Силният и слабият пулс на протеста

„Протестът продължава да има много неструктуриран характер и продължава да няма политическа формация, която да бъде припознато от протестиращите“. Това каза пред БНР политологът проф. Антоанета Христова.

Според нея това създава проблем през процеса да продължи в каквато и да е посока:

„Имаме два варианта на развитие на ситуацията. Единият е оставка на правителството и да се премине към служебно правителство сформирано от президентът Румен Радев. Този вариант е почти изключен, защото в обществото се създаде недоверие към институциите като цяло. Вторият вариант е да се проведе диалог с протестиращите и да се изпълнят частично техни искания и желания до провеждане на редовните парламентарни избори, които изглеждат смислени от гледна точка на здраво стъпила на земята демокрация“.

С коментар по темата в предаването „12+4“ се включи и политологът проф. Евгений Дайнов:

„Протестът регистрира нежеланието на българското общество да бъде натикано в господарски форми на управлението, на феодално структуриране на властта и обществените отношения, което е абсолютно невъзможно в една демократична държава“.

По думите на Дайнов протестът регистрира радикално преобръщане на общественото мнение в страната:

„ДПС се опитва да подчини ГЕРБ на себе си, да подчини Бойко Борисов и изпълнителната власт на себе си, като междувременно се опитва да се еманципира от това, че в сърцето на тази феодална конструкция в България се намира самата ДПС. Което не виждам как ще стане. Но ситуацията сега е различна“.

Проф. Христова също се съгласи, че ситуацията сега е различна, защото за център-ролята сега освен ДПС се бори още една формация – това е Демократична България:

„За достигането на нова политическа среда, на която младите хора са ярки изразители – има различни методи. Но едни методи довеждат до хаос, а други методи могат да гарантират много по-смислено и основано на знание изборно право, на което всеки от нас има право“.

Тя допълни, че затова методите за постигане на тези цели са много важни.

„От 4 февруари 1997 година не са се събирали на протест толкова много хора. В момента съвпада морално възмущение, цивилизационен бунт и политически“, смята проф. Дайнов:

„Хората искат едно нещо – да не се краде и да има общи европейски правила за всички. Алтернативата е да дойде някой, който ще спазва това“.

По думите на проф. Антоанета Христова има слабост в това, че протестът включва твърде разнообразни по състав поддръжници на различни политици и цели.

„Защото човек се увлича от каузи и потребности, но всичко това се облича в лице и в политическа формация, зад която той застава. Лице като Румен Радев, например, не се разпознава от хората като организатор. Има плакати, на които пише – не на този, не на другия. Това трябва да се избистри по съдържание“.

Интервюто с проф. Антоанета Христова и с проф. Евгений Дайнов можете да чуете в звуковия файл.