Удължаване на сегашната ситуация няма да ни помогне, подчерта вчера държавният глава на Северна Македония:

Израелският премиер Бенямин Нетаняху не пропусна да се възползва от доклада на Международната агенция за атомна енергия, упрекващ Иран в ограничаване на достъпа на инспекторите до ядрените си обекти:

„Вярвам, че е крайно време, в светлината тези разкрития, международната общност да се присъедини към Съединените щати и да наложи тежки санкции на Иран. Пандемията от коронавируса не намалява ни най-малко нашата решимост да противодействаме на иранската агресия!"

В този контекст предния ден -- миналата събота, бяха нанесени въздушни удари в Източна Сирия. Според базираната в Лондон Сирийска обсерватория на човешките права, загиналите при ударите са били иракски и афганистански бойци, рекрутирани от Иран.

Нетаняху има да решава по-непосредствен проблем -- анексирането на части от Западния бряг на река Йордан, което обеща на поддръжниците си преди изборите през март. За целта израелският премиер трябва да преодолее разногласията си с коалиционните си партньори и със Съединените щати, а времето го притиска - до американските избори остават малко повече от 4 месеца, а не е ясно дали Доналд Тръмп - големият радетел за израелската кауза, ще победи противника на анексията Джо Байдън

Европа се опита също да нададе глас за правата на палестинците. Направи го чрез Хайко Маас -- министъра на външните работи на Германия, която поема председателството на Евросъюза от юли.

Европейците са "сериозно загрижени" и смятат намеренията за анексиране на териториите, окупирани през 1967-а, за противни на международното право, каза германският първи дипломат по време на визитата си в сряда в Ерусалим. И със задоволство прие уверенията на

Габи Ашкенази - израелския външен министър, че Израел ще държи сметка за мнението на съседите си Египет и Йордания.

"Сега е време за дипломация и диалог. Затова приветстваме съобщението на моя израелски колега, че възнамерява да търси диалога през идните дни и седмици."

Ще има ли помирение или нови размирици край река Йордан предстои да видим "през идните дни и седмици".

От много отдавна вече -- от 9 години, Либия е отвъд фазата на вълнения и размирици.

Пълномащабната война в бившата Джамахирия претърпя нов обрат с поражението на източните войски, предвождани от Халифа Хафтар, на подстъпите към столицата Триполи.

Положението на Хафтар се влоши дотолкова, че египетският президент се почувства длъжен да се намеси в ролята на миротворец. Абдел Фатах ас Сиси представи мирната си инициатива миналата събота:

„Бих искал да подчертая, че тази инициатива зачита всички досегашни усилия на ООН и международната общност, като предвижда примирие от 8-и юни сутринта. Тя изисква изтегляне на всички чуждестранни бойци от либийска територия, разпускане и разоръжаване на всички въоръжени формирования.

Нашата инициатива цели да гарантира справедливо представителство на трите части на Либия в президентски съвет, който ще бъде избран от либийския народ под надзора на Обединените нации. Съветът ще обедини либийските институции и ще ги реорганизира, така че да осигури справедливо и прозрачно разпределение на природните ресурси между всички граждани на Либия. Така ще попречим на екстремистки групи да поемат контрола над държавните ресурси.“

Русия и Обединените арабски емирства подкрепиха плана на Сиси, но Турция - другият външен "играч" в конфликта, го отхвърли.

Отзвукът на мирното предложение от Кайро бе още по-слаб на терен. Това си пролича именно в понеделник, когато, вместо да сложат оръжие, верните на премиера Файез ал Сарадж войски щурмуваха крайбрежния град Сирт.