Идеята за създаването на този форум е на режисьора Петко Бонев, който преди година покани няколко състава с техните камерни продукции. Това бяха Старозагорската опера, Кварто квартет и Bellа voce, Симфониета Враца и Малък оперен театър. Патрон на първото издание беше проф. Павел Герджиков, а тази година беше оперната прима и камерзенгерин на Виенската държавна опера Красимира Стоянова, която поздрави участниците с видеозапис, тъй като не успя да пристигне за откриването.
Фестивалът започна с фотоизложба, посветена на творчеството на Бояна и Радостин Чомакови, дълги години работили в различни оперни театри в страната и оставили ярка следа в сценографията и костюмографията. Сред знаковите им постановки са „Аида“, „Княз Игор“, „Кармен“, „Хан Крум“ и много други на сцената на Софийската опера, където са от 1978 г.
Преди година в програмата имаше само едно детско заглавие. Сега за децата бяха отделени сутрините в събота и неделя. Имаше и концерт, на който млади таланти от Софийското музикално училище се представиха пред публиката.
Фестивалът беше открит от „Малък оперен театър“ с непознатата опера „Дзането“ на Пиетро Маскани. Времетраенето на тази лирична сцена е около петдесет минути. Представена е в Пезаро през 1846 г. като част от тържествата, посветени на Джоакино Росини, а изпълнители са били две студентки от музикалния лицей. У нас я представиха Венера Мелеки – в ролята на Силвия, и Анита Дафинска – на Дзането, съпровождани от пианистката Зорница Гетова и с ръководството на Никола Петров. Сцената е написана след „Селска чест“ и въпреки че е имала успех и е изпълнявана на големите оперни сцени, през цялото време се питах това същият Маскани ли е, който е създал разтърсващата със силата на емоцията и с красивата музика „Селска чест“. Венера Мелеки и Анита Дафинска представиха достойно операта на Маскани.
Втората вечер беше посветена на 250-годишнината от рождението на Лудвиг ван Бетовен и включваше няколко творби. Основен изпълнител беше Симфониета Враца, умело ръководена от Никола Петров. След богатото на концерти лято съставът беше в превъзходна форма. Програмата откри увертюра „Леонора I“, последвана от великолепната концертна ария „A, perfido“, изпълнена от Теодора Петрова. Първата изпълнителка на тази ария била Йозефа Душек, в която, казват, бил влюбен Моцарт и за която написал концертната ария с облигатно пиано „За да не те забравя“. На манускрипта на Бетовен е написано, че арията е посветена на графиня Жозефин ди Клори-Алдринген. Теодора Петрова успя да предаде богатата палитра от чувства, разкъсващи героинята – отчаяние, яд, желание и любов. Третата пиеса беше хореографският прочит на Валери Миленков на рицарския балет, създаден за карнавалния сезон в Бон за граф Валдщайн – един от меценатите на младия Бетовен. В пресата тогава излиза бележка, че това е творба, написана от самия граф, и името на Лудвиг никъде не е отбелязано. Солистите от балет „Арабеск“ представиха историята на любовта между сина на боговете и земна девойка и възтържествуването на тази любов, преминала през смъртта. След балета Стефани Кръстева, Емил Павлов, Андрея Мирчев и Стефан Димитров изпълниха незавършената комична опера „Измаменият младоженец“ от Моцарт. Запазени са само двайсет минути от първото действие. И отново в този фрагмент не открих онзи гениално забавен композитор, очаровал света с оригиналните и неповторими ситуации и искрящи музикални изненади, вплетени в другите му комични опери. Младите певци бяха много артистични, представиха със замах интригата и героите, които нямаха кой знае какви вокални изяви, възложени им от автора. Последната пиеса в програмата беше незавършената опера на Бетовен „Огънят на Веста“. Той пише музика само към първата сцена от либретото на Емануел Шиканедер и изоставя проекта. Теодора Петрова и Михаил Михайлов бяха влюбените Воливия и Сартагонес, Андрея Мирчев изпълни Мало, решен да провали любовните планове на двамата, а Пламен Кумпиков представи бащата, недоволен от избора на дъщеря си. Тук за кратко проблеснаха някои ефектни музикални нюанси, но като цяла явно Бетовен не е бил възхитен от идеята за подобна опера. Изпълнителите обаче бяха сърцати и отдадени, доколкото им позволи създаденото музикално съдържание. Цялостната концепция на вечерта е на Петко Бонев.
Следващата фестивална вечер беше на учебния оперен театър при АМТИИ, Пловдив. Представиха легендарния „Ба-та-клан“ на Жак Офенбах. Певците Ли Минхуи, Вай Шуайтунг, Ванг Йе и Ангелос Кникос бяха съпровождани от оркестъра на пловдивското музикално училище с диригент Алия Хансе. Това беше една чудесна копродукция, която дава прекрасна възможност за изява и на студентите, и на децата от оркестъра. Режисьор на постановката беше тенорът Ивайло Михайлов, който беше развил динамичен, закачлив мизансцен, напълно подходящ за сатиричната музика на Офенбах, изпълнена с остроумни хармонии и мотиви. Сценографските решения са на доц. д-р Димитър Воденичаров и неговите студенти в Академията, а певците са на проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак, ректор на АМТИИ, която подкрепя изявите на учебния оперен театър.
В звуковия файл чуйте интервю с Ивайло Михайлов.
От всички фестивални вечери пропуснах гостуването на Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“ от Велико Търново, затова преминавам направо към финала. Фестивалът беше закрит с триптиха на Парашкев Хаджиев „Парадокси“. Това беше последната премиера на камерна опера Благоевград, която те осъществиха само няколко седмици преди да пристигнат в София. Това е и първата постановка на новото ръководство, замислена още за месец март, но отложена заради пандемията. Режисьор беше Петко Бонев, художник Манол Стоянов. На пулта застанаха Светослав Борисов за „Развод“ и Светлана Галианова за „Крадецът“ и „Подаръците“. В първата пиеса ролите представиха Пламен Кумпиков – съдията, Таня Радева-Лазарова – Ариела, и Георги Димитров – Ранси. Историята на О`Хенри за любовта и раздялата беше забавно разиграна, а певците бяха пленителни в нелеките вокални задачи, поставени от автора. Втората миниатюра също беше подходящо и пестеливо разположена в актьорската умелост на Пламен Кумпиков – Хари, и Георги Димитров - Хигинс. Неочакваната развръзка развесели публиката. Най-нежната и отново с неочакван край трета част „Подаръците“ разкри лиричната страна в актьорския талант на Георги Димитров - Джим, който участва и в трите опери. Венера Мелеки беше завладяваща Делла.
В заключение бих посъветвала зрителите, ако догодина чуят за фестивал на камерната опера, да обърнат внимание на програмата. Със сигурност ще открият най-малкото нещо нечувано. Надявам се и в тези времена на дистанция и ограничения на броя на изпълнителите да бъдат поставени повече камерни творби, за да бъде още по-разнообразно следващото фестивално издание. Добра беше идеята по-голяма част от събитията да бъдат разположени в залата на кино „Люмиер“, която дава повече възможности и удобства и за изпълнителите, и за публиката.
24-тия галаконцерт на "Младите фолклорни таланти" се проведе в първо студио на БНР на 16-и февруари. Сред тях бяха Пресиана Леонидова, Ралица Генчева и Теди Славова. Трите учат в Националното училище по изкуства "Добри Христов" във Варна. Ученички са на Ваня Друмева. "Фолклорът ни събира и ни обединява", казва Пресиана. Дават си сметка, че..
Младият певец Валентин Велчев събра някои от най-големите звезди от всички жанрове на българската музика на бляскавия си концерт, с който направи промоция на новия си албум "Свети Валентин". Събитието уважиха естрадните легенди Мая Нешкова и Кирил Икономов, Мари и Хайгашод Агасян, Ани и Светослав Лобошки, първата победителка от "Златният Орфей"..
Народният изпълнител Божидар Златков представи в ефира на програма "Хоризонт" и предаването "Рано в неделя" новата песен "Деведжии". Обичаят „Деведжии“ се празнува в село Лесново, Елинпелинско. Това е традиционен кукерски обичай, който се отбелязва от много години. Според някои, идва от времето на турско робство. В село Лесново се провежда..
По повод 152 години от гибелта на Апостола на свободата Столичната община организира историческа възстановка „Живи картини от учредяването на Софийския таен революционен комитет от Васил Левски и разпита му пред турския съд“. Тя се проведе на площад „Гина Кунчева“ в София пред очите на десетки граждани, деца и ученици от столични училища...
Любопитна премиера предстои следващата седмица в Пловдивския куклен театър с покана към възрастните, а не към децата. Моноспектакълът на Димитър Николов - „Момо или животът пред теб“ по романа на един от знаковите съвременни френски автори, Ромен Гари ще се състои на 27 февруари от 19 часа. Актьорът е запленен от книгата още като студент и..
Стотици деца и възрастни в неравностойно положение от Велико Търново изработиха мартеници, които се продават благотворително в инициативата "Баба Марта бързала, мартенички вързала". Повече от 35 социални институции, клубовете на пенсионера и инвалида и неправителствени организации предлагат своите мартенички с кауза . Първи своите..
Фолклорът е не просто музика - той е памет, корени и душа. Българските народни песни носят в себе си историята на поколения, звука на планините, ритъма на земята ни и емоцията на хората, които ги пеят и предават през вековете. В днешния динамичен свят, когато културите се смесват, а музикалните стилове се развиват, фолклорът остава..
Политиците никъде, никога не работят за хората, те работят за себе си. Навсякъде е било така и така ще бъде. И за се чудя защо гласуваме за тях...
Фолклорът е не просто музика - той е памет, корени и душа. Българските народни песни носят в себе си историята на поколения, звука на..
Приключва международната система, която бе учредена в края на Втората световна война, чийто резултат беше ядреният чадър, който Америка осигуряваше на..