Кога ще заработи 5G мрежата в България

Мобилните оператори очакват разгръщането на новия честотен ресурс в началото на следващата година, пояснява Владислав Димитров, който отговаря за изграждането на мрежата на един от големите телекоми.

„Новите честоти в спектъра на 700 мегахерца и в спектъра на 3.5 гигахерца, които очакваме в началото на следващата година и с тях в България да почнем изграждането и предлагането на истински 5G услуги към крайните ни потребители. В това отношение в България всичките телеком оператори работим в условието на недостиг на спектър. Ние разполагаме само с 42% от спектъра, с който европейските телекоми разполагат.“

Телеком услугите в България са на над средноевропейско ниво като качество, твърди Димитров. Дори и с пандемичната обстановка от началото на март, при която натискът върху капацитета и качеството на мрежите е бил съществен, българските телекоми са издържали на предизвикателството.

„Мисля, че ще се справим с въвеждането на 5G в рамките на един петгодишен период. Очакванията са повече от 50 или 60% от капиталовите разходи на телекомите да са свързани с 5G, което за България означава стотици милиони инвестиция от големите телекоми.

Сред честотите, които трябва да бъдат освободени, са такива на военните. Преди повече от  година заместник- министърът на отбраната Анатолий Величков прогнозира, че това няма да се случи скоро заради милионите, които са нужни. Спектърът, който трябва да се освободи, се ползва от изтребителите МиГ, Су-25, вертолетите Ми-24 и Ми-17, както и от групата l-39. Честотите се ползват и за самолетите, които изпълняват мисия „Въздушна полиция“ („Air Policing“) и са част от интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана.

От първи юни Националната телевизия освободи честоти в честотния спектър в обхват 700 MHz за развитие на мобилни мрежи пето поколение в 14 области на страната. Държавата засега помага, поясняват от бранша и дават пример с промяна в строителното законодателство, която ще позволи в бърз режим и при минимални ресурси да бъдат обновявани мрежите с устройства пето поколение.

Като положителен знак за развитието на 5G мрежите се възприема и решението на Министерството на информационните технологии и съобщенията за оптимизирането на таксите за радиочестотен спектър.

„Намалявайки я, да дадат възможност и знак на операторите, че държавата предпочита тези средства не да ги вземе под формата на такси за радиочестотен спектър, а да стимулира операторите да ги вложат в мрежата“, коментира Д-р Жанет Захариева от Асоциацията на европейските телекомуникационни оператори.

„Инвестициите в петата генерация мрежи ще бъдат изключително големи. Поне първите години, специално в България, с оглед развитието на останалите ни индустрии, ние не очакваме кой знае колко голямо търсене от страна на индустрията и от страна на домашните потребители“, допълва тя.

Гейминг платформите и платформите за видео съдържание са сред най-сериозните консуматори на 5G. С особено голям потенциал са телемедицината и земеделието. Жанет Захариева цитира проучвания, според които до 2030 година 2/3 от хората по света ще преминат към 5G.

„Петата генерация се очаква да бъде гръбнакът на четвъртата индустриална революция. За да не мислим, че тя е някъде в бъдещето, искам да споделя с вас малко цифри. В Европейския съюз вече има 50 развити комерсиални мрежи в 10 страни членки. Това са в Австрия, Финландия, Германия, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Румъния, Испания и в Обединеното кралство, което вече не е част от Европейския съюз. В Съединените американски щати и четирите представени големи мобилни оператора предлагат 5G услуги още от 2018 и 2019 година. Там предлагането вече е доста напреднало, свързано е с предлагане на „умни устройства“ в домовете и за домакинствата. В Южна Корея вече има над 100 000 инсталирани базови станции, а корейският телеком отчете над 1.5 милиона 5G абоната. Извън тези оператори, 328 оператори в 109 страни са заявили, че вече инвестират в такива мрежи. Извършват се и много тестове. 5G тестовете в края на март 2020-та година в Европа са близо 200. Спрямо 138 в края на миналата година“, отбелязва Захариева.

Част от тестовете са били направени и в България, стана ясно наскоро от отговор на Министерството на информационните технологии и съобщенията в разгара на Covid-кризата, която според доста публикации в социалните мрежи е предизвикана именно от 5G мрежите. Комисията за регулиране на съобщенията определи като манипулативни публикациите по темата. Министерството на съобщенията трябваше да уверява, че в България все още няма действащи 5G мрежи, а здравното министерство - да обяснява, че според данните на Световната здравна организация не е установена връзка между използването на 5G и вредата за човека.

Д-р Жанет Захариева от Асоциацията на европейските телекомуникационни оператори припомня, че това е не е настроение само за България.

„Сега, по цяла Европа напоследък наблюдаваме, особено в ситуацията на Covid, в която хората може би бяха стресирани от заразата, освен това имаха повече време да си седят вкъщи, да поровят в социалните мрежи, да бъдат изложени на всякаква дезинформация. Което впрочем доведе до реални негативни посегателства върху мрежите във Великобритания, в Нидерландия, в Швейцария. Които на практика доведоха до това, че се спря изцяло телекомуникацията в определени райони и градове. В момент, в който хората разчитаха изцяло на мрежите, за да могат да работят, да се учат и изобщо да имат връзка със света и с близките си. Така че това, което е нашият минус - че ние оставихме любителите на конспиративни теории да говорят. А ние мълчахме, смятайки че просто са едни смешни хора, без доказателства. И не си направихме труда, може би до момента. Сега вече е редно да започнем за говорим по тази тема“, изтъква Жанет Захариева.

Чуйте повече в звуковия файл.