Още пари за детски надбавки и пенсии по време на криза - има ли логика

Детски надбавки без оглед на доходите на родителите - какъв ще бъде ефектът върху семействата и икономиката и има ли връзка предложението на правителството да отпадне подоходният критерий с наближаващите избори? Прилагането на мярката би струвало още 398 милиона лева в бюджета за догодина.

За да е справедливо, на този етап в нашата държава трябва да го има подоходният критерий, смята Мария Пеева.

„Според мен е далеч по-логично да има подоходен критерий, но нека той да е по-висок. В момента прагът е много нисък - 400 лева. Нека прагът да е висок – примерно 1000 лева, и надбавките съответно да са по-високи“, коментира Пеева в предаването "Преди всички".

Според нея при хората с добро заплащане разлика от 100 лева например при детските надбавки няма да се усети, докато при тези с критично ниски доходи няма да е така.

Мария Пеева изтъкна, че по-скоро би искала от държавата добро детско здравеопазване, по-съвременно образование за децата си и повече сигурност.

„В някакъв смисъл е доста неправилно от страна на г-жа Сачева да говори за жест, защото тези пари не идват от нейния личен портфейл, не идват от портфейла на правителството. Подобен тип разпределения плащат на практика същите хора, които ще получават помощите", посочи Панчев и поясни:

„Ако се увеличи максималният осигурителен доход на хората, които имат по-високи заплати в момента – от 3 хиляди на 3 200 и в същото време вземете тези пари, прекарате ги през държавната система и им дадете едни 40 лева отгоре, детски – абсолютно ненужно упражнение се получава.“

Данъчните облекчения са много по-добър инструмент, подчерта Панчев.

Вече говорим за електорално, предизборно харчене, коментира Стоян Панчев. „Забравени са нормалните рамки на фискалната политика. Дори ми се струва, че на г-жа Цачева това й е целта – да отива и да тества идеите в публичното пространство.“

Икономистът направи връзка с влизането в т.нар. чакалня на еврозоната ERM II:

„Отдавна аз и мои колеги предупреждавахме, че е възможно, когато се приближим към еврозоната, когато отхлабим валутния борд по някакъв начин, да се тръгне към такава фискална експанзия.“

Панчев вижда като нереалистично догодина минималната пенсия да стане 300 лева на фона на очакван спад в икономиката на страната между 7 и 8%, а в дългосрочен план на фона на очертаващи се в цяла Европа икономически структурни промени.

„Няма откъде да дойдат тези нови пари, които да преразпределим. По време на криза не е разумно да увеличаваш нито социални плащания, нито пенсии, нито заплати в частните фирми, освен ако не сте фармацевтична фирма и сега сте продали много повече лекарства.“

Стоян Панчев направи паралел с предишни години, в които правителството се е хвалело с високия икономически ръст. „Тогава нямаше големи скокове на пенсии или на някакви социални плащания. Как сега в една от най-тежките кризи, от 2009-а насам най-тежката година със сигурност, ние изведнъж започваме да увеличаваме всички социални плащания и докъде може да стигне това?“