Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Руслан Стефанов: Руският икономически отпечатък в Кипър е съществен

Готова ли е Европа да се справи с пробойните във финансовата си сигурност, питат авторите на „Кремълският наръчник в Европа"

Руслан Стефанов
Снимка: Ани Петрова

Руският отпечатък върху икономическите реалности - поредната част от  „Кремълският наръчник в Европа" е факт. В проекта участват трима български изследователи. Един от тях е икономистът Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията.

"Тази част от мащабното изследване е посветена на Гърция и Кипър. Въпреки че фокусът не е върху България, той е върху Европа и върху всичките 20 страни, които сме разгледали, основно в Централна и Източна Европа", поясни Руслан Стефанов в предаването „Хоризонт до обед".

Изследователите анализират както макроиндикатори на влияние като чуждестранни инвестиции и търговия, така и корпоративното присъствие. „И доколко бизнесът в съответната страна е зависим от търговия, инвестиции или общи проекти с Русия. Едва ли за някой е тайна, че Кипър е една от най-сериозно зависимите държави в Европейския съюз. В последните няколко години се говори много за схемата „инвестиции срещу визи", посочи Стефанов.  

Руският икономически отпечатък в Кипър остава много съществен, подчерта той. „В много случаи става въпрос за много скрити зависимости. Много често реалните собственици се подменят, както и се използват различни други офшорни схеми.“

Кипър дълго време беше в топ 3 на инвеститорите в България, припомни икономистът. „Надали за някого е тайна, че това не са инвестиции на самия Кипър в България, а са на практика български инвестиции или от бившия съветски блок и най-вече руски инвестиции.“

Един от големите проблеми в Кипър е, че там има цяла екосистема от финансови, адвокатски и други услуги, които целенасочено търсят как да скрият реалния собственик, включително чрез множество подставени лица, отбеляза още Стефанов.

„Нещо, което като практика видяхме и тук, в КТБ. Историята на КТБ, нейното създаване и нейният основен акционер, тръгва именно от връзки с бивши банки на СИВ, с бившия Съветски съюз, включително и в Кипър. Показва, че тези връзки имат много сериозно влияние. Именно тези бивши структури, свързани със силите за сигурност, имат съществено влияние върху много големи финансови потоци, които пък идват от бившите държави на Съветския съюз, тоест държавно отклонени пари, които след това са препрани като частни такива и след това се връщат като инвестиции“, коментира изследователят.

Украйна, Молдова и балтийските страни - там, където имаше сериозни скандали за „перачници“ на руски пари, като основен финансов хъб се очертава Кипър. Други такива точки в Европа са Холандия и Люксембург, допълни Руслан Стефанов. Според него това поставя много въпроси около готовността на Европа да се справи с подобни сериозни пробойни в системата си за финансова сигурност.

„Големият въпрос е как гледаме на тези инструменти. Не бива да ги бъркаме само с мека сила. Видяхме, че тези инструменти – религия, панславянство винаги са били използвани. В случая големият въпрос е как те се използват в комбинация с икономическите инструменти.“

Още акценти по темата чуйте в звуковия файл.  


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Географски рекорди и невероятни факти за планетата на Фестивала на науката

ХІV Софийски фестивал на науката е към своя край, но в последния му ден можете да се удивите на каква възхитителна планета живеем с презентацията на гл. ас. д-р Калоян Цветков от СУ "Св. Климент Охридски" . Калоян се включва във фестивала за първи път, инак е изпечен географ, пътешественик и преподавател. В "Изотопия" той разкри в аванс..

публикувано на 12.05.24 в 14:53

Николай Петков представя българския път към Еверест

; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г.,..

публикувано на 12.05.24 в 06:00

Музеите в Израел отвориха безплатно врати за посетителите

45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..

обновено на 12.05.24 в 04:59
Андрей Арнаудов

Андрей Арнаудов: Няма тема, по-важна от демографията!

Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..

публикувано на 09.05.24 в 09:51
Снежана Тодорова

Снежана Тодорова: И до днес наш девиз е този на Йосиф Хербст - "Никому в угода, на никому напук"

През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..

публикувано на 08.05.24 в 13:38
Късноантична сграда

В археологическия подлез на Пловдив може да видите късноантичната сграда "Ирини"

Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..

публикувано на 05.05.24 в 16:34

Димитър Димитров успя да съгради храм в село Искър

За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото начало на реализирането. Днес градежът на параклиса „Света Параскева“ е към края си. Преди три години Димитър Димитров малко притеснен ни разказа за завета на дядо си  – да съгради храм в..

публикувано на 05.05.24 в 09:12