Съвременната политика все по-често ни поставя въпроса за мястото на демокрацията в нашето общество. Днес Русия е смятана за една от най-авторитарните държави в света, наред с Китай и вероятно Северна Корея. Това не винаги е било така.
През 90-те години президентът Борис Елцин бе един от най-добрите партньори на европейските държави и САЩ. Той е възприеман и до днес като „най-демократичния“ ръководител на Русия, но повечето руснаци не го помнят с добро. Времето на неговото управление е останало в тяхната памет като „бурните 90“ години, поради огромната социална криза, разграбването на съветското стопанство, появата на руската мафия и олигархията. Освен всичко това, Борис Елцин създава и централизираната политическа система контролирана от президента, такава, каквато я виждаме и днес в Русия.
Пикът на преобразяването на страната са бойните действия започнали в столицата на 3 октомври 1993 г. и завършили с разстрела на парламента в Москва на следващия ден.
Събитията, които водят до промяната на руската политическа система, имат по-дълга предистория. Разпадането на СССР на 25 декември 1991 г. прави Руската федерация основен наследник не само на повечето активи на комунистическата държава, но и на пасивите. Екип от икономисти около Елцин предлага освобождаване на цените и въвеждане на пазарни реформи. Те започват през 1992 г. С бесен галоп обикновените граждани губят доходите си, повечето големи предприятия спират да работят, поради липса на държавна поддръжка и пазари, а трудното им положение създава възможността да бъдат изкупени на безценица.
Колкото и странно да звучи за много хора, късният Съветски съюз е предпоставка за демокрацията в бъдещата Руска федерация. Според Конституцията на страната, приета през 1989 г., Конгресът на народните депутати е върховния властови орган в държавата. Парламентът на Русия утвърждава Министерския съвет по предложение на президента, както и гласува бюджета и всички закони.
В парламентарните структури към началото на 1993 г. вече има оформена силна антиелцинска и антиреформена група. Депутатите отказват да утвърдят състава на Министерския съвет и се стремят да спрат икономическите промени, които според тях водят до разграбване на държавата.
Политикът Борис Немцов приканва някои от тях да минат на страната на президента, защото “парламентът ще бъде разгонен с войска и танкове“.
На 21 септември 1993 г. Елцин обявява Указ № 1400. С него той започва процес на промени в конституцията и търси смяна на съотношението на властите в полза на президентската институция. Насрочват се и избори за нов парламент – Държавна дума. От този момент президентът управлява с укази, без да се съобразява със съществуващата политическа система.
Председателят на парламента Руслан Хасбулатов се допитва до Конституционния съд, който обявява че държавния глава нарушава конституцията. Напрежението нараства, а страните събират въоръжени привърженици,.докато Елцин може да разчита на армията. Около и в сградата на парламента идват паравоенни групи, които са готови да защитават депутатите.
На 3 октомври една от тях е изпратена да се опита да завземе сградата на телевизията намираща се в кулата Останкино. Там поддръжниците на парламента са посрещнати с огън от специалните части. В града започват сблъсъци. Сградата на Върховния съвет, която е известна като „Белия дом“, е обградена вече от почти седмица, а на 4 октомври на мостовете срещу нея са изкарани танкове. Същият ден Борис Елцин заповядва да бъде открит огън по зданието, в което са се събрали неговите противници. По митингуващите стрелят снайперисти.
Според официалните данни в боевете на 3 и 4 октомври загиват 124 руснаци, а са ранени 348 души, много от които са мирни граждани. Реалните цифри вероятно са 3-4 пъти по-високи. Въпреки разследванията проведени през 1998 г. и до днес няма обвинени за случилото се.
Разстрелът на парламента дава възможност на Борис Елцин да въведе нова Конституция. Президентът става основната фигура в руската политика. Държавната дума и Съвета на федерацията имат съвещателни функции, а реформите продължават. Олигархията в Русия процъфтява до такава степен, че през 1996 г. успява да гарантира спечелването на изборите за Елцин, докато обикновените граждани живеят във все по-голяма нищета.
Днешното политическо лице на страната е начертано в един кървав сблъсък, който е спечелен със сила от „най-демократичния“ президент на Русия, който е привърженик на пазарната икономика, либералния модел и приятел на Запада.
За да не видим смачкването на демокрацията от хора, които твърдят, че са демократи, е добре да помним историята и да знаем, че прекалената власт в ръцете на едни човек не означава благоденствие на цялото общество, а точно обратното.
"Отвъд края на историята" с доц. Александър Сивилов в "Политически НЕкоректно" можете да чуете от звуковия файл.
Политическата нестабилност е във вреда на всички . Това каза пред БНР доц. Албена Танева, преподавател по публична администрация в Софийския университет. "От 2020 година насам научихме това на собствен гръб, което е неефективен начин за учене . Политическата нестабилност е тази игра, в която губят всички. Освен ако има някой, който няма..
Столичният общински съвет гласува увеличаване на капацитета на Столичното предприятие за третиране на отпадъците (СПТО). Ще бъдат назначени допълнително хора, които ще се включат в почистването на районите, в които изтичат договорите за сметосъбиране и сметоизвозване. В същото време Общината прекрати обществените поръчки за почистване на 1-ва..
Цялато система на заплащане в държавната администрация трябва да бъде преосмислена. Ние сме за държавните служители да си плащат осигурителните вноски. Разбира се, паралелно да отпаднат всякакви о граничения, да могат работят на повече от един трудов договор и да развиват самостоятелен бизнес, каза президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов в..
Кметът на София Васил Терзиев може да бъде санкциониран за неизпълнение на ангажиментите на общината по сметосъбирането и дейността на завода за отпадъци. Това каза министърът на околната среда и водите Манол Генов в ресорната парламентарна комисия: "През периода от декември 2024 година до настоящия момент регионалната инспекция е извършила редица..
Правителството утвърди нормативи за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2026 година за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми на БНТ - 1 378 евро, а на БНР - 345 евро. Те са съобразени с основните допускания при разработването на проекта на бюджет за догодина. От..
От КНСБ определиха проекта на бюджет за следващата година като възможен и с постигнат компромис, тъй като повишената осигуровка за пенсия ще се разпредели между бизнеса и наетите. Одобрен е проектът за държавен бюджет за 2026 г. Какви са параметрите на бюджета, одобрен от правителството? Президентът на синдиката Пламен Димитров..
Изготвен е проект за изграждането на над 7-километров довеждащ водопровод от река Джерман за Сапарева баня, каза за БНР кметът на курортния град Калин Гелев. Ще се търси бързо финансиране - около 5-6 млн. лева, отбеляза градоначалникът. Водохващането ще е на кота 1270 м надморска височина, където ще се изгради и резервоар с вместимост 2000..
Лекари от инициативата "Бъдеще в България" ще участват довечера в протестната демонстрация на "Правосъдие за всеки". Решението за присъединяване към..
Този бюджет е прахоснически, нереформаторски и изпуска възможности да приведе държавните финанси в ред , от което има нужда. Това каза пред БНР Милен..
Процедурата се усложнява, доколкото думата е в НС и трябва да проучи мотивите, и да гласува. За да се преодолее ветото, са необходими 121 народни..