На фона на подобряващата се епидемиологична обстановка Русия се завръща към обичайния си политически дневен ред. В телевизионно обръщение към нацията във вторник президентът Владимир Путин предложи прогресивно облагане вместо плосък данък за хората с високи доходи, нови помощи за семействата с деца и безработните, разширяване на програмата за ипотечни кредити за младите семейства и драстично намаляване на данък печалба за IT-компаниите.

Ден по-късно, в сряда, се състоя отложеният заради коронавируса военен парад на Червения площад в Москва по случай юбилейната 75-ата годишнина от победата във Великата Отечествена война. Датата не беше избрана случайно. На 24 юни 1945 година по идея на Сталин е организиран първият парад на победителите във войната. Тогава 200 пленени немски знамена символично са хвърлени в подножието на мавзолея на Ленин.

Завчера започна общонационалното гласуване на конституционните промени, предложени от президента Владимир Путин, което продължава до 1 юли включително. Най-съществената промяна предвижда възможността Путин отново да се кандидатира за президент.

Какви мотиви стоят зад решението му да предложи промените? Готов ли е да управлява и след 2024 година, когато изтича настоящият му втори пореден и общо четвърти мандат? Какъв ще бъде вотът на гражданите?

Пред БНР руският политически анализатор Антон Рамов коментира, че последните събития целят максимална мобилизация на електората, а скорошното обръщение на Путин към народа може да се тълкува като социално-ориентирана предизборна реч.

Според Рамов изненади на гласуването за конституционните поправки няма да има – анкета на центъра „Левада“ сочи, че 44% от руснаците одобряват промените, а 32% - не. А 66 на сто ще вземат участие. А според Общоруския център за изучаване на общественото мнение даже 71% са готови да гласуват, а „за“ са 67-71%.

„Путин е известен с това, че обича да действа в ролята си на чекист, в режим на спецоперация – Крим, Сирия, ЮКОС, Чечня. Това е запазената му марка. Обича да взема неочаквани решения“, каза анализаторът в интервю за предаването „Събота 150“.

Той допълни, че според слуховете е имало десетки варианти за предаване на властта – казахски вариант с Държавен съвет, с приемник, с връщане на Дмитрий Медведев: „Най-обсъждан вариант бе обединението с Беларус и Путин става президент на нова държава. Но на 10 март той избра най-простия вариант – да остане сам. Както каза председателят на Държавната дума: „След Путин ще бъде Путин“.

„Ако стигнем до 2036 г. с Путин (начело – б.р.), за Русия това няма да бъде нещо необикновено или някакъв рекорд. Например Екатерина II е царувала 34 г., Петър I – еднолично 36 г., Сталин – 31 г., Николай I – 31 г.“, отбеляза Антон Рамов.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.