Сергей Железняк: Натискът на САЩ върху България пречи на руско-българските проекти

Победата на Доналд Тръмп на президентските избори в Съединените щати преди 4 години предизвика възторжени реакции в Москва. В пленарната зала на Държавната Дума, долната камара на руския парламент, тогава отекнаха бурни аплодисменти.

Надеждите за пробив в руско-американските отношения обаче така и не се оправдаха. При Тръмп Съединените щати наложиха санкции на руските енергийни проекти в Европа, напуснаха Договора за ракетите със среден и малък обсег и поставиха под въпрос бъдещето на Договора за стратегическите настъпателни оръжия.

Днес - 4 години по-късно - руският политически елит е настроен далеч по-реалистично. Аплодисменти не се чуват. Защото се очаква продължаване на американската политика на възпиране на Русия, независимо от това как ще се казва следващият стопанин на Белия дом - Доналд Тръмп или Джо Байдън.

Към такова мнение се придържа и депутатът от управляващата партия "Единна Русия"и член на комитета по международни отношения на Държавната Дума Сергей Железняк.

Сергей Владимирович, избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати преди четири години беше посрещнато с аплодисменти в Държавната Дума. В медийното пространство се наложи мнението, че Тръмп е изгоден на Русия. Така ли се оказа в действителност и как се промениха руско-американските отношения през последните четири години? 

"Имаше различни мнения в Държавната Дума преди четири години. Моето беше, че независимо от името и партията, която представлява американският президент е силно зависим от финансово-промишлените сили, които стоят зад всеки кандидат, както и от американската бюрокрация, която не се подчинява на президента. През четирите години управление на Тръмп имахме възможност многократно да се убедим в това. 

През последните четири години видяхме, че продължи политиката на санкции на Съединените щати не само по отношение на Русия, но и на много  други страни и региони по света. Американците се опитват да използват остатъците от влиянието си, но катастрофално го губят, защото през това време светът се промени още повече. Виждаме, че има различни силови центрове. В съвременния свят продуктивният диалог е възможен само при взаимно уважение между страните. Подобна политика от страна на Съединените щати обаче е голяма рядкост. 

Освен това сме обезпокоени, че през тези четири години Съединените щати напуснаха редица договори за съкращаване и ограничаване на оръжията. Русия винаги е била за международен контрол над оръжията. Това, че Съединените щати се опитват да си развържат ръцете не прави съвременния свят по-сигурен , включително Европа. Излизането на Съединените щати от Договора за ограничаване на ракетите със среден и по-малък обсег трябва да тревожи не само нас, но и европейските страни. Защото е съвсем очевидно, че Съединените щати ще се опитват да разполагат тези ракети в Европа". 

От една страна кандидатът на демократите Джо Байдън обеща да преподпише изтичащия през февруари руско-американски Договор за ограничаване и съкращаване на стратегическите настъпателни оръжия. От друга - редица руски анализатори прогнозират по-твърд курс на Вашингтон спрямо Москва, ако очертаващата се победа на Байдън бъде потвърдена. Какви са вашите очаквания? 

"Първо трябва да кажем, че все още не е ясен изходът от президентската избирателна кампания в Съединените щати. Тя никога не е била толкова скандална и позорна за американския политически елит. Виждаме, че като цяло американската избирателна система е много архаична и не може да бъде пример за демокрация. Изглежда нелогично, когато американците се опитват да натрапват своя демократичен модел на другите страни, без да могат да решат собствените си проблеми. 

Що се отнася до бъдещето, убеден съм, че политиката на новия американски президент по отношение на Русия няма да се промени, независимо от това дали той ще се казва Тръмп, или Байдън. Политиката на Съединените щати спрямо Китай също няма да се промени, както и спрямо Европа. Тръмп открито заявяваше, че Европа трябва да го слуша. Същото правеха и други американски президенти преди него, но може би не толкова явно. 

Историята на съвременните руско-български отношения също показва голямото влияние на Вашингтон върху решенията на българското правителство. Това попречи на реализирането на редица много перспективни за България проекти, включително в сферата на енергетиката. 

Според мен новият американски президент, независимо от това как се казва, ще продължи политиката, която му налагат финансово-промишлените кръгове и  военно-политическото лоби в Съединените щати. Би било много наивно да очакваме някакви сериозни промени". 

Руската външна политика се основава на формулираната още през 90-те години на ХХв. от покойния бивш министър на външните работи Евтений Примаков идея за многополюсния свят. Тя обаче противоречи на стремежа на Съединените щати да запазят статута си на световен икономически си и военно-политически лидер чрез възпиране на Китай и Русия. Как ще се развива това противопоставяне в дългосрочна перспектива?

"Бих искал да отбележа, че американската политика на възпиране се прилага не само спрямо Русия и Китай, но и спрямо Европейския съюз, страните от Близкия изток, Индия, страните от Латинска Америка и т.н. В тази смисъл опитът на Съединените щати да доминират не само икономически, но и военно-политически е обречен на провал. Многополюсният свят не е идея, а реалност, която вече съществува. Влиянието на новите силови центрове продължава да расте. Съединените щати и Европа не могат да игнорират това, което става в Индия, Русия и други райони на света. Затова колкото по-скоро във Вашингтон разберат, че усилията им за запазване на това неразумно доминиране са напразни, толкова по-скоро ще станат възможен диалогът, основан на справедливостта и на взаимното зачитане на интересите на страните. Това е единственият път към цивилизованото намиране на решения". 

Споменахте България в контекста на неосъществените руски енергийни проекти. Как оценявате руско-българските отношения с днешна дата?

"Мисля, че потенциалът на руско-българските отношения остава до голяма степен нереализиран именно заради големия натиск върху българското правителство от страна на Вашингтон и Брюксел. Ние бихме искали отношенията между нашите страни да се развиват не само на основата на  вековните ни общи традиции, но и на взаимноизгодното и перспективно сътрудничество в различни сфери. Това ще даде преди всичко възможност на България да играе по-значима роля в Европа. 

Чрез вас изпращам най-добри пожелания на целия български народ". 

Интервюто на Ангел Григоров със Сергей Железняк в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.