Габровско читалище популяризира гайтанджийството като културно наследство сред децата и посетителите на музеите в страната. В началото на новата учебна година екипът ще имат готовност да покаже, чрез дигиталните технологии, как работи гайтанджийския чарк - считан за първата българска машина, и как се изплита вълненият шнур.
Нарастващият интерес към традиционното облекло, народните танци, възстановките на обичаи и демонстрациите на занаяти става причина за съживяване на интереса към гайтана и неговата изработка. За да се съхрани познанието от предците ни, от габровското народно читалище „Будителите“ ще го представят по атрактивен начин, използвайки дигиталните технологии.
Начинанието е финансирано от Национален Фонд „Култура“. Чрез триизмерно изображение, което ще се възпроизвежда в преносим куб, децата в класните стаи и посетителите в музеите в страната ще могат да видят как работи гайтанджийският чарк - считан за първата българска машина.
Любопитна история за промишлен шпионаж разказва как габровски търговец отива на изложение в град Брашов в Трансилвания и вижда машина за плетене на ширити. Издялква от дърво всеки един от елементите и като се връща в Габрово поръчва изработката им на няколко ковачи, за да не даде всички части в ръцете на един майстор. Събира ги и сглобява машината за изплитане на вълнен шнур. Така габровски ковачи напускат железарската си работа и започват да правят само части. За няколко години те се обособяват в отделен еснаф. Производството и ремонтът на чаркове се превръщат в един от най-доходоносните занаяти.
Машините се продават в тогавашните гайтанджийски центрове Карлово, Калофер и Сопот. Плетенето на гайтан в Габровско започва сравнително късно - през 30-те години на XIX век, но занаятът се развива бързо и става един от най-силните в района. На него се дължи икономическият подем на Габрово, донесъл на града - във времето на индустриализацията славата на Българския Манчестър.
До ден днешен габровци произвеждат гайтан и той се използва предимно за украса на носии. В Етнографския музей на открито Етъра вълненият шнур се изплита по старата технология, както е било през XIX век - на чаркове, движени от силата на водата.
За онова време припомня Димитрина Илиева, която практикува занаята повече от 40 години: "В Габрово над Етъра, след Етъра, следват квартали Чарково и село Потока, моята майка е от село Потока, дядо ми е имал чаркове".
Гайтанът най-напред се използвал за заздравяване на шевовете на дрехите, след това за украса. Чарковете в одаите тракали и изплитали гайтан по поръчка на турската армия. След това този вид декорация навлиза и в нашето облекло, в носията, като най-много гайтан се използва за каракачанската носия - отбелязва майсторката.
Готовият гайтан се оставял в естествения цвят на вълната или се багрел. Димитрина Илиева е умела и в това занимание, което също практикува отдавна. По старата технология цветът се постига с оцветители от природата.
"Багренето с растителни бои се е практикувало даже и преди новата ера, първите бои, които са се използвали, природни бои са минералите, с тях са рисували телата си и са рисували по пещерите, те не стават за тъкани и по-късно вече преоткриват и растителните багрила", допълва Димитрина Илиев.
За разлика от химическите бои растителните дават пастелни цветове, а голямото предимство на естествените багрила е, че не провокират алергични реакции. Минусът е, че процесът е много бавен и два пъти трудно се постига един и същ цвят, обяснява Димитрина. Цветовете се получават, според това по кое време на годината е събирано растението, дори от коя страна на дървото са брани листата.
Целия репортаж на Велина Махлебашиева можете да чуете в звуковия файл.147 години след героичната гибел на Таньо Стоянов и неговата чета, утре от Тутракан ще потегли юбилейното 40-о издание на националния поход "По стъпките на Таньо войвода". Финалът е на 2-ри юни – на Керчан баир край село Априлово, където е загинал войводата. С преглед на маршовата и строева песен още днес започна подготовката на..
В село Бесарабско в област Одеска, новото име на село Тарутино, живеят предимно етнически българи. 10 000 сънародници пазят родната култура и традиции. Кмет на общината е Сава Чернев. Близо 600 души отбелязаха 24 май. Български ансамбли от различни населени места се събраха в Културния център, разказва генералният ни консул в Одеса..
Първият по рода си Национален фестивал на приложното изкуство ще се проведе във Велико Търново идната седмица. Тридневният артистичен форум се организира от Народно читалище „Надежда 1869” в партньорство със Сдружение „Клубът” и финансовата подкрепа на Община Велико Търново. Събитието е своеобразно продължение на провежданите през последните три..
Публично четене на Библията от млади хора от протестантски, евангелски и адвентни църкви се организира в Силистра, в навечерието на 24 май. Основния акцент бяха нуждата от ценности, вяра и добродетел в съвременното ни общество и да ни напомнят, че четмото и писмото български са били създадени, за да се чуе Божието слово на разбираем за народа..
Близо 30 000 лева осигури националната кампания „Прегърни своето бебе – отключи мечтата си“ за репродуктивни изследвания на пациенти и за ин витро процедури. Инициативата е на Фондация „Искам бебе“ и стартира на 1 февруари т.г. и продължи три месеца. В този период във всички филиали на лаборатория в страната важни репродуктивни изследвания бяха на..
В деня на Светите братя Кирил и Методий ви отвеждаме към дряновското село Керек а, свързано по силен начин с паметта за равноапостолите. Там в църковния двор, повече от век назад родолюбиви балканджии издигат паметник в прослава на Кирил и Методий, и той е първият в България . Издигнат в църковния двор, а в последствие преместен до кметството,..
Сияна Начева е най-малката - на 13. Мария Буцева и Яна Спасова са на 16, Йоана Петрова е на 17, Дияна Гечева, Бояна Каракашева и Виктория Евънс са по на 19 години. Някои от тях са вече студентки. Други правят планове. Виктория ще става биохимик, Дияна -финансист, Йоана мечтае за право, а Яна е с амбицията да бъде разследващ журналист. Останалите..
Влизането ни в еврозоната от 1 януари 2026 г. ще е твърде рано , категоричен бе пред БНР икономистът Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и..
„Аз не съм за еврото в този момент, и съм за провеждане на референдум. В момента това политическо натискане отвън озверява хората.“ Това каза..
" Пеевски като валяк прегази къде каквото има по пътя му. Не бих казал, че Доган окончателно ще излезе от политиката, но това са последни издихания - на..