Димитър Аврамов: Карикатурите на една радикална редакция не са свобода на словото

„Разпалването точно сега на потенциално опасни проблеми във водещи демокрации като Франция и САЩ се дължи на човешката глупост. Когато всичко е наред - икономиките преживяват растеж, хората са обладани от позитивни емоции, е много лесно. Но когато се появят един или двама души на силни позиции в света и започнат да проявяват собствените си негативни черти, хората започваме да ставаме много лесно такива, каквито сме днес“. Това коментира пред БНР политологът Димитър Аврамов.

По думите му в Полша често има опозиция срещу абортите, затова случаят с протестите там е нормален, но все пак краен:

„Аз съм изключително шокиран от късогледството и радикализма на френското общество. Да си мислиш, че тъпите карикатури на радикална редакция на едно списание, защитата на тези карикатури е свобода на словото, значи много си изглупял… Не трябва да се подлагаме на радикалите. Свободата свършва там, когато навлизаме в нечия чужда територия… Френската държава излага на риск собствените си граждани… За съжаление французите са расисти“.

В предаването „Събота 150“ Аврамов допълни:

„Моделът на международни отношения се промени с влизането на Доналд Тръмп в Белия дом. Светът се върна към доктрина, подобна на реалполитик от 19-и век, където правото на държавата да защитава интересите си се слага на масата и се казва – край, друго няма. Въпросът е кой решава какво е важно за държавата? Решава го управляващият елит. Когато той извади на първо място демагогията, така навремето се е стигало до фашистки режими и нацизъм. Това даде шанс на политици – неподготвени, с огромно его, да задържат властта си благодарение на радикализирани малцинства… На много места радикализацията може да доведе до предвоенни състояния“.

Според политолога, когато хората излизат на протести в резултат на криза, произвеждат следващо състояние на демагогия:

„Когато протестите са конкретни и адресират качеството на управлението, могат да произведат нещо хубаво. Що се отнася до коронавирус пандемията, тя отдавна се превърна в политическа пандемия. Здравен въпрос ли е, че няма достатъчно медицински персонал? Не, това е въпрос на управленски решения, които не са вземани на време. Здравен въпрос ли е, че в редица страни няма добра организация по овладяването на разпространението на кризата? Не е здравен въпрос“.