"Към момента са поставени около 50 нови съдове за смет, а намеренията на местната власт са поетапно да бъдат подновени контейнерите и на други места на територията на район Искър. Процесът се осъществява по изцяло автоматизирана технология и може да се извършва само от шофьора на камиона за смет без допълнителни служители", съобщи в „Хоризонт до обед“ кметът на район Искър Ивайло Цеков.
"Съдовете се отварят с педал и са огнеупорни. Не задържат миризма и в тях не може да влиза дъждовна вода, нито животни, но тези контейнери са само за битови отпадъци. На тях не трябва и да се облягат извънгабаритни отпадъци“, пояси още той.
Успоредно с развитието на инфраструктурата за управление на отпадъците екологичните сдружения алармират, че голяма част от генерираните битови отпадъци продължават да се депонират въпреки полаганите усилия.
Статистиката сочи, че цели 2/3 от отпадъците отиват на депа, вместо да бъдат подготвяни за повторна употреба и рециклиране.
През последните 15 години са построени около 50 големи регионални депа, отговарящи на европейските изисквания. На този фон обаче страната ни депонира около 60 процента от генерирания битов отпадък.
"Това количество трябва да бъде сведено до 10 процента в следващите две десетилетия", допълни в "Хоризонт до обед" Евгения Ташева от "За Земята":
"Мерките за подобряване на ситуацията са удобно и достъпно разделно събиране за всички в малките и големи населени места, промяна на таксата "смет", която да отразява поведението на гражданите, а не да се формира на база данъчна оценка на имота, както е сега. Когато по-големи количества опаковки, например, останат в контейнерите за смесени отпадъци, това се превръща в допълнителна финансова тежест за местната власт".
Разделянето на отпадъците при източника е част от отговорностите на частните оператори, които поддържат познатите цветни контейнери за разделно събиране.
"Данните показват, че вместо да бъдат изхвърляни разделно, много ценни материали се озовават в съдовете за смесен отпадък, за които се грижи Общината", посочи още Ташева и допълни:
"От общата смес могат да се извадят едва между 3 и 10 процента отпадъци, годни за рециклиране".
Събирането "от врата на врата" се е доказало като много по-ефективно от анонимните улични контейнери, считат еколозите. Разчита се на индивидуални контейнери за всяко домакинство, така че генераторите на отпадъците да са известни и да е ясна отговорността за неправилното разделяне на боклука.
"Системата успешно се прилага в община Свиленград, която е член на европейската мрежа за нулеви отпадъци. 1000 домакинства разполагат с съдове за хартия и пластмаса отделно, кофа за битов отпадък има също към домакинството", каза в "Хоризонт до обед" заместник-кметът Мария Костадинова.
Моделът е приложим при еднофамилните къщи, в чиито дворове се поставят съдовете за смет. При етажната собственост подходът е различен - изгражда се т.нар. "екокът пред блоковете".
Общината Свиленград организира и друга екологична услуга - от 2017 година извозва разделно събраните отпадъци директно от търговските обекти. Отскоро се разработва и компостираща инсталация за зелена маса.
Новите цели на Европейския съюз в областта на отпадъците предвиждат от 2023 година да започнем и разделно събиране на биоразградимите отпадъци.
"При общото събиране се запалват сметищата заради метана, който се образува при разграждането им", поясни още екологът Евгения Ташева.
Още по темата в звуковия файл.
Зрителите на "Аз, морето – Живот в мълчание" ще видят кадри, които иначе само водолазите могат да видят . Това каза пред БНР Кремена Ватева, координатор на кампанията "Живо Черно море" на "Грийнпийс"– България. Филмът насочва вниманието към уникалността на живота в Черно море. В него са включени невиждани досега кадри на живота в..
Сюжетът на сериала "Вина" показва и значението на местното вино като културно наследство. По инициатива на продуцента на филма Надежда Цветкова в центъра на Сандански беше организирана публична прожекция, която привлече много хора от различни краища на страната. А след успеха на сериала, чрез който видяхме живописната природа, традиционната..
В Кипър по европейски проект ще бъдат засадени 18 000 дървета, образуващи 30-километров жив плет, за борба с климатичните промени и риска от превръщането на земеделски райони в пустиня. С две големи акции днес се открива новият залесителен сезон на острова, който продължава до края на януари. Около 7000 устойчиви на суша дървета и храсти ще бъдат..
Ново финансово споразумение за подпомагане на най-уязвимите държави беше постигнато на 29-ата климатична конференция на ООН в Баку, предадоха световните агенции. Целта е то да помогне на най-засегнатите правителства да се справят с последствията от глобалното затопляне, но сумата, която те ще получават всяка година, вече беше разкритикувана като..
Младежи от няколко училища в Смолянско създават благотворителни и еко каузи по проект "Активни младежи в Родопите" по Програма "Еразъм+". Той е насочен към възможностите за младежко участие в разработване на политики за подрастващите от общините Смолян, Девин и Рудозем. Проектът предвижда семинари за обучение на младежи във всяка от трите..
Лондон е сред първите градове, които се индустриализират. За 100 години британската столица се превръща в един от най-големите градове в света. Интензивната индустриализация в комбинация с увеличаващия се брой на домакинствата, които се отопляват с изгаряне на дървесина, довеждат до силно замърсяване на атмосферния въздух. През 1952 г., заради..
" Много са поводите за притеснение , когато човек погледне към това как се управляват отпадъците в България. Сякаш има паралелна реалност ". Това каза пред БНР Евгения Ташева от екип "Нулеви отпадъци" в Екологичното сдружение "За Земята", която представи изводите от доклад, разкриващ слабостите и нуждата от реформа на управлението на битовите..
" Ако приемем, че съдебната система е един камион с ябълки, в него има едно буре гнили ябълки - хора, податливи на корупция, които се ползват от..
В Плевен откриват Празника на пчелните продукти. Пчелари от областта ще предложат в специалните шатри пред зала "Катя Попова" мед, пчелни продукти,..
В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България"...