„Разбира се, психиатрията се справя изключително с душевната болка, но тя е свързана силно и с телесните болки. Колегиумът по частна психиатрия успя да изгради серия от консенсусни становища, които станаха гръбнакът на медицинския стандарт по психиатрия.
Започнахме да издаваме специализирано списание по психиатрия – „Рецептор“. Водещи световни психиатри са гостували у нас на годишните конференции. И сме вече член на Европейската психиатрична асоциация“. Това отчете проф. Маринов.
Той добави, че имат признание у нас като специалисти.
По темата за битовите условия в психиатриите проф. Маринов посочи, че те са различни в различните болнични заведения.
„Друг е въпросът, че не се развиваха дневните центрове и защитените жилища. Това обаче вярвам, че ще се промени. Имаме комисия от ЕПА, която даде ясни послания за промени у нас.“
Във връзка с пандемията Covid 19 и влиянието върху хората, специалистът обясни:
„Има две проучвания, които показват, че честите психични заболявания са по-леки като състояние, а редките са по-тежки - като депресивни и тревожни разстройства, които бележат известен ръст.
Самата тема Covid 19 е темата Страх. Ирационален, надхвърлящ реалната опасност и темата навлезе като тема на мисловни отклонения. Това е доста неприятно, защото това влошава общата клинична картина.
Но ние трябва да се адаптираме и да лекуваме тези болни. При всички случаи Covid 19 оказва мощно въздействие върху психиката на всички хора, и на тези които не вярват в него“.
За ситуацията в училищата проф. Маринов посочи, че картината носи песимизъм:
„Ние трябва да свикнем да живеем с вируса. Но разбира се, стресът в детската възраст се повишава. От друга страна има позитивизъм – световната наука е форсирана да направи ваксина и това ще стане скоро, надявам се.“
„Добре е, ако медиите имат една обща стратегия за отразяване на проблемите на психично болните у нас, за да не се търси само сензацията", пожела си експертът.
Още по темата в звуковия файл.
Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..
- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..
" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях". Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..
Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..
Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..
Днес е новият бойкот на търговските вериги, който този път обхваща и банките. Призивът днес е освен да бъдат бойкотирани хипермаркетите, хората да не плащат и с банкови карти. В 18 часа пред БНБ организаторите ще изнесат допълнителна информация, свързана с банковите такси, както и ефекта от днешния бойкот. "Погледнато назад във времето, към..
Бойко Борисов в момента е в най-трудната ситуация, защото трябва да задоволи всички желаещи страни с техните неформални и неофициални искания. Това коментира пред БНР Пламена Игнатова от Клуб Z. " От една страна трябва да задоволи Ахмед Доган и неговите хора , защото мнозинството не е стабилно. Трябва да задоволи и неформалното влияние на..
" КС е представил едни данни, а манипулациите в България са много по-големи. Тези данни дали ще бъдат признати от "Информационно обслужване", или отново..
Неизвестни факти от руските военни архиви сочат, че през 1878 година Кърджали е освободен след тежко сражение, разказва за БНР Станчо Станчев,..
Цялото интервю на Снежана Иванова с Радан Кънев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.