Зураб Церетели, за когото няма вчера, има само утре

От днес до 15 ноември столичната галерия „Графикарт“ ще покаже рисунки, графики и монотипии на Зураб Церетели.

От възхита до възмущение - 86-годишният грузински скулптор и художник предизвиква полярни оценки от десетилетия. В София ще бъдат показани за първи път негови графични листи, монотипии и рисунки.

Освен като творец, Зураб Церетели е познат и като председател на Руската академия на изкуствата, посланик на добра воля на ЮНЕСКО и Кавалер на ордена на Почетния легион на Франция.  

Церетели има своето запазено място в световното арт пространство с монументалните си творби в Русия, САЩ, Англия, Израел, Испания, Бразилия, Франция, Тайланд, България, Грузия. У нас скулптура на Церетели е разположена в Двора на кирилицата в Плиска.

През 2008 г. Зураб Церетели имаше изложба в Пловдив. Градът не е избран случайно.

Зураб Церетели е наследник на грузинския княз Алексей Церетели, руски дипломат, който през 1876 и 1877 г. ръководи руските консулства в Одрин и Пловдив. След Берлинския конгрес е част от международната комисия, съставила Органическия устав на Източна Румелия. Паметник на княз Алексей Церетели има в Батак. На него е кръстено и пловдивското село Церетелево.

Василий Церетели определя дядо си като много слънчев и позитивен човек. „За него е много важно да влага в своето изкуство тази позитивна енергия.“

„Аз вярвам в изкуството на Зураб Церетели, той е мой герой“, не крие арт дилърът на Зураб Церетели извън Русия Стефан Стоянов.

Когато започнал да работи с него, Стефан поискал да живее при него в продължение на две седмици и да е неотлъчно с него през този период. „Прекарах две безумно фантастични седмици. Аз съм на 54, разлика от около 30 години. Някъде към 10 вечер вече изнемогвах. От сутрин до вечер – от 7 часа закуска, някъде към 12 той се прибира в спалнята си. Много рядко се раждат такива хора“, споделя Стоянов.

Той иска софийските любители на изкуството да видят „интимния Зураб“, темите, които го вълнуват от млад художник до днес – любовта, носталгията към родната Грузия и любовта към живота.

Стефан Стоянов адаптира изложбите на Зураб Церетели за съответната публика. „Защото всяка публика, всяка географска позиция има своята светлина, своето светоусещане, своята чувствителност. Не можеш да дойдеш с куфарите от Ню Йорк или Москва, да ги стовариш в България и да кажеш – ето ме и мен, аз така виждам светлината. Трябва да има някакъв диалог с конкретната култура“, убеден е Стоянов.

Критиците на грузинския творец определят работите му като кичозни. Стефан Стоянов смята, че те не отчитат спецификата на обкръжаващата среда, в която дадена скулптура се намира.

„Това е човек, който се вписва в мястото, в което работи – от мозайка, до рисунък, той се адаптира.“

Василий Церетели твърди, че дядо му е възприемчив към критиката. „Всяка голяма творба предизвиква различни чувства. Когато е строена Айфеловата кула - някой я е харесвал, някой не. Винаги е необходимо време“, философски разсъждава Василий, според когото художникът винаги има свободата да създава собствен образ.

Зураб Церетели не е правил скулптури, посветени на Ленин или Сталин, на управниците от онова време, винаги е бил свободен художник, допълва Василий Церетели.

Той просто е дипломат по рождение. Смятат го за приятел на най-противоречивите личности на нашето време и от двете страни на Океана, обяснява Стефан Стоянов. „Това е човек, който успява да се защитава със силата на своето изкуство и да избягва конфликта.“

От най-ранна възраст Василий ходел с дядо си Зураб Церетели в неговото ателие. Водил го и в Япония, когато бил едва 8-годишен. „Исках да стана художник. До момента на дипломната ми изложба нито веднъж не чух от дядо си – браво, това е хубаво! Никога не ме е хвалил, за да не ми въздейства, да не повлияе върху моя творчески път.“

Още щрихи от портрета на грузинския творец чуйте в звуковия файл.