Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Образование на две или повече скорости

Ефекти и дефекти на дистанционното обучение

Немалък брой състоятелни деца не са се включили в онлайн формата

Снимка: Веселина Киричева

Освен тежкия ромски проблем и невключването на голям процент ромски деца в дистанционното обучение, има и голям дял деца, които уж не бе трябвало да имат проблеми и които също изпадат от онлайн обучението по една или друга причина. Това заяви в предаването „Хоризонт до обед“ Марта Методиева, преподавател в Класическата гимназия (НГДЕК), Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и редактор на платформата за човешки права „Маргиналия“. Тя е част от екип, който по инициатива на Гьоте институт прави проучване върху проведеното дистанционно обучение. „Тепърва ще се установи, че немалък брой състоятелни деца също не се включиха в образователния дистанционен процес по други причини“, посочи Методиева.

Като най-основна и обединяваща причина за всички невключили се тя отбелязва неспособността на децата да учат добре, която се забелязва от години и е в основата на лошите средни резултати от различните изпити. "И това въобще не е проблем само на дистанционното обучение."

Водещи за невключването са техническите причини, каза още Марта Методиева. „Поради което бяхме призовани да не пишем прекалено ниски оценки, защото не си даваме сметка при какви трудности живеят децата, които не са от София.“ В най-централните училища образованието на две скорости ще е най-слабо застъпено, но извън столицата и в по-крайни населени места може би ще се окаже, че не са две скорости, а три, коментира тя.

Бедността е сложно понятие, не само на финансово или на техническо ниво. „Тя е като цяло неспособност на целия семеен организъм да се включи в общото образование на децата. Не става въпрос само да дадеш на едно дете компютър, телефон или таблет. Ти трябва да му дадеш контекст, в който то да ги ползва, да му дадеш пространство и хора, които да го подкрепят, докато се бори с нещо, което е трудно и в нормални обстоятелства. Бедността за мен е опростяващо понятие“, подчерта Марта Методиева. 

Около 10% от учениците или близо 1300 деца в Ловешка област не са взели участие в електронното дистанционно обучение заради липсата на интернет или мобилни устройства и компютри. Повечето от тези ученици са от малцинствени общности или от социално слаби семейства. Разполагали са с материали на хартиен носител, попълвали са тестове, решавали са задачи, но на практика пълноценен учебен процес не е имало.      

Лятното присъствено обучение в област Ловеч се провежда в 30 училища. В него могат да се включат и децата, които смятат, че имат пропуски заради нетрадиционната форма на дистанционното обучение, изтъква образователният експерт Иваничка Буровска. Защото „прекият контакт, начинът на обяснение, когато се работи с по-малък брой ученици, е съвсем различен.“

Всяко училище си има график за провеждане на допълнителното обучение. Директорът на средищното училище „Панайот Пипков“ в Ловеч Валери Митев пояснява, че дистанционната електронна форма на обучение е обхванала 60 на сто от учениците. На останалите са били раздавани материали на хартиен носител. Сформирани са 15 групи за допълнително обучение през летните месеци. Децата се извозват, подсигурени са храна и дезинфектанти.  

„Работим върху материала, който не сме успели да усвоим през учебната година. На децата не им е тежко, не им е досадно. В края на обучението ще направим няколко теста, за да установим какво и колко са усвоили през това време“, разказва учителката по български език Християнка Петкова.  

При нашите условия дистанционното обучение не беше най-добрият вариант, защото децата ни пътуват от селата, имаме по-трудна комуникация с тях, липсват им устройства, нямат компютри вкъщи, нямат интернет“, допълва преподавателката.

Наесен учителите ще трябва да положат доста повече труд, за да наваксат пропуснатия материал. За мен тази форма, дистанционна, дори на хартиен носител, не е най-удачната форма, категорична е Илияна Стоянова, която води допълнителните часове по математика. Тя подчертава, че за много от децата самостоятелната работа с учебник е трудна дори в училище, когато има надзор от учител. "И се получава една много голяма дупка в образованието“, обобщава тя.

Различните гледни точки чуйте и в звуковите файлове.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Семерджиев

Окончателно: 20 г. затвор за Георги Семерджиев за тежката катастрофа, отнела два живота

Върховният касационен съд сложи точка на делото за тежката катастрофа от лятото на 2022 година, в която на столичния булевард "Черни връх" загинаха две млади жени. Магистратите потвърдиха 20-те години затвор, на които футболистът Георги Семерджиев беше осъден първо от Софийския градски, а след това и от Софийския апелативен съд.  Върховните съдии..

публикувано на 21.05.25 в 15:05

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04