Доц. Росен Калпачки: Съвременното лечение на инсулт намалява инвалидите

Първите 3-4 часа са жизненоважни за пациента с инсулт, затова реакцията на околните в такива случаи е от ключово значение, припомнят лекарите.

„Първият белег е изкривяване на лицето – внезапно, не постепенно и не от три месеца. Вторият белег е проблем с говоренето с този човек. Всеки проблем с говора, внезапен, е може би инсулт. И третият проблем е слабост на ръка или крак, не изтръпване, не усещане за мравучкане. Слабост – тази ръка не може да държи вилицата, изпуска телефона, не може да уцели ключа за осветлението. Не от вчера, не от половин година, не ту я има-ту я няма. Внезапна слабост. Това почти сигурно е инсулт“, насочва ни доц. Росен Калпачки, началник на Клиниката по нервни болести в столичната УМБАЛ „Света Анна”.

Много рядко тези белези се явяват съвместно, но дори само един от тях да е налице, незабавно трябва да се потърси лекарска помощ, подчертава доц. Калпачки.

„Обикновено зад тези три белега се крие инсулт, който представлява това, което представлява да видите човек на бесилката. При обесения кръвта към целия мозък спира. При инсулта кръвта към определена зона в мозъка спира, но тя може да е жизненоважна и да доведе до смърт дори за няколко часа.“

Всяка минута е важна, категоричен е Росен Калпачки. „Лечение за инсулти вече има“, казва той и именно затова съветва близките на пострадалия да действат веднага, без паника и колебание и без да губят време да мерят кръвно и пулс и да дават някакви лекарства, храна, вода и т.н.

„Бърза помощ“ не е панацея, въпреки че там нещата съществено се подобряват и кодът „инсулт“ вече е спешно състояние, изтъква доц. Калпачки.

„Тя невинаги може да се озове веднага до вас. Всеки път, когато разполагате с транспорт, който може да стигне до болницата, не се питайте дали човекът може да бъде транспортиран, не се питайте дали може в такава кола, дали можете вие самият, дали ще му стане по-лошо в колата – просто грабнете вашия близък и го водете в спешното отделение.“

Инсултите рядко стават в работно време и това е нещо, което ни отдалечава от други заболявания, отбелязва още лекарят.

Ако приемем, че сме се справили с острата фаза, ефектът от това правилно, съвременно лечение е, че повече от два пъти се увеличава броят на болните, които няма да имат нужда от никакъв лекар след излизането си от болницата, допълва Калпачки. 

„Това е уникално – да видиш един парализиран или в безсъзнание човек, който след няколко часа или след няколко дни си тръгва на крак и ти казва „довиждане“, и се ръкува с теб, и може да ти благодари  – това е безценно“, коментира доц. Росен Калпачки.

"Много от болните, които губим, с инсулти, в България, ги губим в този, следостър период. Здравеопазването в България е длъжник на тези хора", допълва доц. Калпачки, визирайки по-тежките случаи на трайно или продължителна инвалидизация, които налагат постоянна грижа за болния след неговото изписване. И отново апелира – „бързайте, за да може доброто лечение на инсулта да не създава инвалиди“.

Със съвременното лечение намаляваме броя на инвалидите, обобщава специалистът.