„Не само славянски народи са ползвали кирилицата. 30 хиляди български думи са били изхвърлени от румънския и заменени с латински и с френски, за да се обнови езикът. По-тясната формулировка за „българския празник“ също ще наблегне на ролята на България“. Това каза в предаването „Хоризонт до обед“ проф. Лиляна Симеонова от Историческия институт при БАН във връзка с предложението за смяна на името на празника 24 май и от него да отпадне изразът „славянска писменост“.
Депутатите подкрепиха предложението в началото на октомври.
„Ние не трябва да акцентираме непрекъснато на православния славянски свят, защото така наливаме вода в тази мелница – че виждате ли, българският не е съществувал. Защото Русия предпочита да акцентира върху славянството, неглижирайки конкретния български принос“, посочи още проф. Симеонова.
Извън пленарните дебати, промените не минаха и през обществено обсъждане. При първото четене ГЕРБ подкрепиха предложената от „Обединени патриоти“ формулировка, но с условието да има обществено обсъждане. Именно от закъснението на обсъждането са недоволни преподавателите.
„Предложението създава опасност Сърбия и Русия да се определят като център на славянството“, коментира Александър Николов, преподавател в Софийския университет и допълни:
„Общославянският контекст на Кирило-Методиевото дело и на писмеността, създадена от тях, е несъмнен. България е първият реален център на славянско-византийската цивилизация“.
В подкрепа на запазване на формулировката за славянския празник се изказа и проф. Елка Мирчева:
„Концентрирането само върху българското в празника би омаловажило общославянското дело. Къде отива „Прогласът към евангелието“, къде отива Константин Преславски, който казва: „Слушай цял славянски народе“ – оригинални произведения на старобългарски книжовници са запазени в славянската писменост“.
Според проф. Магдалена Панайотова от Югозападния университет „Свети Иван Рилски“ една такава дискусия трябва да бъде спокойна и широка, защото аргументите трябва да бъдат научни, а не политически:
„Празникът трябва да остане в този вид“.
Дори и католическият свят е признал делото на Кирил и Методий, посочиха още историците. От името на вносителите депутатът от ОП Милен Михов каза, че с предложението са искали да сложат именно българския принос:
„Българската писменост, просвета и култура е в сърцевината на всичко онова, което наричаме славянско“.
„Тази дискусия трябваше да предшества това предложение, ще се опитаме да го направим между първо и второ четене“, каза председателят на комисията по образование Милена Дамянова.
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.
За ролята на технологиите в съвременния свят има много какво да се каже. Те стават все по-важна част от нашето ежедневие. "В момента технологиите се развиват като симбиоза между човека и иновацията , защото винаги целта е технологията да помага на човека да се справя по-добре, да работи по-комфортно, по-удобно, каза за "Нощен Хоризонт"..
"Ние никога не сме си мислили, че ще превземем по такъм сърцат начин хората, идеята ни беше да направим нещо от себе си, което да бъде чисто, същевременно полезно, каза за БНР Владислав Николов, създателят на първата в България благотворителна кампания за събиране на капачки в помощ на недоносени бебета "Аз Вярвам и Помагам" . Всичко започва през..
Мръсен, тъмен и издраскан, сборно място на футболни агитки – така доскоро е изглеждал подлеза под бул. "Цариградско шосе" в близост до кръговото на четвърти километър. Случайни минувачи разказват, че подлезът от години е оставен без поддръжка. „Беше ужасно мръсен, всичко беше нарисувано“, каза случен минувач. „Не съм минавала много често..
Искаме или не, есента ще напомня все повече за себе си и нощите ще стават студени . С идването на новия месец ще дойде и края на отпуските и ще трябва да се върнем отново в познатия ритъм. Есента е хубаво време, прибират се плодовете, прави се вино. Подготвя се къщата за по-хладните и къси дни. Това е времето на приказките, на митовете,..
В Европа в много държави е забранено ползването на телефон в училище. В Израел възразяват срещу толкова категорична забрана. Преди войната дори имаше ученически демонстрации. На тях средношколците искаха изцяло смяна на концепцията за образование. Смятаха, че е отминало времето, когато учителят по хуманитарни науки да запознава възпитаниците..
Българското дете няма навик да яде риба. Всяко пето дете у нас не яде риба. Няма такава кулинарна традиция. Това е един от изводите от огласено национално представително проучване на хранителните навици на децата у нас. Това е възрастта, в която се оформят стереотипи за хранене . Потвърди се, че има много какво да се върши, за да се..
От преди двайсетина години всяка бъдеща майка в големите градове на Израел, очаквайки скоро дете, а след това и с новороденото дете слуша дискове с класическа музика "Бейби Моцарт", "Бейби Бах" или други. Според психолозите такава музика влияе добра за развитието на зародиша. Това лято в един от културните домове на Тел Авив бе много популярно..
Есента е времето, когато заболяванията на опорно-двигателния апарат напомнят за себе си. Дори да нямате такива, пак може да усещате болки или в..
" Много често сме били употребявани политически, мислим този път да не го допуснем ". Това заяви пред БНР Бисер Бинев – председател на местната..
"Не гласувайте за мен, а за моите идеи". За това призова от ефира на БНР пиар експертът Евгени Минчев , който е кандидат за депутат в листите на..
Ясно
Разкъсана облачност