Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Милчо Манчевски: Истината в изкуството често е по-важна от фактологичната

Лесно е да счупиш прозорец, по-трудно е да смениш стъклото, казва режисьорът

Милчо Манчевски
Снимка: Ани Петрова

„Постоянно се боря с проблема за истината и измислицата. Тази истина, тази истинност, която художествената измислица предлага, често е много по-важна от фактологичната истина. Истината сама по себе си се състои от факти и е нещо, което журналистиката или историята представят. Изкуството се занимава с вид истина, която е в съвсем друга плоскост. Усещането да си влюбен, усещането за огромна загуба - този вид истини, които изкуството може да комуникира, са често по-важни от фактологичната истина.“ Това каза в интервю за "Хоризонт" режисьорът от Северна Македония Милчо Манчевски.

Неговият филм „Върба“ открива "София филм фест".

„Дървото и символизмът, закодиран в него, присъстват в много култури, особено в славянския фолклор. Формата й, нейните клони не отиват към небето, те се връщат към земята, сякаш за да докоснат отново корените и да сътворят кръг. Те не се чупят, те просто се огъват и оцеляват“, посочи режисьорът, който бе гост на предаването "Хоризонт до обед".

Запитан за влиянието на политиката в изкуството Манчевски коментира, че тези процеси винаги са съществували, но сега вече са по-видими:

Киното е доста скъпа играчка. Изключително въздействаща и влиятелна играчка. Поради тази причина то винаги е страдало от най-различни видове натиск. От една страна имате комерсиалния натиск, който е идеологически по някакъв начин. Всеки филм съдържа в себе си идеологическа позиция. Един екшън филм също е политически филм. От друга страна – натискът на хората, които финансират киното, има натиск и от филмовите фестивали. Но сега то се артикулира и обявява и става нещо, върху които дебатираме.“

„Политиката подсилва разрушителните импулси, омразата и расизма и виждаме политици, които извличат полза от това. Те не биха били избирани, ако не съществуваха расизъм или пък национализъм. От друга страна, ако национализмът не съществуваше, тези политици не биха излезли изобщо напред. Отнема толкова усилия да се правят конструктивни неща, да се изрази привличане и разбиране. Толкова е лесно да счупиш прозорец, но отнема много време да смениш стъклото, да направиш прозореца, да го купиш...“, отбеляза още Манчевски.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Превод в ефир: Стефан Прохоров

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

В рубриката "Горещи сърца" гостува Росен Рашев - Рошпака

Ярки, весели, неочаквани и причудливи, също като своя автор, са платната на Росен Рашев – Рошпака, който е виден представител на наивизма в съвременната българска живопис. Той е на 55 години, роден е и твори във Враца. С четка и боички – от малък Още от детската градина Росенчо, както го наричали учителките, бил най-сръчното дете. Попълвал без..

публикувано на 23.11.25 в 06:13
Ю Несбьо

Ю Несбьо, ексклузивно за БНР: Писателят трябва да се доближи до всичките си персонажи

Книгите му са преведени на повече от 50 езика. Продадени са в над 60 милионен тираж. Ю Несбьо е известен като "Краля на скандинавския ноар" .  Негова емблема в криминалния жанр е инспектор Хари Хуле, а в България писателят дойде, за да представи романа си "Кръвни връзки". Продължение на успешното заглавие "Кралството", новата книга..

публикувано на 18.11.25 в 07:00
Надя Попова

Надя Попова за невидимите нишки между преживяното и въображението

Отваряме страница, в която думите са преживени . Страница, през която ще се опитаме да навлезем в един свят, където поезията е житейската съдба е изстрадана и осветена отвътре. Гост на БНР е Надя Попова - поетеса със силен вътрешен глас, преводач с изключителен усет към нюанса, редактор, който десетилетия пази и пренася литературната памет . Един..

публикувано на 17.11.25 в 13:46

Проф. Ивайло Търнев: Най-важната ценност е добротата

Професор Ивайло Търнев е гост в рубриката "Горещи сърца" – защото неговото сърце наистина е "горещо", а самият той наскоро усети колко много го обичат хората. "Да, има много хора, които се чувстват свързани с мен, защото сме работили по различни социални програми и вероятно сме оставили добри спомени", казва той. Когато съобщава в социалните..

публикувано на 16.11.25 в 04:42

18-годишен столичанин с мисия: Младите трябва да са гласът на своя град!

В рубриката " Горещи сърца"  ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал",  казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..

публикувано на 09.11.25 в 06:10
Мавзолеят на княз Александър I Батенберг в София.

Милена Бордън за идеята да има паметник на княз Александър I Батенберг

През 1897 година в центъра на столицата, по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер се издига еднокуполна сграда в стил неокласицизъм и късен барок. Куполът над четирите арки е украсен с месингова корона. Саркофагът вътре е от алпийски мрамор, а на стената зад него е поставен барелеф на Александър I Батенберг.  След смъртта на княз Александър I..

публикувано на 06.11.25 в 15:00
Тодор Стефанов

Джаз музикантът Тодор Стефанов: Реалността в България извиква чувство на тъга

В "Нощен Хоризонт" ви срещаме с изявения български джаз музикант Тодор Стефанов . Той е завършил Кралската консерватория в Брюксел - специалност "Поп и джаз музика". От 23 години гради музикална кариера в Белгия - свири в клубове, участва в джаз фестивали, композира и преподава музика в British School в Брюксел. "За тези, които..

публикувано на 03.11.25 в 12:10