Неравенствата при дигиталното образование са отвъд устройствата

Отделните страни са в различна степен подготвени за скока в дигиталното образование, отбеляза тя. „Различните училища бяха в различна степен подготвени. Затова, както можем да поздравим учителите, че успяха по някакъв начин да се справят с тази извънредна ситуация, едновременно с това трябва да си дадем сметка за опасностите, които това дигитално образование може би не създаде, но усили и направи болезнено видими.“

Дори само някаква част от образованието да бъде дигитална, трябва да говорим за радикална промяна на педагогическата парадигма, както и на съдържанието на образованието, смята Мила Минева. „Трябва да си дадем сметка какво искат да знаят децата ни и какви са методите, с които можем да го постигнем в дигитална среда.“

Сред дефектите тя открои нарастващите неравенства, които дигиталното образование успява да задълбочи. „За съжаление се оказва, че не всички сме равни и то отвъд устройствата и даже отвъд достъпа до интернет. Не съм сигурна, че успяхме да инвестираме в равен достъп до интернет. В Софийския университет, където също преминахме скокообразно на дигитално образование, не успяхме да гарантираме равен достъп до интернет нито на всичките си студенти, нито на всичките си преподаватели“, коментира Минева.

Експертите посочват колко по-важна става ролята на семейството при дигиталното образование. „Ако семейството може, има образователния ресурс да подкрепи децата си в тази извънкласна форма на образование, децата започват да се справят все по-добре. Но ако семейството няма този ресурс, какво се случва?“

Социологът посочи и друг проблем – нуждата от съсредоточаване в учебния процес и наличието на собствено бюро и „собствено място някъде в света“. „Ако няма, дигиталното образование прави шансовете му да овладее някакво знание, умение, компетентност далеч по-минимални, отколкото седенето в класната стая. Не става дума само за неравенства в достъпа до устройство“, коментира Мила Минева.

Освен хоризонталната връзка между учениците, такава има и между учителя и неговите ученици. Средата в учебната стая е интерактивна, учителят влиза в личен контакт с учениците и по техните реакции може да се ръководи в своята работа, поясни преподавателят. „Това е едно от нещата, които не могат да се случат, не успяват да се случват толкова лесно, може би има други логики, по които се случват в дигитална среда.“

За да е успешно, дигиталното образование трябва да се преподава по напълно различен начин от фронталното, лице в лице. Това обаче е специфична квалификация, подчерта Мила Минева.

„И аз не съм сигурна, че учителите бяха подготвени. Няма да говоря за платформите – учителите бяха оставени на самотек да изберат платформата, която е най-подходяща. Това, че бяха оставени сами, без тези квалификационни умения, ми се струва големият проблем. И се надявам, че Министерството на образованието ще осъзнае това и може би ще спре да купува таблети, които на всичкото отгоре често са остарели и напълно безполезни, и ще започне да инвестира в квалификация на учителите.“

Още акценти по темата чуйте в звуковия файл.