Нерегламентираните маркировки могат да объркат и туристи, и спасители

От Природен парк „Сините камъни“ алармираха, че хора, познаващи планината, са решили да направят свои пътеки със свои маркировки, а това може да доведе до непридвидими ситуации за хора, които не са толкова наясно с маршрутите или пък в случай на спасяване или издирване.

В Природен парк „Сините камъни“ има официално 18 пътеки, които се поддържат и маркират редовно. Директорът на парка Ирина Петрова съобщи, че все повече ентусиасти маркират свои пътеки с нехарактерни за парка цветове. 

„И туристите от други краища на страната като дойдат, хващат някаква пътека, мислят си, че е законна и изведнъж стигат до нищото. Или пък ръчно направени табелки“, коментира Петрова пред БНР.

От Планинската спасителна служба са против, защото при загубени туристи и незаконна маркировка, става неточна и ориентацията.

Командирът на сливенския отряд Николай Сотиров обяснява, че официалните маркировки в цялата страна са в четири цвята – жълто, червено, зелено и синьо. „Всички пътеки в България съгласно регламентите се маркират с тези цветове. Има много разклонения, но винаги вървят в тези цветове. За да е една маркировка официална, тя трябва да е маркирана примерно с бяло-жълто-бяло, или бяло-зелено-бяло, бяло-червено-бяло и т.н.“  

Опасността при нелегалните пътеки и свободните интерпретации на маркировките идва от това, че те започват да се утъпкват, уточнява Николай Сотиров. „Аз съм виждал много такива пътеки в нашата планина, които са едноцветни – или само жълто, или само синьо. Но маркировката е много неясна, което създава предпоставки хора да се изгубят.“

В случай на контузия, загубване или друг вид бедствена ситуация човек няма как да обясни на Планинската служба къде се намира, на коя пътека, на кой разклон, категоричен е Сотиров. Планинският спасител дава пример как дори на учение Планинската спасителна служба една нерегламентирана пътека може да доведе до голямо забавяне в търсене и спасяване на пострадал. 

„Отиграхме именно такава ситуация, в която лице се е изгубило в импровизирано маркирана пътека. Въпреки че беше учебна акцията и имахме що-годе някакъв район, в който е пострадалият, спасителите много трудно се ориентираха да стигнат до него, да му окажат помощ. И ни костваше доста време – 3-4-5 часа. Ако беше на маркирана пътека, щеше да ни отнеме не повече от час, час и половина.“

Туристите се ръководят от свой принцип в планината - „каквато маркировка почнем, такава следим“, но признават, че не е редно да се правят маркировки извън официално регламентираните.

Още детайли по темата - в звуковия файл.