Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Иван Начев: Натискът на Брюксел към България ще се засили

За разлика от Полша и Унгария, у нас качеството на живот не се е подобрило, посочва политологът

Иван Начев
Снимка: БГНЕС

„Във всички случаи политическият натиск към България ще се увеличава. Досега всичко беше много дипломатично – някак се казваше, че вървим напред, но вече очевидно имало нещо, преляло чашата, и в крайна сметка доведе до това, че и в двата доклада да няма добра оценка за това, което се случва в България“. Този коментар направи пред БНР политологът и преподавател в Нов български университет Иван Начев.

В средносрочен план той прогнозира натиск върху България, а в дългосрочен план – и до финансов натиск.

„Тоест, ако България продължава да действа така безхаберно, както в момента, ще се стигне до постепенно спиране на финансовите й средства, което не е добре за българското общество“.

Ние сме в група, която ще бъде дългосрочно наблюдавана, допълни политологът. 

Дебатите в Европейския парламент днес, посветени на България, са показателни за усилията и амбицията на новата Европейска комисия да постави върховенството на закона в основата на разпределението на средствата в ЕС, смята Начев. Въпреки необвързващия характер на резолюцията, която предстои да бъде гласувана, Иван Начев вижда потенциалните рискове:

„Тоест в един по-негативен сценарий може все пак да доведе да бъдат по-внимателно разпределяни тези средства, а защо не и до спиране на някои от европейските фондове за България.“

Това не е първи случай, когато в ЕП се приемат подобни резолюции, същото беше с Полша и Унгария, направи паралел Иван Начев.

Разликата с България обаче все пак е в това, че европейските пари, фондовете, в случая с Полша и Унгария доведоха до повишаване на стандарта и качеството на живот. Ако погледнем икономическите данни, ще видим, че тези две държави постепенно доближиха средноевропейския стандарт, средноевропейското живеене на обикновените хора, докато това в България не се случва и това е по-големият проблем“.

Според Иван Начев страната ни е разполагала с достатъчно време, за да има видими резултати за гражданите у нас, тъй като вече 14-а година сме в Европейския съюз, или повече от два програмни периода, в които се разпределят евросредства.

Видими резултати има от гледна точка на инфраструктура, но от гледна точка на начина на живот няма видими резултати. Това е повече от очевадно“.

Във всички икономически доклади се казва, че в България качеството на живот се влошава, изтъкна още Начев. По думите му това ерозира доверието в самия Европейски съюз и недоверието към българските институции ще се пренесе и към европейските.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Над 17 000 души са се подписали в подписката за категорична позиция на България в подкрепа на Украйна

Захари Карабашлиев: Всеки несправедлив мир е клокочеща нова война

Интелектуалци и общественици поискаха България ясно и недвусмислено да подкрепи Украйна в борбата ѝ срещу руската военна агресия. Това става ясно от отворено писмо, подписано от 17 000 души и адресирано до президента, председателя на парламента и министър - председателя. Автор на текста е писателят Захари Карабашлиев...

публикувано на 13.03.25 в 18:48
Румен Радев говори пред студенти в Пловдивския университет.

Румен Радев: Начинът на гласуване и неговото отчитане трябва кардинално да се променят

Начинът на гласуване трябва кардинално да бъде променен, каза президентът Румен Радев по повод случилото се в отделни секции с изборните резултати по време на последните парламентарни избори и последвалото дело в Конституционния съд за законността на вота: "Аз затова и призовах отново внимателно, без бързане, да се обмисли изборното..

публикувано на 13.03.25 в 13:17

Възможно ли е и у нас да има роботизирана рехабилитация за хора с инсулт?

Роботизираната рехабилитация извежда авангардни технологии на преден план в грижата за пациентите и вече се предлага в редица болнични заведения и специализирани центрове и у нас. Роботизирана рехабилитация е най-съвременният подход, който заедно с широките възможности за приложение на конвенциаоналните рехабилитационни методи, предлага..

публикувано на 13.03.25 в 11:31

Доц. Полина Михова: Трябва да има единен регистър за децата с комуникативни нарушения

Връчването на таблет на деца още на 6-месечна възраст меко казано е тревожен факт , заяви пред БНР доц. Полина Михова, ръководител на Департамент "Здравеопазване и социална работа" в НБУ. Тя напомни препоръките на СЗО, според които това е изцяло забранено до 3-годишна възраст, между 3 и 6 години максимумът е 15 мин., а за 10-годишните – половин..

публикувано на 12.03.25 в 11:43

Здравната грижа като супермаркет – защо пациентът е последният, за когото се мисли?

Пациентът е последният, за когото се мисли в здравната система . Този коментар направи пред БНР специалистът по медицинско право адвокат Мария Шаркова. "Често отношението е изключително патерналистично, без да се търси неговото мнение . Често чувам една мантра – защо пациентите имат толкова много права", посочи тя и обясни, че за..

публикувано на 12.03.25 в 10:35
Снимката е илюстративна

Има ли нормативни пречки пред бъбречните трансплантации у нас?

По една или две бъбречни трансплантации от жив донор се правят в България годишно, показва статистиката на здравното министерство за последните три години. При донорството от хора в мозъчна смърт данните варират от 11 до 25 трансплантации. В същото време над 770 българи чакат за присаждане на бъбрек, а десетки заминават да се трансплантират в..

публикувано на 12.03.25 в 09:23
Росица Матева

ЦИК изпрати на Темида копия на част от поисканите материали за вота

ЦИК изпрати на Софийската градска прокуратура копия на първата част от поисканите материали, свързани с образуваното конституционно дело за законността на изборите от октомври миналата година.  Иска се цялата водена кореспонденция с Конституционния съд, "Информационно обслужване", общинските администрации  и копията от приемо-предавателни разписки..

публикувано на 11.03.25 в 13:31