Иван Яхнаджиев: Картината е вид общуване

Когато подарява картини, той не го нарича подарък. "То не е подарък на картини, то е начин да станете съпричастни към мен, към моите мисли, моите преживявания, цветове, към хубавото и лошото, което ми се е случило. Аз мисля, че за това служи картината – тя е комуникация по един друг начин. Може би затова е по-странна и по-различна от нормалното общуване", каза Яхнаджиев за предаването "Рано в неделя".

Художникът е оптимист, че „ще ни има и след тази болест, която ни сполетя и всичко ще бъде наред“.

Иван Яхнаджиев вярва, че да дадеш самочувствие на един човек, особено на едно дете, е сред нещата, които са важни за него и иска да прави. „Нашето поколение растеше с девиза, че скромността краси човека. Това не е вярно. Човекът трябва да бъде със самочувствие, особено това младо поколение. Да знае как се влиза в Лувъра, как се застава пред картините, да рисува, да познава Пикасо, да познава Миро, да познава световното изкуство.“

Българските деца са безкрайно талантливи, смята Яхнаджиев, който е работил с деца на много места по света, включително в училище в Италия. „Както българчето носи колорита в сърцето си, никое друго дете, на никой друг земен меридиан не усеща така колорита. Както казваше моят професор Дечко Узунов – на колорит не се учи, или го имаш – или го нямаш. И наистина. Сега съм на 73 години и го разбирам, че това е точно така.“

Яхнаджиев обича да рисува с деца с дислексия. Подкрепя превенцията на зависимостите. Правил е бодиарт на дете с увреждане и още си спомня радостта, която е предизвикал – детето да е цялото в боя и никой да не му се кара, че се е изцапало. Художникът споделя, че "заразиш" ли едно дете с изкуство, отправиш ли мислите му по този път, то няма да тръгне по лошия, от който се страхуват всички родители. 

Учителят е нещо статично, докато художникът застава редом с детето, като равен с равен и „на един лист заедно с него правите цветове и форми, от които заедно се възхищавате. Питам го дали това му харесва, променям, ако нещо не му харесва, той променя моето и този диалог е безкраен и много силен. Това мисля, че е: терапия.“

Иван Яхнаджиев отбелязва нещо любопитно – има разлика в нарисуваното от децата, които живеят на висок етаж и рисуват предимно интериор, и децата, живеещи например на партер или в къща, както и дали живеят в големия град или в провинцията и „когато излезе, всеки ден вижда балкана - то рисува само пейзажи, това вижда, с това живее“.

„И тези неща не се забелязват може би винаги от нас, възрастните, но те оказват голямо влияние. Едно е да живееш до църква и да чуваш камбаните, друго е да чуваш само звънеца на вратата.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.