Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Руслан Стефанов: Руският икономически отпечатък в Кипър е съществен

Готова ли е Европа да се справи с пробойните във финансовата си сигурност, питат авторите на „Кремълският наръчник в Европа"

Руслан Стефанов
Снимка: Ани Петрова

Руският отпечатък върху икономическите реалности - поредната част от  „Кремълският наръчник в Европа" е факт. В проекта участват трима български изследователи. Един от тях е икономистът Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията.

"Тази част от мащабното изследване е посветена на Гърция и Кипър. Въпреки че фокусът не е върху България, той е върху Европа и върху всичките 20 страни, които сме разгледали, основно в Централна и Източна Европа", поясни Руслан Стефанов в предаването „Хоризонт до обед".

Изследователите анализират както макроиндикатори на влияние като чуждестранни инвестиции и търговия, така и корпоративното присъствие. „И доколко бизнесът в съответната страна е зависим от търговия, инвестиции или общи проекти с Русия. Едва ли за някой е тайна, че Кипър е една от най-сериозно зависимите държави в Европейския съюз. В последните няколко години се говори много за схемата „инвестиции срещу визи", посочи Стефанов.  

Руският икономически отпечатък в Кипър остава много съществен, подчерта той. „В много случаи става въпрос за много скрити зависимости. Много често реалните собственици се подменят, както и се използват различни други офшорни схеми.“

Кипър дълго време беше в топ 3 на инвеститорите в България, припомни икономистът. „Надали за някого е тайна, че това не са инвестиции на самия Кипър в България, а са на практика български инвестиции или от бившия съветски блок и най-вече руски инвестиции.“

Един от големите проблеми в Кипър е, че там има цяла екосистема от финансови, адвокатски и други услуги, които целенасочено търсят как да скрият реалния собственик, включително чрез множество подставени лица, отбеляза още Стефанов.

„Нещо, което като практика видяхме и тук, в КТБ. Историята на КТБ, нейното създаване и нейният основен акционер, тръгва именно от връзки с бивши банки на СИВ, с бившия Съветски съюз, включително и в Кипър. Показва, че тези връзки имат много сериозно влияние. Именно тези бивши структури, свързани със силите за сигурност, имат съществено влияние върху много големи финансови потоци, които пък идват от бившите държави на Съветския съюз, тоест държавно отклонени пари, които след това са препрани като частни такива и след това се връщат като инвестиции“, коментира изследователят.

Украйна, Молдова и балтийските страни - там, където имаше сериозни скандали за „перачници“ на руски пари, като основен финансов хъб се очертава Кипър. Други такива точки в Европа са Холандия и Люксембург, допълни Руслан Стефанов. Според него това поставя много въпроси около готовността на Европа да се справи с подобни сериозни пробойни в системата си за финансова сигурност.

„Големият въпрос е как гледаме на тези инструменти. Не бива да ги бъркаме само с мека сила. Видяхме, че тези инструменти – религия, панславянство винаги са били използвани. В случая големият въпрос е как те се използват в комбинация с икономическите инструменти.“

Още акценти по темата чуйте в звуковия файл.  


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Израел не спира часовника от 7 октомври, докато не са върнати и телата на загиналите заложници

На Площада на заложниците в Тел Авив продължават да се стичат хора от всички краища на Израел. Има такива, които три денонощия не са го напускали. Еуфория! Безброй журналистически екипи правят предавания за първите дни на мира. На огромни екрани повтарят щастливите мигове на завръщането на освободените заложници, откъси от речта в Кнесета..

публикувано на 14.10.25 в 17:16
Д-р Сийка Кацарова

Сийка Кацарова: България е една от дестинациите с най-съвременна СПА инфраструктура

Д-р Сийка Кацарова е новоизбраният президент на Европейската СПА асоциация . Д-р Сийка Кацарова беше избрана за президент на Европейската СПА асоциация "Аз съм ветеран в тази организация. Работя като представител на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм 18 години в екипа на Европейската СПА асоциация, като последните 9 години на..

публикувано на 14.10.25 в 14:18
Мартин Табаков

Мартин Табаков: Когато става въпрос за мир в Близкия изток, винаги съм песимист

"Когато става въпрос за мир в Близкия изток, винаги съм песимист , тъй като да говорим за  Близък изток и мир, това обикновено е оксиморон , вследствие, на което включително и тези много позитивни стъпки, които се предприеха през последните дни, най-малко видяхме формализирането им, мисля, че трябва да се слагат в контекста на някаква малко..

публикувано на 14.10.25 в 10:49
Йордан Божилов

Йордан Божилов: Самите палестинци трябва да се разграничат от "Хамас"

"Мисля, че днес е ден на надежда, че могат да бъдат решени едни от най-сериозните проблеми на съвременния международен свят , а именно - войната, която се води в Близкия изток между терористични групи и Израел. Това може да доведе до нормализиране на цялата обстановка в региона, а оттам и подобряване на ситуацията в света ". Това отбеляза пред БНР..

публикувано на 13.10.25 в 18:02
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Нетните инвестиции за последните няколко месеца не са положителни

"Това, което  е най-сериозно в бюджета, е именно разходната част  и по-скоро това, че разходите влизат в едно такова увеличаване, което може да се сравни с принципа на снежната топка ". Това обясни пред БНР Любомир Каримански , член на Управителния съвет на Българската народна банка: "Колкото повече време минава, толкова повече тя се увеличава,..

публикувано на 13.10.25 в 17:02
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев: Фискалната политика на България е сгрешена поне от пет години насам

"Категорично от доста години не виждаме воля за това да се пречупи негативният фискален тренд ". Това коментира пред БНР Михаил Кръстев , икономист от Съюза за стопанска инициатива: "Фискалната политика на България е сгрешена поне от пет години насам - от 2019 година, която беше последната нормална фискална година . Оттогава се взимат..

публикувано на 13.10.25 в 15:06
Стефан Софиянски

Стефан Софиянски: Проблемът в София е в липсата на добра комуникация между почистващите фирми и общината

" Не мога да кажа колко са зависими фирмите от политиците. Има очевидно неразбирателство ". Това каза пред БНР Стефан Софиянски , бивш кмет на София, във връзка с кризата с боклука в столичните райони "Люлин" и "Красно село": "Мисля, че проблемът е в липсата на добра комуникация между почистващите фирми и общината ", коментира Софиянски...

публикувано на 13.10.25 в 14:18