Петя Николова: Дигиталното образование може да върви заедно с традиционното

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Репортаж на Добромир Видев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Дигиталните технологии са предизвикателството за развитие на потенциала на учителя. Това казва Петя Николова от врачанското училище СУ „Никола Войводов“. Тя е поредният герой в поредицата “Дигитални будители”. 

Учителят Петя Николова с отличието на БАИТ

След 17 години като учител по български език и литература, Петя Николова смята, че динамиката в образователния процес от последните години и месеци дава възможност на всеки един учител да изпробва собствения си потенциал. Казва, че началото при дистанционното обучение било несигурно. Дори страшно… 

“Аз си го признавам, че в началото и за мен беше нещо ново, нещо различно. Не че не съм прилагала досега в практиката си приложения или програми, но те са били като част от традиционното преподаване, с цел да помагам, да заинтригувам интереса на учениците, да ги провокирам по някакъв начин. Предвид това, че те са едно съвременно поколение, което ние наричаме дигитално поколение".

Трябва да се разграничават дистанционно обучение и дигитално образование, смята учителят:

“Дигиталното образование, то може да върви в крак с традиционното. И не е задължително да е дистанционно. Ние можем да прилагаме, да използваме тези технологии, техники и ресурси и като част от традиционното преподаване. И тогава вече можем да говорим за едно дигитално поколение, което да използва дигиталните си умения с образователна цел. Учениците бяха много ентусиазирани. Радваха се, че ще използват именно устройствата си за образование. В началото техният ентусиазъм беше заменен със също известна несигурност. Те осъзнаха, че не е достатъчно само да използваш компютъра, лаптопа и таблета. А да го използваш по предназначение”. 

“Когато започнах да преподавам нов материал, усетих в тях тази несигурност. Че те искат освен да го видят на устройствата, искат да чуят гласа ми. Тоест, да са сигурни, че аз съм до тях, за да са по-уверени в себе си. Оказа се, че само устройството не е достатъчно, т.е. социалният контакт, фактът, че искат да ме чуят, да ме видят, си казва думата. Тогава те се чувстват по-сигурни и по-уверени в себе си. Аз затова прибягнах към приложение, което предлага видеовръзка. Тоест, те могат да ме видят, да чуят гласа ми. Което означава, че щракането с мишката не може да замени човешкия глас. Социализацията, социалният контакт, социалната връзка тук беше много важна. Чисто човешки, според мен”, споделя впечатленията си Петя Николова. 

Единственият минус от тази комуникация учителят от Враца вижда от бавната обратна връзка: 

“Нямаше го този моментен ефект. За разлика от едно стандартно обучение, в което във всеки един момент аз мога да разбера кое е разбрано, кое не е, какво да повторя, учениците трябваше да разчитат на собствената си отговорност и на собственото си сериозно отношение към процеса”. 

А резултатите били повече от успешни. И то защото се е върнало доверието в учителя. 

“Обществото, в прекаленото си желание всичко да е прозрачно, започна леко да се бърка в работата на учителя, което не е много добре. Цялото ни общество и въобще, и родители като че ли станаха специалисти във всяка една област. Някак си ролята на учителя стигна до там, че той трябва да показва, да се доказва непрекъснато в професионално отношение. Пък и в чисто човешко. Това гледане под лупа, едва ли не, на работата на учителя като че ли леко „изтъни“ и доверието между работата на учителя и цялото ни общество”. 

“В този момент обаче, се върна доверието и родителите като че ли осъзнаха, че това е една екипна работа. Тоест, учителят не може да бъде сам, не може да го оставим да бъде сам в цялото това нещо. И в същото време да му търсим такава прекалена отговорност. Осъзнаха, че това е една система, една машина, която, за да работи, трябва да има свързаност между елементите ѝ. И родителите мисля, че осъзнаха това нещо и си възвърнаха доверието в работата на учителя. Което от една страна е добре. В този смисъл съм благодарна на ситуацията”, допълва Петя Николова.

А какво ще се случи през новата учебна година? 

Николова е сигурна, че са нужни политики, които да помогнат новите технологии да бъдат близо до учителите. Това ще ги направи по-сигурни и по-уверени: 

“Какъвто и да е резултатът от цялото дистанционно обучение и колкото и неща да си изговорим, искам един апел да направя към своите колеги - да бъдат по-смели и по-уверени в себе си. Те могат. Те са страхотни професионалисти. Смятам, че тогава ще имаме успех. Просто учителите не трябва да се страхуват от новото, от промяната. Защото всяка промяна си носи своите положителни неща”. 

Петя Николова очаква новата учебна година да започне присъствено. И се надява да има възможност да приложи наученото от времето на дистанционното обучение. Казва, че след като получи отличието за Иновативен подход за преподаване на Българската асоциация по информационни технологии /БАИТ/, може да се нарече дигитален будител. 

“Дигитален будител? Ако съм събудила поне малък интерес или съм вдъхновила учениците си по някакъв начин, или съм ги окуражила, или съм довела до съзнанието им, че могат да разчитат на времето, в което живеят, и на себе си, смятам, че да, в това отношение съм успяла. Тук ще си позволя да цитирам думите на великия Стефан Данаилов, които веднъж много ме трогнаха. Той каза, че за да си добър учител…. 

…трябва първо да си добър човек…”

“И ако аз съм добър учител, то значи, че съм и добър човек. Което ме прави много щастлива. Тоест, успяла съм по някакъв начин и в личен, и в професионален план. В личен план си пожелавам повече сигурност, подкрепа, една по-спокойна учебна година, макар че не съм много сигурна в това. Една спокойна година, която, естествено, да доведе до нови успехи”, каза в заключение учителят Петя Николова.