Находището, обявено от турския президент Ердоган, се намира на около 150 километра навътре в морето и е съвсем близо до точката на пресичане на икономическите зони на България и Румъния, уточни експертът. „И понеже българската държава вече е раздала на концесии два-три блока за търсене на газ и нефт, то би могло, следвайки геоложката структура на морето, да се очаква, че ако на едно място е намерено, то има някакви шансове да се намери газ или нефт и в българската икономическа зона.“
Анонсираната дата за начало на експлоатацията на находището - 2023 година, е избрана с политически съображения – заради стогодишнината от основаването на републиката и Ердоган иска да се похвали с голям успех, посочи Пламен Димитров. Той е скептичен, че експлоатацията може да започне толкова скоро, заради липсата на капацитет на турската държавна петролна компания за подобни проучвания.
От чисто икономическа гледна точка това находище, с така оповестените параметри, очевидно не е решаващ фактор, който ще промени правилата на геоенергийната игра в Черноморския регион и в Югоизточна Европа, коментира Димитров. 320 милиарда кубически метра са сериозен обем газ, находището може да бъде икономически ефективно, само че извлекаемите запаси никога не надхвърлят 70% от наличността в находището, отбеляза той и добави, че според геолозите истинския обем на едно находище става ясен едва когато експлоатацията му вече е приключила.
Смешно е да се говори, че Турция може да се превърне в износител на газ, подчерта Пламен Димитров. Страната потребява над 40 милиарда кубически метра газ годишно, а максималният годишен добив от едно такова находище би бил между 5 и 10 милиарда, тоест то не може да покрие дори една четвърт от турските потребности, поясни той.
Пламен Димитров отбеляза още, че през последните месеци на турския газов пазар се случват драматични промени. „И главната тенденция е рязкото намаляване на дела на руския газ на турския пазар. Ако преди две-три години Русия снабдяваше Турция с повече от половината от газа, потребяван в Турция, то към днешна дата, за първата половина на 2020 година делът на руския газ на турския пазар е паднал под 20%. Вече на първо място като вносител на газ за Турция е Азербайджан. И това се случва на фона на рязко увеличения капацитет за директен пренос на газ от Русия към Турция, след като заработи газопроводът „Турски поток“. Причината е една единствена – руският газопроводен газ е значително по-скъп от втечнения газ, а Турция успява в последно време да изгради приемни терминали за втечнен газ, които могат да покрият 80-90% от нейното потребление.“
„Турските газови компании започнаха интензивно да купуват втечнен газ и този втечнен газ вече се доближава до половината от обема на турския пазар. Така че Русия има огромни проблеми на турския пазар и без откриването на това находище, за което беше съобщено в петък. Разбира се, то също ще окаже влияние. Ако Турция започне производство и има собствен добив, то очевидно е, че ще намалее вносът на газ“, изтъкна Пламен Димитров.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
"Част от исканията на синдикатите бяха удовлетворени, затова в крайна сметка те седнаха на масата и се превърнаха в едни умерени защитници на бюджета, който бе внесен". Това коментира пред БНР политологът Калоян Велчев : "Част от недоволството към бюджета идва и поради поне два факта, отвъд самите политики, които са заложени вътре. От една страна..
"Сеизмичните събития носят и двата типа усещане - и хоризонтално, и вертикално , тъй като вълната има и двете раздвижвания на земните пластове - и хоризонтално, и вертикално, но за усещането зависи колко близо са хората до епицентъра ". Това каза пред БНР доц. д-р Пламена Райкова от департамент "Сеизмология и сеизмично инженерство" към..
"Параметрите на бюджета за следващата година не ми харесват , както и предполагам на повечето от слушателите". Това заяви пред БНР доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН: "Всъщност нямахме много време да се запознаем с параметрите на бюджета. Основният параметър беше времето, което беше предоставено на..
Един музикален инструмент бе събуден след 50-годишно мълчане и събиране на прах в музея . Цигулката на сливенския композитор Мишо Тодоров отново зазвуча в залата на Читалище "Зора“ след 50 години мълчание. Тя бе реставрирана от казанлъшкия лютиер Андриан Андреев . На сцената цигулката "проговори“ в ръцете на виртуозната цигуларка Кремена..
Световноизвестният норвежки писател Том Егеланд се завръща на българския книжен пазар с новия си роман "666" на издателство "Персей" . "Том Егеланд винаги прави много сериозни проучвания за своите романи и неговият герой археологът Бьорн Белтьо винаги е въвлечен в такива интересни романи с елементи на напрегнат трилър, религиозни загадки..
На 16 ноември ще се състои историческа възстановка по случай 140 години от Сливнишката битка. Във възстановката ще има над 400 участници. "Всяка година ноември месец Сливница става център на събитията около честванията за Сръбско-българската война , като на всеки юбилей винаги става нещо по-голямо. Едно време се строяха паметници. Сега сме..
"Нашата работа като гражданска организация не е да вървим заедно с инспекторите и да обикаляме по магазините, а по-скоро да имаме ясен механизъм за това как да предаваме информация, която получим , да кажем някакъв сигнал или жалба, да можем ние по най-добрия начин да го формулираме и да го дадем на контролните органи". Това каза пред БНР Богомил..
Рекорд по най-много изкачвания на Хайдушката пътека в Сливенския балкан постави Милен Шидеров от Сливен. За 24 часа той направи 12 качвания и..
Малка част от дълга е за покриване на стари дългове, друга за покриване на дефицита, губят се около 5,4 млрд. евро – около 10 млрд. лв., с които..
Изборът на социалист – Зохран Мамдани за кмет на Ню Йорк е шамар за Тръмп, коментира в интервю пред БНР дипломатът Стефан Тафров. "Това е..