Книга с фотоколажи търси идентичности на прехода през паметници от миналото и чалга

„Самата книга започна политически, но се разви в посока каква идентичност ни създаде преходът и каква идентичност продължава да ни създава. Защото може би камъните продължават да падат (аналогия с известната песен от 90-те „Камъните падат“ – бел. ред.)“, каза пред БНР авторът на книгата Мартин Атанасов. Тя е негов проект вдъхновен от поканата на фотографа Никола Михов за интерпретации по неговата фото разработка на паметника Бузлуджа, озаглавена  по името на един от графитите над входа "Forget your past". 

Книгата е ръчно изработена, подшита с червен конец, има изработени 120 копия, по-голямата част от които вече за откупени от ценители. 

Идеята е през целия дизайн на книгата да се покаже някаква дистанция, проектът да се усеща с дистанция, разказаха Атанасов и Михов в предаването „Хоризонт до обед".

Относно съчетаването на розово и червено в кориците те обясниха, че розовото е метафора за т.нар. розови мечти на прехода, а червеният цвят е миналото преди това.

Предисторията: фотографът Никола Михов приобщава Мартин Атанасов да се включи в проекта му Re Forget your past, в който кани различни автори да коментират книгата Forget your past, документираща различни паметници.

Самият Мартин споделя, че не е живял в онова време и погледът му към паметниците не е като този на хората, помнещи периода преди 1989 г.

Попаднал на подкаст на американски музиколог, който през историята на кънтри музиката разказва за миналото на Америка. Аналогията с чалгата, която белязала неговото израстване, му се сторила подходяща, за да я използва като инструмент в коментарите си за социалистическото минало и последвалия преход. „Присъства адски ярко, много гръмко в цялостния пейзаж, който се развива 90-те и след това.“

Кулминацията е паметникът в Бузлуджа, в чийто руини "дискотеката на прехода" събира известни фигури от ъндърграунда, мутри от 90-те, чалга-звезди и съвсем обикновени хора, купонждии.

За Никола Михов, който е роден преди Мартин, паметниците от книгата са декор от детството.

„Осмислянето им и какво символизират дойде много по-късно, когато се върнах от Франция и реших да се занимавам с тази тема. Това беше моето естествено търсене в една зона, която остава тиха, неясна и има малко свидетелства за нея, освен самата архитектура" каза Никола Михов. За Мартин еквивалентът на това е чалгата, която също е присъствала в неговото детство, пак така мистично.“

Общото според Михов е, че „и чалгата, и паметниците не те питат дали искаш да ги запомниш – ти ги запомняш, защото те присъстват в средата, въпреки твоите желания и вкусове.“

След като Мартин Атанасов направил самите колажи, те предизвикали нови и нови въпросителни. Така проектът остава отворен и продължава. Преходът продължава с пълна сила, а "камъните прдължават да падат" потвърждава и Никола Михов.

Още за смесването на времена и символи слушайте в звуковия файл.