На шотландския остров Оркни живеят единствени по рода си овце, които се хранят предимно с водорасли. „Всъщност ядат по малко трева от брега. Това се случва само през лятото, когато отглеждат агнетата си”, уточнява Шон Тарант, доброволец за опазване на роналдсейските овце. Макар и за повечето от нас името Шон да звучи мъжко, пазителката на овцете е млада жена, биолог по образование. Избира да се грижи за ендемичния за острова вид овце, след като вижда обява и много бързо печели мечтаното работно място след скайп интервю. Именно такова тя даде и за предаването „Изотопия”, в което направи няколко важни уточнения.
Първо - на Оркни няма човек, който да брои овце в борба с безсънието. „Твърде бързи са”, признава с усмивка Шон. Второ, никой не би нарекъл „черна овца” човек с бунтарско мислене и поведение. На малкия шотландски остров, достъпен единствено по въздух и море, бунтарите са „светлокафяви овце”. Причината е, че това е най-редкият цвят за уникалните животни. Повечето от тях са черни, тъмнокафяви и сиви.
Живот на брега
„Овцете живеят на плажа и се хранят предимно с водорасли през годината. В миналото са живели навътре в островите от Оркнейския архипелаг, но обитаваните от тях територии са превърнати в пасища за крави. Това принудило овцете да отидат близо до брега на единия от островите, а за да оцелеят, са започнали да ядат водорасли”, обяснява Шон.
Ето защо уникалността не е единствено в диетата им. „Вълната им е много различна, много по-примитивна и по-късна. Били са на острова сигурно отпреди 5 000 години. Ето защо са малки и леки - около 25 килограма. Опашките им са къси. Освен това - тъй като се хранят предимно с водорасли - го правят два пъти дневно. Обикновено другите породи овце се хранят през целия ден”, казва още Шон и допълва, че все пак в края на пролетта и началото на лятото, когато отглеждат агнетата си, те си хапват и малко трева. Навлизат малко във вътрешността на острова през април, когато се раждат агнетата и се връщат на брега през август. Една от задачите на пазителката на овцете е да не допуска да ядат твърде много свежа зелена трева, защото минералите от водораслите в съчетание с веществата, които си набавят от нея, могат да се окажат отровни. Местните жители са изградили дига през 1831 година, за да предотвратят възможността наивните овчици да хапнат нещо вкусно, но отровно. Когато има силна буря или обилен сняг, животните се приближават до дигата, за да са на завет. Те никога не влизат във водата. Чакат отлива и тогава е време за закуска и вечеря. Менюто е ясно.
Не само овцете на остров Оркни са уникални...
На острова живеят около 50-ина местни жители. Нравът им обаче е далеч от този на типичния шотландец, категорична е Шон. Освен че мъжете не носят традиционните шотландски полички дори по време на Фестивала на овцата, шотландската гайда хич не е популярна на това отдалечено кътче. „Мисля, че историята им е по-скоро свързана с Норвегия. Това може да се усети в традиционните им сватби например. Между другото, тук се дестилира алкохол и занаятът се предава през поколенията”, разказва Шон.
Фестивалът, за който говори, е през август. Тогава на острова се събират много туристи, които помагат за укрепването на дигата. „Имаме уъркшопи, в които се тъче вълна или се изработват различни артикули от вълнен плат. Имаме голям стан за тъкане на вълнени платове. На фестивала има много музика и танци”, допълва пазителката на овцете.
Целия разказ на Шон Тарант от остров Оркни чуйте в звуковия файл.
През 1929 година Дунав при Силистра е бил "ледена пързалка" . По него са минавали с шейни до отсрещния бряг. Рекордът обаче е от 1954 година, когато реката е скована за цели 74 дни. Според статистиката в периода 1900 - 1964 г. Дунав е замръзвал 27 пъти . След това обаче - през 1985-а това продължава 2 месеца - от 16 януари до 16 март, а..
Асоциация на родители на деца с епилепсия представи нов наръчник "Пътеводител към по-добър живот". Той съдържа насоки и отговори на важни въпроси, свързани с живота и ежедневието на младежи с епилепсия на възраст между 14 и 28 години. На 10.02 организацията отбеляза Световния ден за борба с епилепсията, като отново стана ясно, че липсата на лекарства..
Писателката Виктория Бешлийска гостува на Българското неделно училище в Барселона. В каталунската столица тя се срещна с децата и техните родители в разговор за силата на езика и нишките, които свързват българите по света. Езикът е нашата идентичност и колкото повече изучаваме богатството му, толкова по-близо сме до същността си, каза..
Мисията да показваш, че различните хора не са опасни, и че всеки човек заслужава шанс, продължава и след смъртта - в това вярват близките и приятелите на пеперудения Георги от Перник, който стана звездичка на небето на крехката възраст от 9 години. В негова памет беше представен филмът "Пеперудена прегръдка", в който участват Гого,..
Поредицата "Бесарабски хроники" вече има своя нов том с наслов "Следа в историята ", излязъл през декември миналата година. Описан е периодът от 1762 до 2024 г. Всяка важна дата е разказана в три статии. Съставители са Анна Малешкова, общественичка, писателка, художничка, бивш директор на Дома на профсъюзите в Сливен , на Кинефикация. Тя е..
Кафето сутрин е едно от най-важните сутрешни ритуали за някои хора, за други е отделно изживяване. За това какво е да си бариста в България и какво не знаем за кафето, разказва Момчил Искренов: " На 29 години съм, от два месеца работя като професионален бариста в Coffe shop , отделям време и за заниманията си тук, но иначе имам икономическо..
На 1- ви февруари православната църква почита свети мъченик Трифон. Той е един от най- славните светци лечители. В народната традиция този ден се нарича Трифон Зарезан и се отбелязва и на 14 февруари, по стар стил. В българската традиция Св. Трифон е свързан с лозарството. На 1 ви февруари се извършва ритуално обработване на лозата,..
" Тези, които трябва да се извинят и да понесат съдебна отговорност, са хората, които в момента насилствено, и с фалшиви данни, вкарват България в..
Политиците никъде, никога не работят за хората, те работят за себе си. Навсякъде е било така и така ще бъде. И за се чудя защо гласуваме за тях...
Фолклорът е не просто музика - той е памет, корени и душа. Българските народни песни носят в себе си историята на поколения, звука на..